Катерене по корпоративната стълба

Първа работа след завършено висше образование, стаж и специализация от чужбина. Първият ми шеф беше началник отдел за България, средно ниво, няколко локации. Мултинационална корпорация в пълния смисъл на думата. Имам много познати в чужбина, които след 5-6 години образование директно започват на мениджърска позиция или на 5-цифрена годишна заплата. Все пак за какво иначе са учили?!? При нас действителността е друга. Всъщност съм работил в няколко корпорации в т.ч. и много за малко в една надправителствена организация, даже с няколко C-level мериднжеи - уж интелигентни и успели хора, но с много тежки характери.. Наистина неискам да споря и навлизам в повече подробности.

Забавен корпоративен език:

"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.

Според мен,  направи и  двете. Търси си друго място, в същата и друга фирма, а ако междувременно те огрее - много добре.
Но да се отдадеш само на чакането, едва ли е печеливша лична стратегия.

А аз съм чувала за хора, спечелили шестица от ТОТО, това показва ли, че всеки пуснал фиш трябва да спечели?
Разбира се, че има хора първа година след университет с годишни заплати по 100, 200 или 300 хиляди долара. Но колко са? И какво са завършили? Каква специалност, какъв университет, през каква цедка на интервюта са минали? И най-вече какъв процент от всички са това? Знаеш ли, че на един нормален завършил висшист в Лондон му е адски трудно само да си покрива разходите за живеене? И това не се променя само, защото в банките и няколко други фирми назначават с по 150 000 паунда.
Заплатата е функция на много неща и уви, уменията и знанията не са на първо място, поне много често. По-важни са умението да се продаваш и къде си завършила, а и късметът да се случиш на точното място в точното време. Препоръките и произходът също не са за пренебрегване. Та така, хубаво е, че си амбициозна. По мои дългогодишни наблюдения амбициозните накрая вземат своето - кой по-рано, кой по-късно, кой повече, кой по-скромно, но не остават на дъното. Но все пак си малко идеалистично настроена

П.П. За твоя утеха, ако знаеш как им се реве на онези с по 150 000 паунда като си водят фиша със заплатата, веднага ще се развеселиш.

Казах 5, не 6-цифрена годишна заплата.. живял съм в Лондон, добре знам как стои върпоса там с образованието, трудовия пазар, развитието, наеми, цена на живота. Щом не е въпрос на лотария и компаниите искат да имат предвидимост, искам и аз да имам предвидимост, за да се врека доживот във вярност на една компания Иначе съм съгласен с много от казаните от теб неща и по-специално "умението да се продаваш". Ето тук е ключът от бараката!

И ако ти не притежаваш това умение, защо не работиш по него, а негодуваш? Правилата на играта са извън теб, на теб ти остава да ги приемеш и да играеш по тях.

О, вече съм се продал и продължавам да го правя. Но ми липсват други умения като асертивност, ефективна комуникация, екипна работа. Наясно съм със себе си, но по правилото на Парето, работя над силните си страни и нямам намерение да раста вертикално, а хоризонтално. Но хубаво, че повдигна въпроса. Всъщност, за да катерите добре корпоративната стълбица не ви трябват толкова технически и физически умения, колкото добра стратегия, техника, политическа коректност и др. т.нар. меки умения (soft skills).

Не съм имала предвид конкретен човек - теб, или друг. Много са тези примери, дори и ти да не си такъв.
Ако ти обосновано претендираш за синиър място, около теб има още 5 други, които в своите си очи също заслужават и ще се чувстват "ощетени", нищо че очевидно мястото е едно и няма как да е за всички.
Имам едно синиърско място при мен и (само) 2 претендиращи за него, с еднакъв стаж в компанията. Аз съм взела своето решение, като основният ми мотив е този, че единият човек не се пести да влага повече, а другият е все "колкото е нужно". С "колкото е нужно" си тежиш на мястото, но не се качваш нагоре, само заради натрупан стаж (през който си правил едно и също).

Попитай някой, който е повишен колко време му е отнело. Най-добрата стратегия е да се готвиш за друга фирма. В големите фирми става бавно повишението в длъжност. Само си представи колко шефове има над прекия ти шеф. Освен това има бюджет за тия работи. Ако 2 г. подред ти казват, че си супер, но се оправдават с това, че отгоре не дават повишението, работата е ясна. Всъщност, няма как да знаем дали е истина,

Аз живея и работя в Лондон, с повечето ми близки и колеги тук сме си говорили и сме категорични, че обикновено скокът в позиция и пари се случва при смяна на компанията. Говоря за сериозен скок. Разбира се, има и много примери за добра кариера в рамките на една и съща организация, но зависи от мащаба и индустрията.

Във фирма като вашата би трябвало да има възможности и за хоризонтално развитие. Можеш да отидеш в екип, клиент или отдел, който се занимава с друг тип дейност, на работата да е по-платена, с повече шансове за растеж и по този начин също да се развиваш. Ако компанията предлага добри условия, защо да я сменяш цялостно.

Възможно е да има хора промотирани, защото много работят, но далеч не е правило. От моя опит повишение и по-голямо възнаграждение се придобиват при създаване на добри контакти в индустрията и корпорацията. Алтернативата е просто да се сменя фирмата от време на време, това в моя случай винаги е носело по-добри условия, чак се чудя, къде подяволите ми е лимита.

Има лимит все някъде. Аз на трето място работя за почти еднакви пари (10-15% разлика нагоре, не ги броя)
Всеки път ми се иска да е за двойни пари, ама явно толкова си ми е нивото и цената, щом не мога да се продам за повече. Или по-точно щом не мога да се пласирам за по-скъпа роля.😏
Избирам по други фактори и заплатата не мърда особено, какво да се прави.

Другите фактори не са без значение, условия на труд, по-интересна работа, работното време, сигурно и други неща - може да има някакви придобивки, които не са добавка към заплатата. Така че си е развитие, макар и не финансово.

Аз разбрах предишния пост, че не е стигнала тавана за  "по-добри условия = по-добро възнаграждение", включвам и придобивки. Съфорумката ще каже това ли е имала предвид.

Вероятно, мисля си, дали другите фактори, колкото и да са важни, се преглъщат при мноого пари. Ама на, никой не ме купува за толкова много, че да кажа "преглъщам"😁
Вие за колко пари бихте се отказали от останалите си критерии/претенции при смяна на работа? От всички други критерии? Аз си го мислех това насроко и стигнах до извода, че заплатата х 2 би ме склонила да нямам други претенции.

Не мисля, че някой би  получил двойна заплата при същата квалификация, освен ако не отиде в друга държава, или ако до сега не е работил по специалността си. Поне не си спомням да съм ставала свидетел на такова нещо.