Здравейте! Търся съвет.. искам да имам приятели, да съм общителна, а съм точно противоположното...не обичам да звъня на никого да попитам как е какво прави, така и с малко познатите ми от работа и от университета връзката се прекъсва(но съответно и те не ми звънят...). Когато изляза в почивка на работа изпитвам неудобство да отида при колежките, винаги в главата ми е ама аз какво ще си говоря с тях, сега какво да кажа..и винаги чувствам едно напрежение...като съм сама се чувствам спокойна, но едновременно с това ме гризе съвестта че се отделям от другите... искам да излизам, но съответно както споменах не предлагам на никого защото се притеснявам какво ще си говорим... обикновено като някой е в компанията ми настъпва едно мълчание и на мен ми е много неловко 
... винаги съм слушател моля ви помогнете, как да се справя с това искам да се чувствам свободно и добре като разговаря с хората
Виж целия пост
... винаги съм слушател моля ви помогнете, как да се справя с това искам да се чувствам свободно и добре като разговаря с хората 
Започни с малки стъпки и не забравяй, че в общуването хората харесват едно простично нещо - другият да се интересува от тях. Задавай простички въпроси. Изслушвай внимателно. С времето ще започнат да ти отвръщат със същото. И, разбира се, приеми, че няма как всички да ти бъдат приятели и всички да те харесват. Има хора, които си общуват най-вече в техния си тесен кръг от доверени приятели, което не е непременно нещо лошо. Важното е да намериш точно твоята "схема". 
