Удовлетворени ли сте от живота, който водите?

Да. Само ми липсват някакви хора, които си отидоха рано - повечето от вземане на нправилните решения.

Пс. Ама тя темата май е за 40+...

Даааа. Винаги е можело и по-добре, но е можело и по-зле. Като претегля двете опции (по-добре и по-зле) смятам, че съм съвсем доволна от това, което съм.

Да.
С уточнението, че обичам късното ставане, спокойствието и комфорта. Не ми трябва много, за да съм удовлетворена.
Динамичен начин на живот, кариера и т.н., това не е за мен.

Аз малко обърках темата, та започнах да пиша за заседанието на комисията.

Ох, ами, знами ли! Това е въпрос за цял живот. Ако каже, че е, е като да предизвиква съдбата, а ако каже, че не е - лузър. Е? Ко прайм ся?

Защо лузър? Не винаги всичко зависи от нас. То, ако зависеше всичко от нас... Различни етапи - различни настроения и усещания. Можеш днес да отговориш с НЕ, а след 2 дни - с ДА.

Който е минал 50-така май все пак може да пише - изживял е повече, отколкото му остава. Даже много повече

П.П. А и, честно казано, ще е нахално да се оплаквам.

В личен план - да, в кариерен - не, налага се пак да започна от начало, а аз мразя непознатите хора и напасването..

За мен неудовлетворените хора не са лузъри. При някои просто нещата се стичат зле, но после се оправят. Други пък са по-амбициозни и постигайки една цел, вече са си поставили друга. Важното е да не се отказва.

Общо взето съм удовлетворена.Имала съм и тежки години,но като гледам какво става наоколо...

Не..

Абсолютно ,не всички са постигнали всичко, което са искали. Да не говорим, че ,тоя живот за едни е майка, за други мащеха. Един вид,  си е и чист късмет, но и ние помагаме с различните си действия и избори.
И да, днес може да си кажеш, добре съм, доволен съм,  а утре да ти се случи нещо разтърсващо до основи.

Да, доволна съм. И то доста.

Да, напълно. Всичко съм постигнала.
Чак се чудя какво да правя вече в оставащия живот.
-----
Шегичка, не се чудя, екстра ми е.

Не съм удовлетворена от личния си живот. Ей сега идват два почивни дни и е едно тегаво, тежко, радвам се като минават празниците бързо и ми става притеснено като идват, защото са едни странни празници, без много хора. В работата ми работя с жени, които вместо да вършат работа, задават въпроси и всеки ден съжалявам, че приех тази работа, но за момента нямам друга възможност, иначе определено бих работила основно с мъже, както преди. Ето днес завъртяха пак някаква интрига за един тъп файл, а просто трябваше да кажат какъв е проблема, за да се реши, а не кой какво е направил и кога. Не всички жени са така, но повечето, с които съм работила - гола вода.

Предполагам, че можеше да се развие живота ми и по друг начин, ако не се бях развела, но ако тръгна да се заплесвам по миналото, почват едни съжаления и сълзи, кому е нужно, няма прогрес с гледане в миналото, та гледам да избутвам напред.

В кариерата достигнах връх, мисля, че след проблемите в личния живот всичко тръгна адски надолу, във всяко отношение. Едно разочарование ме гони към всичко и един цинизъм ме е обзел, все едно няма накъде. Като че ли като бях по-млада, бях по-удовлетворена от живота си, по-щастлива. Сега нямам човек до себе си, може и сама, но съм се оставила на течението, накъдето ме закара. Преди време постигнах много, сега всичко запада някак. Бащата на децата ми спечели дело за по-ниска издръжка и сега води изпълнително дело да си ги взема накуп и ми е зле, че ще трябва сума ти пари да му връщам за години назад, другата седмица ще запорира и сметките ми сигурно и не ми се мисли - това негово его някой ден просто ще ме погуби, не си тръгна по пътя, ами продължава да ме тормози, сега и финансово. За развода вината беше негова и изневерите, като че ли сега плащам аз за целия тоя ужас. Сори, звуча минорно, но животът ми е такъв в момента - повече взема от мен, отколкото дава.