Лоши отношения с роднини

  • 21 666
  • 523
Има ли от вас хора, които не говорят с родителите или с децата  си и на какво се дължи това?  Какви чувства изпитвате към хората с които сте близки само по кръв и имате ли желание да оправите отношенията си или предпочитате да нямате такива?
Виж целия пост
# 1
Не говоря с вуйчо си, вуйна ми и двете им деца ( първи братовчеди са ми) заради това, че се опитаха да преметнат майка ми за ниви, но не познаха. Нямам никакво желание нито да ги виждам, нито да ги чувам. Друг случай е брат ми и с него прекратих контакти. Наркоман, лъжец, егоист, наглец, енергиен вампир и всичко останало като отрицателна черта. Хайде сега затова, че ми е роднина да ми трови живота....не благодаря.
Виж целия пост
# 2
Има!
Говорех с баща ми само  в краен случай, ако ме потърси или, когато се видим с него лично. Той е покойник вече.
Подобна е ситуацията и с брат ми. Опитвам никога да не го търся. Поздравявам за празници и това е.
Чувства... Не го правя, заради омраза или нещо толкова силно, като негативни чувства. Държа се така, за да си спестя това аз да се чувствам зле. Опитите да общувам нормално с тези хора /приятелски/, а не дай си боже да споделям проблеми са били жестока наказвани.
Мнението на брат ми за мен е много ниско /негово право да мисли, каквото си иска/, като е водело и до отношение, в което с думи и действия да ми показва, че той е голямата работа, а аз съм нищожество, постигнало нищо и безполезно за нищо. За да си спестя да мисля за това избягвам да разговарям с него.
Допълвам.
С братовечедките си не говоря, тъй като преди години, когато те още учеха, а аз вече работех ми беше обяснено, че са твърде заети да общуват с мен.
С вуйчо си не говоря, след като миналата година направи драма от моя шега по телефона, че може да продадем колата на дядо, която гние в гаража, като ретро кола. Вуйчо ми се обадил и се накрещял на майка ми, че съм искала да "разпродавам наследство", че съм търсела пари и т.н. и т.н.
Опитвам да стоя далеч от хора с нелогични реакции, защото такова общуване ме разстройва.
Виж целия пост
# 3
Има ли от вас хора, които не говорят с родителите или с децата  си и на какво се дължи това?  Какви чувства изпитвате към хората с които сте близки само по кръв и имате ли желание да оправите отношенията си или предпочитате да нямате такива?
Защо питаш?
Виж целия пост
# 4
Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
Виж целия пост
# 5
Не говоря с майка си или по-скоро тя не говори с мен. Леко се е смахнала с годините. След пенсионирането си се премести да живее в село, близо до София. Децата понякога ѝ гостуват, но на мен ми е забранено, защото внасям отрицателни енергии в селото. Явно и по телефона се предават.
Докато внуците я наглеждат, не се тревожа. Разбира се, че бих искала да сме близки, но тя ме избягва откакто ме е родила, та съм го приела вече.
Виж целия пост
# 6
Почти съм забравила, че имам такъв "роднина", ама да спомена. Нямам никакъв контакт с баща ми от 10-годишна още. Имало ултиматум от втората му съпруга "или аз, или тя", та познайте кой е спечелил Grinning Чакам Видьовден да се опре до мен за нещо, та да получи един среден пръст. Той има и двама сина, вече на по 20 години, които не съм виждала.
С втория ми баща, който почина миналата година, две години не си бях говорила, не видя и синът ми.
С майка ми и брат ми имам хладни отношения от тогава. Не можах да си затворя устата, те пък искаха да го изкарат светец. За тях може и да е бил, но аз от него и майка му понесох много гадни думи и шамари като дете и в тийнейджърска възраст, та още не мога да простя. То вече няма и на кой, а приживе никой не пожела сдобряване. Най-вече това, че не се качи да види бебето на 4 месеца като дойде да вземе майка ми не мога да преглътна.
Виж целия пост
# 7
Не си говоря с леля ми от 16 години. Плюла ме е в лицето буквално, а аз съм си злопаметна. Оттогава за мен просто е умряла приживе. Един енергиен вампир по-малко. Не страдам, по-добре ми е. Деля хората на добри и лоши, а не на кръвни роднини и останалите.
Виж целия пост
# 8
Аз съм скъсала всякакви отношения с една братовчедка. Това стана преди 5-6 години и като се сетя, все още ме е яд на нея. Хубавото е, че и тя ми се дразни. Simple Smile
Ако си близък с някого по кръв, не означава, че непременно имате най-прекрасните отношения и ако не става, няма нужда да се мъчите взаимно.
Но специално отношенията родители-деца доста рядко наистина се късат трайно, макар че знам такива случаи.
Виж целия пост
# 9
Да. С чинка ми, чичо ми и дъщеря им. Цялото им семейство, общо взето. Преди години си позволиха да оплюват моите житейски избори, да ми дават непоискани съвети и директно да ме обиждат. Мълчах, дискретно намеквах и накрая ги отрязох. Не съжалавам, не се и сещам за тях. Виждам ги често, в един град сме, но подминавам без дори да се спра или да поздравя. Нямам нужда от използвачи и лицемери.
Виж целия пост
# 10
Да. С чинка ми, чичо ми и дъщеря им.
+1
Роднините не си ги избираме
Виж целия пост
# 11
Не говоря от няколко години с баща ми. Той цял живот се е поставял в ролята на жертва и всички са длъжни да се съобразяват с него. Да, болен е, с трансплантирани органи е. Ама аз познавам и други хора с трансплантирани органи и никой от тях не го играе драма и че ще умира всеки ден. А пък и забравя, че аз съм със същото наследствено заболяване като него и мен това ме чака.
Преди няколко години се опита да изкара, че съпругът ми лъже и бяхме дотам. Не се е заинтересувал повече от внучка си. През 2019 загубихме бебе в късна седмица - пълно мълчание. Преди дни ни се роди втора дъщеря - ни стон. Но за сметка на това, втората му жена ми пише и праща подаръци за дъщеря ми за всеки рожден ден.
Виж целия пост
# 12
Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
А какво кара другата страна да не търси контакт и взаимност? Не  искам да вярвам, че някой изведнъж намразва най-близките си и има сърце да ги изключи от живота си.
Виж целия пост
# 13
Не поддържам контакт и с двете ми баба. С едната се чуваме по празници, но с другата, като ходя на гости у баща ми, тя се затваря в стаята си, пък и аз също нямам желание дори да я поздравя. Като бях малка, майката на баща ми си изкарваше цялата злоба върху мен. Мразеше ме, защото не може да понася майка ми. А с майката на майка ми така и не създадохме връзка, замина за чужбина като бях малка и не се и чувахме и така си и остана.
Виж целия пост
# 14
Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
А какво кара другата страна да не търси контакт и взаимност? Не  искам да вярвам, че някой изведнъж намразва най-близките си и има сърце да ги изключи от живота си.
За съжаление нещата обикновено опират до пари и имоти...Рядко хората мразят без причина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия