Моля дайте ми съвет

Здравейте. Искам да благодаря на тези, които ще прочетат до край текста. Съжалявам ако натоварвам някой с моите проблеми, но наистина ми трябва съвет или сериозно мнение по въпроса. На 20 години съм, момиче. От малка животът ми е тръгнал зле. Търпяла съм какво ли не, и какви ли не унижения. От родители, съученици, приятели и тн. Целият живот ми е гавра. Никой до сега не ми е показал, че ме обича поне малко било то от семейство, приятели или др. До сега съм гледала да помагам на който както мога(животинка, възрастен човек, сиромах и дори паднал пияница, който всеки подминава) и се чудя защо след като не правя нищо лошо на никой и не търся полза от това, на мен ми се стоварват само лоши неща и проблеми. Миналата година имах неуспешен опит за самоубийство, като го направих в изблик на гняв, понеже всичко преля чашата.. След това 1 месец в психиатрия, почти една година прием на тежки анти-депресанти, приспивателни и успокоителни. Посъвзех се, оправих се и тръгнах да се изправям вече на крака. Изправих се... НО всеки се опитва да ме повали отново. Собствената ми майка както миналата година се беше притеснила за мен, че съм зле, сега точно тя ме поваля( не , че искам да е под напрежение за това, което направих, но поне да не се опитва да ме свлича надолу), защото според мен не е много добре на човек, който преди 1 година се беше отказал от живота тамън се оправил ти да искаш да го смажеш психически. Искам да почна работа като нормалните хора, искам и аз да се усмихвам( въпреки,че ме е страх), искам и аз да имам планове за бъдещето и да се боря за нещо, но как ще стане? Мен ме е срам да излезна от вкъщи, нямам дрехи. Имам 1 клин с 2,3 петна, който пазя от години. Имам и едно прозиращо долнище тип амцунг, което е на дупки. Нямам дрехи. И обувки нямам читави. Е кажете ми къде ще ме вземат? Ходила съм на интерюта, но не мога да застана гордо пред човека отсреща и да не се притеснявам. Нужно ли е да казвам, че никъде не съм взета? Имам и баща, на който изобщо не му пука за мен или за никой освен за себе си. Има си любовница и си дава всички пари за нея. Майка ми плаща останалото и не я виня, но и тя много гадно постъпва с мене. Имам и сестра. Това дете е на 12 години. Позволява си да ме нарича "ку*ва" , "луда" заради това със самоубийството, и да ме псува по какъв ли не начин. Не мога да взема реакция, нито да я накажа, нито да я ударя, но никой нищо не прави по въпроса. Одеве получих съобщение, че съм поканена на интервю. При въпрос от мен към малката дали може шампоан получих отговор "той си е мой и мама го е купила за мен" при което следваше изсипване на целият шампоан на пода в банята( с цел гавра ). Скарахме се взех и телефоНИТЕ (има два), след моето последва хвърляне на дрехите ми на балкона. Вчера попитах леля ми ( на майка ми сестра) да спя в тях понеже в нас положениетп е напрегнато. Тя почна да ми казва, че съм мизерница, нещастница и други понеже не съм почнала работа да помагам на майка ми да давам пари и тн. Кажете ми какво да правя? Не искам да буда съжаление в някой, но наистина почват да ме обземат мисли да се самоубия. Не издържам повече така. Няма нещо, което да ме крепи.