Сега съм на 32. Родителите ми се разведоха, когато бях 6 годишна. Баща ми е алкохолик и системно упражняваше домашно насилие върху майка ми. На 58год е. Имам множество негативни спомени, майка ми се срина психически и до днес последиците са видни. Когато бях ученичка, баща ми никога не ми е помагал и участвал в живота ми. Наложи се майка ми да работи на три места за да оцелеем. После аз се хванах на работа и учех едновременно. Не ми е помагал с нищо. Спомням си веднъж, когато бях на 9г, бях с двустранна бронхопневмония и майка ми го помоли да си разделят парите за лекарства. Отказа й, каза й, че няма и да се оправя. Дори не се обади да ме попита как съм. Има множество такива истории. Родителите му го издържаха до 2017г, когато починаха един след друг. Той им взимаше от пенсиите, за да си купува ракия и цигари. Гониха го от много работни места, тъй като е ходил пиян. При последното 2009, падна от един камион мъртво пиян при проверка от полицията и си чупи крака. Зарастна накриво и понастоящем ходи с бастун. През годините до Февруари тази година ми звънеше изключително рядко, основно пиян за да ми говори глупости. Детето ми се роди през 2015, предложих му да ги запозная (не се бяхме виждали години), съгласи се, аз отидох, а той не дойде. Нямаше пари да погребе родителите си, звънна ми съсед да ме уведоми, организирах всичко и той на погребенията пак беше неадекватен. През м. Февруари ме потърси за да ме уведоми, че има писмо от ЧСИ, че има изпълнителни дела за задължения, които не може да покрива. Оказа се, че е работи без договор като пазач и взима 270лв месечно + разходите са били за сметка на собствениците. Работата е да пази къща в една махала, където и е живеел. Предложих му да му помогна. Имах малко заделени пари, той ми даде пълномощно и се оказа, че от смъртта на баба ми и дядо ми нищо не е плащал, нито е прехвърлил партиди. Нищо. Нито има документи. Никога не е отговаря за нищо. Започна много скъпо ходене по мъките по вадене на документи, свидетели за това кой е живял в къщата, неизяснен имот по новия кадастър. Геодезист, заснемане и т.н. Аз живея на 120км от мястото, за което става дума. Въртях и много километри между различни населени места по удостоверения за наследници, смъртни актове, нотариуси и т.н. Напазарувах му няколко пъти и му оставях храна и цигари. Свърших парите, плюс голяма част от заплатата, с която живеем през месеца. Оправих имотът. Платих му задълженията към ЧСИ и НОИ. Започнах да му плащам телефона, защото ми стана мъчно. Започна да ми звъни редовно да ми говори измислици и да ме тормози психически на тема колко му е трудно да се издържа с 270лв и какво да прави с няма и 10лв на ден, от които и пуши. Обясних му, че има хора, които живеят и с по-малко, да спре да пуши, на което отговори хем, че не иска да му давам пари, хем цитирам: "ако можеш ме отгледай, ме отгледай". Имам подозрения, че забравя и халюцинира. Наскоро ми звънна да ми каже, че са му казали да напуска къщата в махалата, която пази и се прибира в къщата. Понастоящем разполага с 70лв месечно (дал е под наем първия етаж от къщата, в която се е прибрал на един пенсионер), аз му плащам телефона и той друг разход няма. От февруари насам, основен мой разход е той и разправията по имотите. От Февруари изникнаха много неща в семейната история, които не съм знаела(оказа се, че съм имала чичо, който е починал като куче, изоставен от дядо ми и непотърсени никога). Започнаха ежеседмично позвънявания на една и съща тема, в които аз му обяснявам едно, той изобщо не ме чува и повтаря неща, които са обсъждани предишния път. Отрази ми се изключително зле емоционално. Днес ми се обади да ми се оплаква колко му е трудно и пак го игра жертва. Попитах го дали е ходил до социалните, дали иска да си извади ТЕЛК, да потърси работа като сегашната и т.н. На всичко имаше оправдание със здравословното си състояние и липсата на пари. Не можел да е пазач, с бастуна как ще обикалял обект, кой ще го наемел с бастун и т.н. Аз финансово не мога да си позволя да го издържам. Казах му го. Той не иска да направи елементарно усилие да си намери работа и по-скоро очаква сега аз да го гледам, както са го гледали цял живот. И аз се разстройвам много и ме удря изключително здраво психически, защото не мога да си позволя да му изпращам по 100+лв, аз плащам разходите на къщата, в която живее и телефона му, което се отразява на скромния бюджет, с който се опитваме да изкараме месеца. И ме бори съвестта. Един вид, че въпреки, че нищо не е направил за мен, аз го оставям да живее с 2.50 на ден и не го гледам, а детето иска да го заведа на басейн, което са едни 20+лв. Един вид, че за басейн на детето в месеца ще ги заделя, а не може ли да му ги изпратя и то да не ходи на басейн. Никога не ме е попитал как съм аз или детето. Ще опитам да му плащам патронаж, ако стане да го запишат на името на някой пенсионер. И това е над това, което мога да си позволя и ще доведе до лишения на мен и детето ми. И се чувствам адски зле. Морално. И емоционално. И не знам как е редно и отстрани как звучи. Объркана съм и не знам как да постъпя...