Помощ - баща ми

  • 6 460
  • 140
Историята ми е дълга, ще опитам да систематизирам и имам нужда от "външна" гледна точка.
Сега съм на 32. Родителите ми се разведоха, когато бях 6 годишна. Баща ми е алкохолик и системно упражняваше домашно насилие върху майка ми. На 58год е. Имам множество негативни спомени, майка ми се срина психически и до днес последиците са видни. Когато бях ученичка, баща ми никога не ми е помагал и участвал в живота ми. Наложи се майка ми да работи на три места за да оцелеем. После аз се хванах на работа и учех едновременно. Не ми е помагал с нищо. Спомням си веднъж, когато бях на 9г, бях с двустранна бронхопневмония и майка ми го помоли да си разделят парите за лекарства. Отказа й, каза й, че няма и да се оправя. Дори не се обади да ме попита как съм. Има множество такива истории. Родителите му го издържаха до 2017г, когато починаха един след друг. Той им взимаше от пенсиите, за да си купува ракия и цигари. Гониха го от много работни места, тъй като е ходил пиян. При последното 2009, падна от един камион мъртво пиян при проверка от полицията и си чупи крака. Зарастна накриво и понастоящем ходи с бастун. През годините до Февруари тази година ми звънеше изключително рядко, основно пиян за да ми говори глупости. Детето ми се роди през 2015, предложих му да ги запозная (не се бяхме виждали години), съгласи се, аз отидох, а той не дойде. Нямаше пари да погребе родителите си, звънна ми съсед да ме уведоми, организирах всичко и той на погребенията пак беше неадекватен. През м. Февруари ме потърси за да ме уведоми, че има писмо от ЧСИ, че има изпълнителни дела за задължения, които не може да покрива. Оказа се, че е работи без договор като пазач и  взима 270лв месечно + разходите са били за сметка на собствениците. Работата е да пази къща в една махала, където и е живеел. Предложих му да му помогна. Имах малко заделени пари, той ми даде пълномощно и се оказа, че от смъртта на баба ми и дядо ми нищо не е плащал, нито е прехвърлил партиди. Нищо. Нито има документи. Никога не е отговаря за нищо. Започна много скъпо ходене по мъките по вадене на документи, свидетели за това кой е живял в къщата, неизяснен имот по новия кадастър. Геодезист, заснемане и т.н. Аз живея на 120км от мястото, за което става дума. Въртях и много километри между различни населени места по удостоверения за наследници, смъртни актове, нотариуси и т.н.  Напазарувах му няколко пъти и му оставях храна и цигари.  Свърших парите, плюс голяма част от заплатата, с която живеем през месеца. Оправих имотът. Платих му задълженията към ЧСИ и НОИ. Започнах да му плащам телефона, защото ми стана мъчно. Започна да ми звъни редовно да ми говори измислици и да ме тормози психически на тема колко му е трудно да се издържа с 270лв и какво да прави с няма и 10лв на ден, от които и пуши. Обясних му, че има хора, които живеят и с по-малко, да спре да пуши, на което отговори хем, че не иска да му давам пари, хем цитирам: "ако можеш ме отгледай, ме отгледай". Имам подозрения, че забравя и халюцинира. Наскоро ми звънна да ми каже, че са му казали да напуска къщата в махалата, която пази и се прибира в къщата. Понастоящем разполага с 70лв месечно (дал е под наем първия етаж от къщата, в която се е прибрал на един пенсионер), аз му плащам телефона и той друг разход няма. От февруари насам, основен мой разход е той и разправията по имотите. От Февруари изникнаха много неща в семейната история, които не съм знаела(оказа се, че съм имала чичо, който е починал като куче, изоставен от дядо ми и непотърсени никога). Започнаха ежеседмично позвънявания на една и съща тема, в които аз му обяснявам едно, той изобщо не ме чува и повтаря неща, които са обсъждани предишния път. Отрази ми се изключително зле емоционално.  Днес ми се обади да ми се оплаква колко му е трудно и пак го игра жертва. Попитах го дали е ходил до социалните, дали иска да си извади ТЕЛК, да потърси работа като сегашната и т.н. На всичко имаше оправдание със здравословното си състояние и липсата на пари. Не можел да е пазач, с бастуна как ще обикалял обект, кой ще го наемел с бастун и т.н. Аз финансово не мога да си позволя да го издържам. Казах му го. Той не иска да направи елементарно усилие да си намери работа и по-скоро очаква сега аз да го гледам, както са го гледали цял живот. И аз се разстройвам много и ме удря изключително здраво психически, защото не мога да си позволя да му изпращам по 100+лв, аз плащам разходите на къщата, в която живее и телефона му, което се отразява на скромния бюджет, с който се опитваме да изкараме месеца. И ме бори съвестта. Един вид, че въпреки, че нищо не е направил за мен, аз го оставям да живее с 2.50 на ден и не го гледам, а детето иска да го заведа на басейн, което са едни 20+лв. Един вид, че за басейн на детето в месеца ще ги заделя, а не може ли да му ги изпратя и то да не ходи на басейн. Никога не ме е попитал как съм аз или детето. Ще опитам да му плащам патронаж, ако стане да го запишат на името на някой пенсионер. И това е над това, което мога да си позволя и ще доведе до лишения на мен и детето ми. И се чувствам адски зле. Морално. И емоционално. И не знам как е редно и отстрани как звучи. Объркана съм и не знам как да постъпя...
Виж целия пост
# 1
Не бих искала да давам съвети, но ти съчувствам. Надявам се взаимно да намерите решение.
Виж целия пост
# 2
Ми имаш си свое семейство, то е с приоритет. За издръжката на баща ти - ако остане. Ако не остане - да се оправя. От написаното следва, че нищо не му дължиш.
Виж целия пост
# 3
Съпруг имаш ли?
Чета те и си личи в редовете ти, че много се терзаеш. Ти знаеш кое е правилното решение, но това няма да спре емоционалната дилема, пред която се намираш. Трябва да намериш покой ба ума си, практическата част е повече от ясна.
Виж целия пост
# 4
Трудна работа. От една страна е съвсем в реда на нещата да го отсвириш, още повече че нямаш и пари. От друга страна си добра душа и ще се терзаеш ако не помогнеш...
Може да помагаш с хранителни продукти, основни. И оттам нататък да се оправя, пари кеш не бих давала за цигарки и къркане.
Виж целия пост
# 5
Не му дължиш нищо на такъв човек.  Личи си колко се измъчваш, обаче недей. На първо място винаги е детето. Първо гледаш да покриеш неговите нужди и ако остане нещо даваш на баща си под формата на хранителни продукти. Кеш никога особено на алкохолик. Реалистично погледнато зависимост на тези години не се лекува, та други варианти не виждам.  Съвестта ти трябва да е чиста, не се тормози.
Виж целия пост
# 6
Съвестта е подъл съветник. Твърдя го от личен опит. Наясно си, че парите ти ще са за цигари и алкохол. Твърдиш, че те мачка психически. Не се самонаказвай.
Баща ти може да ти прехвърли имот, срещу гледане. Вид гаранция и за двама ви.
Основен приоритет ти е детето. Съдбата на алкохолика  е кауза пердута.
Виж целия пост
# 7
Гледай себе си и детето си, вие сте си най-важни.
За т.н. баща - помисли и си отговори той какво е направил за тебе.
Пияндурника си е гледал живота, цоцал от родителите си и цял живот не е имал ангажименти. Сега като няма кой да го гледа ти се е овесил на врата. Не си заслужава такова същество да се гледа и да му се помага.
Помня предната тема за имотите - оправила си ги, толкова от тебе.
Сега твоето семейство да ти е единствено. Използвача да се оправя сам колкото може.
Виж целия пост
# 8
Ужасна история, съчувствам ти.

По закон май си длъжна да му оказваш помощ и да го гледаш, но не съм съвсем сигурна.

Като алкохолик няма ли право на някакво лечение и помощ от социалните? Диспансер, психиатрия?

На твое място, честно казано, бих си сменила телефонния номер и не бих го погледнала повече. Не е честно спрямо майка ти и детето ти да хабиш ресурси по човек, който не се е грижил за тебе когато си имала нужда, а е бил длъжен.

След като има собствен имот, може да го припише срещу гледане. Няма да наследиш, но няма и да се занимаваш повече с него.
Виж целия пост
# 9
Той те шантажира емоционално и го знае. Знаеш го и ти.
Постави го на мястото му с граници, които не позволявай да преминава никога и по никакъв начин.

Съхрани се за своето дете, ти си му чуждо.
Виж целия пост
# 10
Благодаря за съветите. Изключително добре ми идват. Знам, че не му дължа нищо, знам, че опитва да се залепи за мен и знам, че вероятно е в последен етап от алкохолизма. Ужасява ме мисълта, че идва зима и тогава ще стане още по-трудно. И въпреки това ми е гадно и съвестно, че не го гледам така както той иска. Аз не искам имотите му срещу гледане, даже ако може - нищо не искам от него. Всеки контакт завършва с негативни емоции за мен. А просто се чувствам длъжна. И това ме яде. Виждам, че не прави опит да си стъпи на краката. Обмислям това с хранителните продукти, които да му нося макар да се прибирам през два месеца за да видя майка ми.
The catcher in the rye, нямам съпруг,  на когото да разчитам за нищо по темата.
Nevena Virolan, не знам да има право на помощ. Той не е официално диагностициран, а и понастоящем в психиатрии се влиза трудно и за кратко. Майка ми от своя страна изобщо не може да ме изслуша дори- свързва се с нейните си травми и започва да плаче.
Много затормозяваща ситуация.
Виж целия пост
# 11
Казваш му, че пари нямаш и няма да му даваш повече - похарчила си всичко за него, не за детето си.

Ще му носиш храна когато можеш, друго да не иска.

Казваш му, че ако не иска да св лекува - и това не си длъжна да правиш, защото той не е правил нищо от което е бил задължен по закон.

Отиваш в социална служба по район и се съветваш какво може да се направи - помощи за дърва, ток, дали има хранителен патронаж.
Дали и как може да се пенсионира по болест също.

Ако той не даде, не давай и ти!
Виж целия пост
# 12
И въпреки това ми е гадно и съвестно, че не го гледам така както той иска.

Той много работи може да иска.
Но нека като изтрезнее си даде сметка дали ти е давал това, което всяко дете иска от баща си.
Ако не - защо да лишаваш детето си  заради подобен пияндурник.
Кой за тебе е по-важен - детето ти или пияното, деградирало  животно?
Гледай си детето и майката,  той да се оправя сам.
Помисли си за живота ти като малка и осъзнай, че не си му длъжна с нищо.
Какво като ти се води баща по документи, като никога не е бил в живота ти с добро.
Да е благодарен за оправените документи и сметки .
Аз също бих си сменила тел. №, за да не ме безпокои.
Виж целия пост
# 13
Аз баща не видях. Някакъв осеменител пияндурник, който те е оставил като дете е да мреш без лекарства. За негов късмет хем си оживяла, хем си явно доста глупава - като са отишли в гроба другите му спонсори, веднага ти си се навила да му помагаш. На тати доброто момиче.
По-добре майка ти да продава там каквото има и да се премести в твоя град, а 'тати' го вкарайте в черния списък на телефоните да не ви звъни. Спрете да му плащате сметките.
Ако ти е чак пък толкоз съвестно, можеш да направиш следното:
-купуваш предплатена карта, регистрираш я на свое име и му я пращаш с куриер. Да те търси от тази предплатена карта. Зареждаш я месечно с минималната възможна сума. Други телефони не плащаш
-всеки месец приготвяш колет пакетирана храна - макарони, ориз, боб, може и брашно и суха мая да слагаш - и му пращаш колета по куриер, като даваш номера на предплатената карта за контакт
-ако твърди, че е болен и трябват пари за лекарства - купуваш лекарствата и пращаш по куриер, предплатения номер за контакт
-и евентуално, ако много записка, че няма пари - месечно пращаш с пощенски запис някаква ама наистина минимална сума, 50-60 лв, да има за зор-заман

Никакви данъци, телефони, сметки, никакво ходене да го видиш. Ако му осигуриш тиретата (без лекарствата! и без кеша), ще се вместиш в 50лв месечно и то с включена куриерска такса, а даденото ще му е напълно достатъчно на този човек.
Виж целия пост
# 14
Izgaria6htata, подобен съвет би ти дал и юрист. Независимо, дали помощта ти е безкористна. Имаш дете, грижи и съответните сметки. То ще има нужда от наследство. Имено алкохолицити са честа плячка за злоупотреби. Възможно е баща ти да изтегли кредит или закупи куха ф-ма. Спести си бъдещи неприятности. Социалният патронаж е добра идея. Останалото е избор на всеки нормален, пълнолетен индивид. Субсидирайки баща ти, продължаваш стажа му на паразитиране.
Адски грозна е абдикацията му от погребението на родителите му. Показателна, за нравствените му дефицити.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия