Здравейте 
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
Виж целия пост
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
