Автор: БАН
4 декември
Вмчц-а Варвара; Преп.Йоан Дамаскин
Варвара
Именници: Варвара
Обредна трапеза: в преметена стая, до прясно измазаното огнище, на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: ''Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава''. Тук в синтезиран вид е подсказано основното съдържание на обредността, типична за тези празници. На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката: вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе Баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. В Кюстендилско момите варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В други райони на страната празникът се свързва с обичая полазване.
5 декември
Преп. Сава Освещенни и Нектарий Битолски
Сава
Именници: Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка
Празник, който най-често се свързва с Варвара и Никулден. На него обреди не се извършват. Обикновено Сава минава в приготовления за празничната никулденска трапеза. В някои райони на страната се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причини зло Варвара.
6 декември
Св. Николай Мирликийски Чудотворец
Никулден
Именници: Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо
Обредна трапеза: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб
Св. Никола, рибен св. Никола е един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов колак, никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях се раздава. Всеки трябва да хапне риба - ''На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе''.
Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо, ''за здраве на къщата'', семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с имения ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).
В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава Побеждаващ. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир, обл. Ликия (М.Азия), където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася в жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът светец.
9 декември
Зачатие на Св. Анна
Именници: Ана, Анна
Янино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък.
На този ден православната църква чества зачатието на св. Анна – майка на Богородица. Покровителката на брака, семейството и майчинството, закрилницата на девиците, вдовиците и бременните се почита от жените, които в този ден не работят, за да не се разболяват децата им; не боядисват, защото според поверието тогава започват родилните мъки.
12 декември
Св. Спиридон
Именници: Спиридон
Празникът се почита главно в Родопите. Вярата в светеца, който предпазва от кожни заболявания, е породила обичая жените да правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Св. Спиридон е тачен и като закрилник на занаятчиите и козарите. В Благоевградско се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Жените месят погачи и ги раздават топли, тичайки.
14 декември
Мчц-и Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и др.
Именници: Снежана
15 декември
Свщ.мчк. Елевтерий;Преп. Павел Латрийски
Именници: Свобода
17 декември
Прор.Даниил и Св. Три отроци Анания, Азария и Мисаил
Именници: Данаил, Даниел, Даниела
18 декември
Модест
Модю, Моюс, Модеус – празник, познат в Благоевградско, Гоцеделчевско и в Странджа, свързан с практиката на този ден жените да раздават обредни пити с цел опазване на добитъка и за здраве на семейството.
20 декември
Преп. Игнатий Богоносец
Игнажден
Именници: Игнат, Огнян,Огняна
Обредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур
Игнат, Идинак, Поляз, Полазовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: ''Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)''. Някои издават животински звуци. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях: ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосниците, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда вардене на квас.
Вардене на квас
Пазене квас - български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Игнажден е голям християнски празник в чест на св. Игнатий Богоносец В ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 В 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
22 декември
Анастасия
Празник с ограничено териториално разпространение ( в Родопите). Свързан е с персонифицираната представа за смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.
24 декември
Прп.мчц-а Евгения;Мчк Прот Преп. Николай воин Български
Бъдни вечер
Именници: Евгени, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Божин, Божана
Обредна трапеза: 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите.
Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До IV в. в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Кадена вечеря
Задължителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден елемент от обредността. Първата кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската (в Източна България първата кадена вечеря е на Игнажден). Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички помещения в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ характер. Прекаденото на Бъдни вечер се смята по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на семейството (според тяхното занимание) или с нея се захранва добитъкът. От суровото жито сутрин се дава в кръг на кокошките, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, за да раждат, или в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника (крушов, дъбов или буков пън, който гори в огъня на Бъдни вечер). Втората кадена вечеря, срещу Нова година, е твърде сходна с бъднивечерската. След като прикади, обикновено само трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се запазват отново суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата кадена вечеря на Йордановден.
25 декември
Рождество Христово
Коледа
Именници: Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина
Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, прогонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване.
В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, коледари!''
След песните водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.
През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа – сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета – Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни – 5 предпразненства (20–24 декември) и 2 празнични дни (25В–26 декември).
26 декември
Събор на Пресвета Богородица
Именници: Давид, Йосиф
27 декември
Св.първо-мчк. и архидякон Стефан
Стефановден
Именници: Стефан, Стефана, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станко, Стоян, Стоянка, Таня
Ладуване
Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени – народен обичай, изпълняван на Нова година от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: Ой ладо, ладо, момиче младо. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег – пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче на звездите. Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (ладанки). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: Жълто було трески сбира. (Момата ще пристане); Зряла дюла и презряла. (Ще се омъжи стара); Сам си здравчец на камъче. (Ще се омъжи за сирак) и пр. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро. Ладуването е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.
25 декември -В 6 януари
Мръсни дни
Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни – според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване се явяват караконджоли и други нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако пък се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване. Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат 3 дни и 3 нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества. Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.
Виж целия пост
4 декември
Вмчц-а Варвара; Преп.Йоан Дамаскин
Варвара
Именници: Варвара
Обредна трапеза: в преметена стая, до прясно измазаното огнище, на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: ''Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава''. Тук в синтезиран вид е подсказано основното съдържание на обредността, типична за тези празници. На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката: вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе Баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. В Кюстендилско момите варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В други райони на страната празникът се свързва с обичая полазване.
5 декември
Преп. Сава Освещенни и Нектарий Битолски
Сава
Именници: Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка
Празник, който най-често се свързва с Варвара и Никулден. На него обреди не се извършват. Обикновено Сава минава в приготовления за празничната никулденска трапеза. В някои райони на страната се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причини зло Варвара.
6 декември
Св. Николай Мирликийски Чудотворец
Никулден
Именници: Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо
Обредна трапеза: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб
Св. Никола, рибен св. Никола е един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов колак, никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях се раздава. Всеки трябва да хапне риба - ''На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе''.
Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо, ''за здраве на къщата'', семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с имения ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).
В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава Побеждаващ. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир, обл. Ликия (М.Азия), където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася в жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът светец.
9 декември
Зачатие на Св. Анна
Именници: Ана, Анна
Янино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък.
На този ден православната църква чества зачатието на св. Анна – майка на Богородица. Покровителката на брака, семейството и майчинството, закрилницата на девиците, вдовиците и бременните се почита от жените, които в този ден не работят, за да не се разболяват децата им; не боядисват, защото според поверието тогава започват родилните мъки.
12 декември
Св. Спиридон
Именници: Спиридон
Празникът се почита главно в Родопите. Вярата в светеца, който предпазва от кожни заболявания, е породила обичая жените да правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Св. Спиридон е тачен и като закрилник на занаятчиите и козарите. В Благоевградско се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Жените месят погачи и ги раздават топли, тичайки.
14 декември
Мчц-и Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и др.
Именници: Снежана
15 декември
Свщ.мчк. Елевтерий;Преп. Павел Латрийски
Именници: Свобода
17 декември
Прор.Даниил и Св. Три отроци Анания, Азария и Мисаил
Именници: Данаил, Даниел, Даниела
18 декември
Модест
Модю, Моюс, Модеус – празник, познат в Благоевградско, Гоцеделчевско и в Странджа, свързан с практиката на този ден жените да раздават обредни пити с цел опазване на добитъка и за здраве на семейството.
20 декември
Преп. Игнатий Богоносец
Игнажден
Именници: Игнат, Огнян,Огняна
Обредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур
Игнат, Идинак, Поляз, Полазовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: ''Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)''. Някои издават животински звуци. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях: ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосниците, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда вардене на квас.
Вардене на квас
Пазене квас - български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Игнажден е голям християнски празник в чест на св. Игнатий Богоносец В ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 В 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
22 декември
Анастасия
Празник с ограничено териториално разпространение ( в Родопите). Свързан е с персонифицираната представа за смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.
24 декември
Прп.мчц-а Евгения;Мчк Прот Преп. Николай воин Български
Бъдни вечер
Именници: Евгени, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Божин, Божана
Обредна трапеза: 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите.
Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До IV в. в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Кадена вечеря
Задължителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден елемент от обредността. Първата кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската (в Източна България първата кадена вечеря е на Игнажден). Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички помещения в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ характер. Прекаденото на Бъдни вечер се смята по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на семейството (според тяхното занимание) или с нея се захранва добитъкът. От суровото жито сутрин се дава в кръг на кокошките, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, за да раждат, или в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника (крушов, дъбов или буков пън, който гори в огъня на Бъдни вечер). Втората кадена вечеря, срещу Нова година, е твърде сходна с бъднивечерската. След като прикади, обикновено само трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се запазват отново суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата кадена вечеря на Йордановден.
25 декември
Рождество Христово
Коледа
Именници: Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина
Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, прогонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване.
В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, коледари!''
След песните водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.
През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа – сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета – Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни – 5 предпразненства (20–24 декември) и 2 празнични дни (25В–26 декември).
26 декември
Събор на Пресвета Богородица
Именници: Давид, Йосиф
27 декември
Св.първо-мчк. и архидякон Стефан
Стефановден
Именници: Стефан, Стефана, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станко, Стоян, Стоянка, Таня
Ладуване
Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени – народен обичай, изпълняван на Нова година от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: Ой ладо, ладо, момиче младо. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег – пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче на звездите. Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (ладанки). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: Жълто було трески сбира. (Момата ще пристане); Зряла дюла и презряла. (Ще се омъжи стара); Сам си здравчец на камъче. (Ще се омъжи за сирак) и пр. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро. Ладуването е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.
25 декември -В 6 януари
Мръсни дни
Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни – според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване се явяват караконджоли и други нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако пък се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване. Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат 3 дни и 3 нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества. Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.