Понякога приятелите ни твърде често искат услуги от нас.
Всеки път се страхуваме да не ги обидим и се натоварваме, дори когато нашите собствени дела, остават на заден план.
Много хора до края на живота си служат за "спешна помощ", проклинайки себе си и ненавиждайки тези, на които не могат да откажат. Продължават в собствен ущърб да дават пари назаем, да водят племенницата на градина, да работят на вилата на далечни роднини или да купуват алкохола за компанията...
Не искате такава съдба, нали? Тогава се вземете в ръце и се пригответе да поработите над себе си. Научете се да казвате твърдо "Не", когато обстоятелствата го изискват. Даже на шефа.
Крачка първа: Разберете защо не можете да отказвате. Струва ви се, че ако имате свободно време, а друг – не, то вие сте задължен да му помогнете?
Оставете! Това е проблемът на сестра ви, така е планирала деня си, че вечер не успява да прибере детето от градината. Да, можете да помогнете, ако имате време и желание, но не сте длъжен да го правите. Както не сте длъжен да давате пари назаем на приятел, който спешно се нуждае от покупка на компютър и не му достигат "някакви си две стотачки".
Трябва да устоите и тогава, когато хората са свикнали да разчитат на вашата помощ и със сълзи на очи ви умоляват и обвиняват в това, че ги подвеждате – това са техни поблеми. Вие не сте детегледачка на заплата или банка, даваща заеми срещу лихва. Вие сте свободен човек и имате права, едно от които е правото да се разпореждате със своето време, сили и пари по собствено усмотрение.
Измъчвате се от чувство за вина, защото ви се струва, че без ваша помощ няма да се справят?
А ако заминете в командировка? Ако се разболеете? Умрете? Те ще намерят някакъв начин да се справят със собствените си проблеми. Сестра ви ще намери изход, сменяйки работата си или наемайки детегледачка. Приятелят ще поиска от някой друг или ще отложи покупката за следващия месец. Но същото могат да направят и ако им откажете. И ще го направят!
Но се възползват от вас, защото така им е по-удобно. Много по-удобно, а на вас?
Разчитате на благодарност? Съвсем напразно.
На такива хора като вас рядко са им благодарни. Подобна помощ се приема като нещо, което се подразбира, и всеки път се иска все повече и повече.
А може би се боите?
Няма значение от какво: обида, гняв, отмъщение или нещо друго. Главното е, че ви задължават за пореден път да вървите против себе си и да се съгласявате на това, което не желаете. Приемете този страх и не се опитвайте да го заглушите – безполезно е. Но и не му се подчинявайте. Възползвайте се от метода "страхувам се, но го правя". Спомнете си как сте се явявали на изпит в училище – било ви е страх, но сте се явявали. Постъпете така и сега: страхувайте се, но въпреки страха кажете своето "НЕ"!
Даже и другите да усетят вашия страх, в крайна сметка важни са не чувствата, а постъпките. Ако сте уверени в своите действия – ще се получи.
Крачка втора: Научете се да отказвате
- Потренирайте пред огледалото.
Повтаряйте "не" дотогава, докато тази дума не започне да звучи естествено. Вашето "не" не трябва да се произнася с виновен тон и не трябва да звучи грубо (вие нямате намерение да се карате, просто съобщавате своето решение). Говорете спокойно, но твърдо, за да не предизвикате повторни опити да ви уговарят.
- Научете се да отказвате за дреболии.
Приятел звъни, за да си побъбрите по телефона – прекъснете го и кажете: "Зает съм сега, обади се утре." Друг моли за 50 лева "до утре" – кажете: "Съжалявам, но в момента всяка стотинка ми е преброена". Научавайки се да отказвате за дреболии, скоро ще забележите, че можете да отказвате и за по-сериозните неща.
- Не се оправдавайте.
Ако искате – обяснете причината за отказа си, но съвсем спокойно можете и да не го правите. На въпроса "Защо не искаш да го направиш?", може спокойно да отговорите "А длъжен ли съм да го направя?". Ако нищо не сте обещавали, няма какво да обяснявате.
- Сбогувайте се с враговете.
Бъдете готови за това, че много хора, които до този момент са ви считали за най-добри приятели, ще започнат да се отнасят с вас като с най-големия си враг. И защо не – те са свикнали да ви яхат, а сега вие учтиво ги молите да слязат от гърба ви. Не се отчайвайте. В най-лошия случай така наречените "приятели" ще си отидат, а вие ще си намерите нови, истински, на които ще бъдете нужни сами по себе си, а не като човек, когото могат да използват. А в най-добрия – приятелите и роднините ще останат и ще започнат да ви уважават, както и трябва да бъде.
Обичайте се!