За дребните уж задачки

Инстинстивно се сетих за едни други, предплатени услуги. Не плащаш - тогава няма ... мърдане на пръст, мдам. 😀
Не е утопично, права си. Нито е принципно. Дребнаво е.
За мен отношенията в работата са били винаги повече човешки, и по-малко алъш-вериш. От първия ми работен ден е така, до последния ще е. Като отлепиш от основана на Маслоу-пирамидата и да се качиш нагоре, усещаш как заплащането е основата, а над нея има толкова по-приятни и съществени неща.

От колко време ти е замръзнала заплатата?
Бих ти предложила да си вършиш основните задачи, а допълнителните да си подреждаш по реда на заявяването и да ги вършиш СЛЕД основните, но ПРЕДИ края на работното време.
На теб ти се плаща да работиш в определеното ти работно време и ръководството е в правото си да ти възлага допълнителни задачи. Но не и да се стига до допълнително работно време, освен ако си с ненормирано работно време, за което би ти се полагал допълнителен отпуск.

Не, не очаквам допълнително заплащане, след като допълнителните задачи са леки, не предполагат допълнителни отговорности, а по-скоро служат за уплътняване на работното време, което е предвидено и в трудовия договор.

Задача на ръководството е да се погрижи да си уплътняваш работното време, тоест да ти възлага допълнителни задачи. А твоя задача е да вършиш основните и когато остава време - и допълнителните.
Да, по-способните и по-организирани хора наистина работят повече. На мен никога не ми се е зловидило това (само малко ). Ако не смяташ, че си оценена на това работно място, си търси друга работа, а междувременно спазвай трудовия си договор, който включва И допълнителни задачи.

За мен е странно очакването всички задачи - и големи, и малки - да бъдат описани в трудовия договор и/или длъжностната характеристика. Невъзможно е, освен ако някой от документите не е с обема на роман на Достоевски, а сигурно и тогава ще има нови. Винаги изникват справки, презентации, консултации, които колкото и да иска работодателят да е коректен, няма как да се предвидят и се пишат именно в графа "други, при поискване от страна на прекия ръководител". Ако тези допълнителни задачи водят до системно оставане след работа или свръхнатоварване, това е друго. Но ако спокойно могат да се свършат в рамките на работното време, без да страдат основните задължения, не бих ги правила на въпрос.
Не се притеснявам да искам повишение на заплатата или индексация, ако смятам и мога да се обоснова, че го заслужавам. Ако ми откажат, тогава действам в посока търсене на друга работа.

Не става дума всичко да е описано дума по дума, а допълнителните неща да съвпадат горе долу с това, което правя. А не например да съм софтуерен инж. и шефът да ми каже да му резервирам полет и хотел.

Но тук много зависи и каква е фирмата, колго е персоналът и т.н. Нещата се разпределят различно във фирма с петима души и във фирма със 105.

Не може да се очаква шефът сам да резервира полет и хотел. Ако няма някой нарочен човек за тези неща, защото това става съвсем епизодично, все някого трябва да накара.
Разбирам очакването да си вършиш основната работа и да не те товарят с друго, но на практика това не се случва, и колкото е по-малка фирмата, толкова по-разнообразни са задачите, за които няма назначен човек и шефът ги разпределя между наличните хора. Колкото си по-оправен, толкова повече задачи ти разпределят.
Нормални неща са.

Е не знам, може и така да е, на мен не ми се е случвало такова нещо.
По-скоро съм виждала обратното - офис асистентката например да я няма и той сам да си резервира, сам да си принтира бумагите и т.н. Може и изключение да е, верояно съм извадила късмет.

Персоналния асистент на шефа може да се справи с резервацията на полет и хотел.
 Ако е съвсем кокошарска фирма и няма подобен служител  шефа може да се обърне към туристическа агенция. Ще му донесат всичко на крака. Да, има и % за тях, но за всяка услуга  се плаща.

О,да,да. Имах колежка, която вечно недоволстваше колко много работа има и как само тя работи. Нооо, веднъж й предложих помощ и тя нищо не каза. Значи не е била много заета. Всъщност доста пъти съм й предлагала помощ. А и като влезеха външни хора или колеги от други отдели, стой, та гледай. Оплакване, та чудо. Докато другата колежка можеше да дреме над една задача поне три дена(която се свършва за половин ден да речем)  и никой не  я закачаше за нищо. И все се чудя защо се наемат и държат на работа скатавки.   Кому са нужни, особено на частния бизнес, който в нередки случаи си експлоатира служителите.

Narcissa аз лично  много добре те разбрах защото съм била в същата ситуация. Моят съвет е да смениш работата, шефа ти няма да се промени ще продължава по същият начин да те манипулира- усетил е , че си работлива, организирана и експедитивна , поддаваш и не роптаеш.

Има работно време, което трябва да се уплътни. Не на 100% по длъжностната характеристика, защото има административни, организационни, подготвителни,  обучителни и др. дейности. Има и почивки, които са в рамките на работния ден, но не са работно време.
Освен това има и типове дейности, които дадения човек може и се е съгласил да изпълнява при договарянето, така и такива, за които не е говорено. Това, че бизнесът изисква нещо (не от НАС, а от фирмата), не значи че конкретният човек е длъжен да го свърши, хеле пък в почивката си или извън работното си време. Ако например съм проектант, не съм и чистач. Ако фирмата има прекалено много работа, не значи че тя е приоритет пред семейството и почивката ми, особено срещу благодаря. Дали ще проявя известна гъвкавост или не е мое решение. Фирмата дали ще прояви безкористно "известна гъвкавост", ако на детето ми се прииска да бъдем заедно в работно време?

На въпроса от темата: ако имам време и смятам, че работата съответства на квалификацията ми, ще я свърша. Следващият път, когато ми възложат същата работа, но съм зает с друга, ще предложа на шефа да избере коя да свърша сега и коя когато ми се освободи време. Ако се налага нещо извънредно - има си ред по кодекса на труда, със съответните компенсации. Ако извънредното има изгледи да стане постоянно - ще предложа предоговаряне или ще подам предизвестие. Всичко това с ведър, спокоен и любезен тон.

ПС имам си оптимално работно темпо и се откланям от него само в крайни случаи.

Всеки си преценява за себе си как да подходи -  със съответните последици от това 🙂
Работни места бол, както и хора да работят. Важно е да се напаснат правилно.

По който повод: " Срещат се две жрици на най-древната професия. Едната почва да се хвали с последния си клиент. Надарен, красив, любезен, чистоплътен...
- Добре де, а пари взе ли му и не остана ли с него цялата вечер? - пита другата.
- Аз съм професионалистка, а не обикновена курва! - възмутено отговорила първата"

Та така. Някои фирми работят с професионалисти, други с "любители". Със съответните последици от това.

В случая шефът е в грешка, защото да, има допълнителни задачи и все някой трябва да ги върши, но ако той разчита на едната служителка, а й плаща колкото на другата, на която не разчита - може да си вкара автогол, като изгуби точно таази, на която разчита.
Това, разбира се, важи, ако той има влияние върху заплатите. Но не е изключено над този шеф да има друг, нагоре още и онзи, който седи навръх планината, си няма и представа кой как се изявява.

В моята трудова характеристика освен изброените задължения, които са неизменна част от работата, свързана с длъжността, ясно е посочено и всякакъв вид задачи, възложени от прекия ръководител, ако прецени, че са в компетенциите на служителя.
Никога не съм очаквала допълнително заплащане за възложени екстра задачи, защото типа работа и механизъм на заплащане не са такива. Когато се е случвало малките задачи да станат много и да пречат на по-основни задължения, винаги съм коментирала с пряк ръководител приоритетността на задачите, за да могат да се изпълнят в срок. Ако по моя преценка с нещо няма да успея, не чакам да е минало времето за изпълнение, предупреждавам предварително, за да има време за реакция, да поеме друг или да помогне.

Просто започнах да се правя на неможеща. Обаче! Тук отварям една огромна скоба, че при мен "задачките" бяха... Например по трудова характеристика не трябва да вдигам повече от 20 кг сама. Шефът ме е карал да пренасяме автомобилен двигател от кантара в офиса до буса (!!!), да мъкна чували, сваляла съм мотор (по процедура трябва да е на палет и не можем да ги обработваме ние защото нямаме техника)... Също така в следработно време "Отиди до офиса да провериш дали заключих", "Отиди до офиса дай на Х пратката, защото му е спешна" (толкова е спешна, че цял ден си е бъркал в носа вместо да я вземе), "Направи ми лого на другата фирма докато нямаш какво да правиш"... И всякакви ей такива. Сутрин да ходя между 30 и 45 минути преди началото на работното време, за да помагам на шофьора да разговари. Вечер пак. На обяд я изляза в обедна, я - не. И накрая като не пожела да ми актуализира заплатата (забележете невероятната актуализация!) до размера на МИНИМАЛНАТА просто се разделихме. Да, живея на няма и 20 метра. Да, образованието и компетенциите ми позволяват да му направя и логото, че и сайта, че и онлайн магазина. Но съм (бях) куриер, плаща ми се за това и фирмата, към която е франчайза си има политики на работа. Шофьора работи 4 часа и за тях единствено кара и товари-разтоварва пратки. Даже в логистичния център си има хора за тая работа и реално товари-разтоварва само в офиса. Моето работно време става от 8:15 до 18:30, че даже и до по-късно ако има проблем по линията. Имам ЕДИН почивен ден и в него трябва да ходя да отварям "за две минути" офиса. Имам интервали между клиентите, които ползвам за физиологична почивка и обяд, тъй като обикновено не можеше да се излиза. Та в тези почивки нали трябваше да върша работата и на един IT специалист. Бъзикнах го колко ще получа бонус за логото - досвидя му се ей така от хорска срама да купи едни бонбони поне. Отиде при специалист и даде 150 лева. Добре е дал - нека печелят хората и те семейства хранят. А този сладур, който се запъна за великите няма и 50 лева увеличение до минималната, сега плаща много повече на следващия човек. Просто защото будали за без пари няма. Аз пък се захванах с лични проекти, които отлагах от много време и които сега ми носят огромно удовлетворение и не малко доходи. Имам време да уча и да си повишавам квалификацията в различни направления (което е много важно за мен), имам време за децата си, имам време да организирам благотворителни кампании с различни каузи и имам време ей така да изляза и да се порадвам на живота. На старото място нещата стават все по-зле, защото сме малък град и тези неща се разчуват.