Употребата на тази част от езика ни е достигнала такива забележителни висоти, че се смята едва ли не за неразделна част от общуването ни.
Ако мъжете (не всички, разбира се) смятат псуването за свое неприкосновено право, то за повечето жени е неприемливо, та дори и в смесена компания. Употребата пред деца е категорично забранена по какъвто и да е повод, дори и в най-изнервящата пътна обстановка.
Псувнята е заложена в битието на обществото ни още от бебешка възраст. Няма по-голямо удоволствие за дядковците от блока да научат едва проговорилото бебе да повтаря до затъпяване "Мамата...", а те да се усмихват на майката с думите "Той е мъж и трябва да знае". Не, не трябва!
По думите на практикуващите това занятие псувнята изразява "неизразими по друг начин емоции", но това не е вярно. Емоции могат да се изразяват чрез метафори и епитети, но те трябва да са наслоени в главата ти, а това не става без четене на умни книги и общуване с умни хора.
Често псуването се използва за изразяване на агресия. Това е много неприятно и понякога една фраза, подхвърлена мимоходом от колега, може не просто да развали настроението ви, а и да наруши за дълго душевното ви равновесие, като резултатите са главоболие, стрес и никаква продуктивност.
Да се отучи една част от обществото от псуването е невъзможно, но ето няколко начина да противостоите на агресивните ругатни и да не позволите на скудоумния речников фонд и пълното отсъствие на култура да провалят деня ви.
За да се научите да устоявате, трябва да узнаете причината и целта на такава вербална агресия.
Причината за нея се крие в подсъзнанието на опонента, напълно възможно е той да е неуверен в себе си и чрез ругателства да иска да ви унизи, за да се почувства по-висш от вас.
Целта му е да предизвика у вас ответна реакция на същото ниво, като ви изкара от равновесие. Защо му е нужно това? За да почувства силата, че именно той е причината за вашето вълнение.
Не се поддавайте на провокации.
Първа стъпка - Усмихвайте се, това ще го вбеси. Същността на правилото се състои в това, че вие трябва да се абстрахирате от ситуацията и да наблюдавате мимиките на агресивния си опонент. Повярвайте, изглежда много забавно. Усмихнете се вътрешно, а външно запазете хладнокръвие. Отговаряйте с една дума, ако ви задава въпроси. Такова спокойно поведение ще обърка опонента ви и съвсем скоро той ще се оттегли.
Втората стъпка се състои в емоционален разряд - след разговора с агресора, даже и да сте запазили спокойствие и да не сте се поддали на провокацията, навярно изпитвате безпокойство и нервно напрежение, а дори и неувереност "Ами ако е прав и аз наистина съм..." Това се случва заради факта, че вашето съзнание вече е било готово за стреса, но той не се е случил. В психологията това се нарича физиологично напрежение от нереализиран стрес.
Отпуснете се. Вземете лист хартия и бавно го разкъсайте - на две, още на две, още на две... Когато вече не можете да късате, изхвърлете парченцата в кошчето и си представете, че тази безформена купчинка е вашия гняв. Вдишайте дълбоко и се върнете към обичайните си занимания.
Image: Viorel Sima / 123rf.com