Останете в живота на детето си и след развода...
Хенри Ноуен, американски свещеник и автор на книги за духовността, в средата на 70-те години направи прогноза, че близкото бъдеще ще е време на депресии, индивидуализъм и криза на бащинството.
Статистиката сочи, че е бил прав - през 1960 г. 82,4% от децата са отглеждани в семейства с баща, а през 1990 г. те са вече едва 51,7%. Но и тези цифри не отразяват напълно настъпилата криза, защото в приблизително половината от пълните семейства това не е биологичният баща. Само 40% от разведените бащи общуват с децата и само една четвърт от тях се срещат със синовете и дъщерите си повече от веднъж седмично.
Ще запитате: кому са нужни тези цифри? Да, наистина... Статистиката, така или иначе, не може да предаде болката на едно дете, което търпеливо, всяка вечер, очаква да чуе бащините стъпки в коридора...
Кога изчезва бащата?
Защо разводът между родителите става причина за раздялата на детето с един от тях (в общия случай - с таткото)? Ако вие и жена ви загубите общия език, вие се влюбите в друга жена, тя се влюби в друг мъж, уморени сте да живеете заедно... Малко ли е това, което сте си причинили? Защо, отивайки си от жената, си отивате и от детето?
Американският философ Кен Кенфилд, основател на Националния център по бащинство, смята, че мъжете напускат децата си по следните причини:
- Загуба на вярата в бъдещето. Някога мъжът се е чувствал като продължител на рода и звено в общата брънка и всичките му действия са били съобразени с това. Оставащото след него е представлявало непреходна ценност. Съвременните хора живеят ден за ден, тяхна най-голяма грижа е сегашното им благополучие.
- Смяна на приоритетите. Ако по-рано успехът на един мъж се е измервал в броя на седналите на коленете му наследници, то сега критериите за мъжка значимост са заплатата и положението в обществото. Децата нямат отношение.
- Упадъкът на моралните ценности. Жертвоготовността (каквото и да си говорим, майчинството и бащинството изискват жертви в определен период от време) вече не е на мода. В Америка даже има нова поговорка: "По-добре за един ден да се почувстваш подлец, отколкото цял живот да се мъчиш да си доказваш, че не си".
- Загубата на усещането, че си част от обществото. В епохата на разцвета на индивидуализма бащинство е чисто личен въпрос. Мъжът вече не се смята обвързан с обществото и по-специално желанието да се култивира нов гражданин на това общество му е напълно чуждо.
Всичко това е така, но смяната на обстановката не променя неизменните ценности. Отклонил се от ролята на баща, мъжът ни най-малко не престава да оказва влияние върху оформянето на характера на детето. Бащата - изчезващ, отсъстващ, бездействащ и равнодушен - все едно си остава баща. Вземайки участие в сътворяването на живот, мъжът остава завинаги част от него.
Да живееш, не да чакаш
Словосъчетанието "неделен баща" звучи нелогично. Може ли да бъдеш баща веднъж в седмицата? Малчуганът трябва да живее, а не да чака. Чакането е наказание дори за възрастните, а на дребосъците просто не им е по силите.
Какво може да даде на детето си мъж, който няма и най-малка представа за това как живее то? Сладолед? Пица? Нова играчка? А как след това се обяснява защо добрият вълшебник – баща си тръгва и ще се появи следващия уикенд?
Ако в семейството вече има нов баща, срещите са особено тежки за детето. Кой е по-главен? Този, който всяка вечер пълзи по пода с теб, за да се криете от извънземните или да събирате колички изпод леглата, или този, който в неделя те води на торта и те затрупва с подаръци?
Ако вие, разделяйки се с жена си, мислено се разделяте и с детето, т.е. планирате да се мяркате в живота му само когато имате време и желание за това, по-добре го напуснете изцяло. Възможно е мястото ви да се заеме от друг, който по-добре би се справил с ролята на баща. В крайна сметка, децата не мислят, че ако таткото живее всеки ден с тях, то всеки ден ще е празник. Не си въобразявайте, че дните без вас са му като сиво петно и очаква посещенията ви като манна небесна, защото това не е така.
Близост от разстояние
Напълно постижимо е да си останете баща и след развода. Как се прави? Преди всичко - вземайте дейно участие в живота на детето. Невъзможно е да обичаш и да оставаш встрани от случващото се с човека, когото обичаш. Макар да живеете отделно, можете да се грижите за малкия човек. Трудно е, но не е невъзможно: - Не пропускайте важните събития в живота на сина или дъщерята: началото на учебната година, училищна викторина, спортен празник или връчване на отличие. Детето - малко или по-голямо - има нужда от вас в моменти на триумф или униние.
- Не оставяйте без внимание нито едно от събитията в живота на детето ви, които биха се оказали съдбоносни - изборът на училище е решение, което не трябва да прехвърляте на ничий друг гръб - това е работа за вас, майката и вашето общо дете.
- Поемете някои отговорности - например да го карате до училище сутрин, да го придружавате на тренировки или да помагате по математика, ако ви е силна страна.
Спазвайки тези правила, вие ще демонстрирате още едно положително качество на бащата - постоянството. За детето е важно да знае, че може да разчита на вас.
Ако по силата на обстоятелствата не ви е възможно да се виждате всеки ден с детето си, направете график на посещенията си и се придържайте към него толкова точно, колкото железниците в цивилизованите държави. Детето трябва да е абсолютно сигурно, че в неделя, в 9,00 ще ви види на вратата или в сряда след новините ще се чуете по телефона. Този педантизъм ще помогне на детето да се чувства сигурно и да знае, че думата на татко е закон.
Невъзможно е да сте привързан към детето си и да не знаете нищо за неговите способности, слабости и таланти. Трудно е да се информирате от разстояние, но нищо не ви пречи да следите развитието на малчугана чрез тези, които са ежедневно до него. Идеалният източник на информация е майката, но общуването с бившата съпруга понякога е твърде изнервящо и за двамата. В такъв случай търсете "информатори" сред бабите, учителите или треньорите.
Подрастващите имат нужда от постоянно душевно обгрижване (не че материалното е маловажно, просто считаме, че то е уредено). Бащината грижа се състои в способността бързо и искрено да откликвате на емоционалните им потребности. Дали ще се случи чрез разговор очи в очи, по телефона или с имейл, не е важно. Важното е от бащата да се чуят думи на одобрение и поддръжка. Понякога е достатъчно само да го изслушате, без да се намесвате със съвети. Може да ви се вижда просто, но не е така.
Заедно от сутринта до вечерта
"Какво да правим цял ден?" - това е въпрос, който мъчи 90% от неделните бащи. Живеейки семейно, мъжете рядко прекарват по цял ден сами с децата си. Уикендите обикновено са заети от дребни домакински поправки - изгоряла крушка, незатваряща се врата и т.н., а в работните дни целуват детето за "Довиждане" сутрин и го виждат вечер за по два часа.
Да измислиш програма за един цял ден, при това да е забавна, оригинална и не много уморителна, си е изкуство.
Лунапарк, цирк, кино и сандвич в Макдоналдс - това е наборът от развлечения. Интересно защо бащите си мислят, че разходката в парка ще се стори на сина им банална и скучна. Та това е любимото му място - там са гълъбите, които всеки ден храни, там е катерушката, на която вече стига до върха, а татко още не е видял! Ами радостта, че татко го държи за ръка? Даже да обиколите блока така - ръка за ръка, той пак ще е щастлив, та нали върви редом с вас.
Всъщност, децата обичат да дават съвети. Питайте ги как искат да прекарате деня и съставете заедно програмата. Може пък да ви изненада с гениално предложение.
Подводните камъни
- Бъдете внимателни, когато за първи път го заведете на театър или кино. Не е изключено да се бои от тъмното и вместо да го зарадвате, да го уплашите.
- При посещения на музеи или изложения бъдете готови за неочаквани действия на детето. Някои от експонатите може да не му харесат и то да ги изкоментира с ясен глас и нетърпящ възражение тон или напротив - кокерче от киноложката изложба толкова да го впечатли, че да не иска да си тръгне без него.
- Не го водете в магазин за играчки. Там има прекалено много изкушения и не си заслужава да провалите деня си с уговорки и категорични откази.
- Обядвайки навън, избирайте вериги за бързо хранене. Обслужването в истински ресторант може да изнерви всеки възрастен, камо ли петгодишен, кипящ от енергия малчуган.
- По принцип можете да заведете детето си навсякъде, но бъдете готови да прекъснете в момента, в който му омръзне. Търпението на децата по правило се изчерпва бързо и пак по правило, ако вие не откликнете, ситуацията ще излезе от контрол.