Ние въздействаме чрез мислите и чувствата си на всякакви обстоятелства в нашия живот – и добри, и лоши. Нашите мисли определят чувствата ни и ние започваме да живеем съгласно с тези чувства и идеи.

Погледнете на своето минало като на частица от богатството и пълнотата на живота. Без това богатство и пълнота вие не бихте били това, което сте днес. Безсмислено е да се обвинявате, че не сте постигнали повече. Вие сте направили всичко възможно в рамките на своите представи за живота. Разделете се с миналото с любов и му бъдете благодарни – то ви е довело до нов възглед за живота.

Миналото съществува само в нашите мисли и изглежда така, както ние го интерпретираме. Но ние живеем днес. Това, което вършим днес, поставя основите на утрешното ни битие. Можем да направим нещо само днес. Важно е какви мисли, идеи и думи избираме точно сега.

Когато започнем съзнателно да отговаряме за своите мисли и думи, ние ще се сдобием с инструменти, които можем да ползваме. Макар това да звучи твърде просто, запомнете: "Същността на силата е в настоящия момент".

Важно е да разберете, че вашият разум не ви контролира. Вие контролирате него. Вие можете да се избавите от предишните мисли.

Представете си, че вашите мисли приличат на капки вода. Една мисъл или една капка нищо не означава. Но когато капките падат отново и отново, вие отначало ще забележите мокро петно на килима, после малка локвичка, после езерце. Така от мислите може да се получи езеро, а накрая – океан. Какъв океан ще сътворите? Замърсен от токсични вещества, в който не трябва да се плава, или кристално чист, син, подканящ да се насладите на освежаващо къпане?

Когато се появят негативните мисли, просто им кажете: "Благодаря ви, вие изпълнихте своята мисия". По този начин няма да се отвърнете от действителността, но и няма да отдадете силата си на негативните мисли. Кажете си, че повече няма да се потапяте в негативизма.

Много често в детството си възприемаме думите на родителите като някакви сигнали. Ние чуваме: "Яж спанак", "Подреди си стаята" или "Оправи си леглото" и разбираме тези фрази като условия, на които са съгласни да ни обичат. Ние свикваме да мислим, че ни приемат и обичат, само ако правим определени неща, че признанието и любовта са условни и можем да ги получим като добрите оценки в училище. При това системата на ценностите е чужда, тя няма нищо общо с нашите дълбоки представи за собствената ни ценност. В съзнанието се вкоренява идеята, че самото ни право на съществуване зависи от изпълнението на някакви действия, високо оценени от другите хора.

Тези усвоени от нас сигнали имат отношение към така наречената "вътрешна реч" – начинът да говорим сами със себе си. Този начин е извънредно важен, доколкото въз основа на вътрешните ни думи се раждат и тези, които произнасяме на глас.

Думите обладават изключителна сила, въпреки че много от нас не разбират тяхната важност. Думите са в основата на всичко, което непрекъснато възпроизвеждаме в своя живот. Ние непрекъснато нещо говорим, но го правим небрежно, рядко се замисляме за съдържанието и формата на нашите изказвания. Ние не обръщаме внимание на това какви думи подбираме.

Не забравяйте: в думите ни се крие сила. Нашата сила означава да поемем отговорност за своя живот. Да, това звучи плашещо: ние отговаряме за своя живот. Но това е така, независимо дали го признаваме, или не. И ако искаме осъзнато да носим отговорност за живота си, ще се наложи да отговаряме и за думите си. Изказаните думи и фрази са изражение на нашите мисли.

Ако запишете свой разговор по телефона и го изслушате, вие ще останете поразени. Ако сте произнесли някоя фраза повече от три пъти, това е модел. Някои модели могат да са позитивни, поддържащи ви. Но може да има и негативни модели, които вие възпроизвеждате отново и отново.

Нашето подсъзнание не ни осъжда. То възприема всичко, което казваме, и действа съгласно нашите убеждения. То винаги казва "да". Нашето подсъзнание ни обича и може да ни даде това, което формулираме като свое желание. Но ние имаме избор. Ако избираме да мислим като неудачник, то подсъзнанието счита това за израз на нашите желания. И докато не пожелаем да изменим към по-добро нашите мисли, думи и идеи, всичко ще остане по старому.

Сега, когато започнахме малко по-добре да разбираме могъществото на нашите мисли и думи, ние трябва да се научим да мислим и говорим, използвайки позитивни модели, за да достигнем до положителни резултати възможно най-бързо. Твърдо ли решихте да използвате в своя вътрешен монолог само положителни афирмации? Помнете: всяка ваша мисъл, всяка ваша дума – това е афирмация. *

Афирмацията е отправната точка на пътя към собствената ни промяна. Вие заявявате на подсъзнанието: "Аз поемам отговорност за себе си. Аз съзнавам, че мога да се променя".

Използването на афирмацията налага точен подбор на думите и предложенията, които ще ви помогнат да се избавите от нещо или да сътворите нещо ново с помощта на положителни изказвания. Ако кажете: "Аз не искам да боледувам повече ", вашето подсъзнание ще въприеме думите "боледувам повече". Вие трябва внимателно да формулирате това, което действително искате, тоест да кажете: "Аз се чувствам прекрасно. Аз излъчвам здраве".

Каква трябва да бъде първата мисъл, с която започвате да творите новата реалност на вашия живот, отказвайки се от лъжливи или негативни убеждения? Какъв крайъгълен камък ще положите във фундамента? Какво ви е необходимо да знаете за себе си? В какво да повярвате? Какво да приемете?


Ето няколко прекрасни мисли, с които можете да започнете:

Аз съм човек.

Аз заслужавам всичко най-хубаво от живота.

Аз се обичам.

Аз ще си позволя да се самореализирам.



Тези мисли формират основата на идеите, върху които можем да построим живота си. Формулирайте своите афирмации върху тази основа и вие ще постигнете всичко, което пожелаете.




* АФИРМАЦИЯ - положителни мисли, избрани съзнателно и включени в мисленето с цел да се получи желаният ефект.



Image: photostock / FreeDigitalPhotos.net
Виж целия пост