Обикновено общуването протича на четири нива: клише, факти, мнения и чувства. В тази статия ще разкажем накратко какво представлява всяко от тях.
Клише
Когато двама души започват разговор, те почти винаги си разменят клишета. Този ритуал служи за утвърждаване на присъствието и иде да покаже, че сме отворени за по-съществена информация.
Типичното начало на разговора се състои от фразите "Здравей! Как си?", "Здрасти! Радвам се да те видя!" и подобни. Тъй като тези стандартни фрази не се явяват носители на информация, напълно достатъчно е и само "Привет!".
Ако вие и вашият събеседник се движите в една посока и нямате намерение да обсъждате някакви важни въпроси, можете да загубите още малко време за ритуални приветствия и други нищо незначещи фрази, както и въпроси, от чиито отговори всъщност не се интересувате: "Чудесно време, нали?", "Как са децата?", "Ти не ходеше ли на танци?"
Факти
Започвайки с размяната на клишета, хората постепенно преминават към размяната на факти. Ако отношенията тепърва прохождат, то тези факти касаят основни страни на вашия живот. Ако събеседниците се познават, обикновено обсъждат развитието му.
"Работя като счетоводител".
"Занимавам се с уиндсърф".
"Състудентката ми е на гости и ѝ показвам града".
"Фирмата ме изпраща на курсове за повишаване на квалификацията".
Началният стадий на обмена на факти напомня на интервю за работа. Събеседниците се опитват да установят кой от тези факти би могъл да повлияе на по-нататъшните отношения. Тази страна на встъпителната беседа е ясно забележима в следната ситуация:
Съседът: Радо, обичаш ли тенис? Ние всяка неделя играем по съседски.
Радо: Не, много слаб играч съм. А ти бягаш ли сутрин?
Съседът: Не, макар че се опитвам да отслабвам.
Радо: Да, и аз понякога се замислям за теглото си, но отслабването може да ми попречи на тренировките по бокс. Теб влече ли те боксът?
Съседът: Не.
И така нататък... След десетина минути си разменят усмивки и се разделят с клишето "Ще се видим". След като са установили при този си разговор, че нямат никакви общи интереси, малко вероятно е да се опитат да установят по-близки отношения.
Мнения
"Предпочитам да живея в малко градче, където всички се познават".
"Ако наистина искате да спестявате, купувайте си злато".
"Бих искала да се опознаем по-добре, преди да установим сериозни отношения и да се преместя при теб".
Изказаното мнение позволява на отсрещната страна да проникне по-дълбоко в мисленето на събеседника, отколкото клишето и фактите. За да ви опознаят по-добре, хората трябва да знаят какво мислите за политиката, финансите, любовта и приятелството, отколкото дали сте роден в Мелник и работите като търговски представител.
Ако свободно и открито изразявате мнението си, вие давате почва за развитие на разговора. От друга страна, ако изразявате това мнение ултимативно, като единственото меродавно, това е непродуктивният начин. Хората виждат света различно и мислите за едни и същи проблеми, разгледани под различен ъгъл, дават храна на ума и ни доставят радост.
Чувства
Чувствата се отличават от мненията и фактите по това, че те не описват това, което се е случило, а са вашата емоционална реакция към него. Именно по тази причина изразяването им се разглежда като висша степен на доверие към събеседника. Говорейки за тях, вие го допускате във вътрешния си мир. Ето и прост пример:
Факт: Жените са подложени на дискриминация при назначаването си на ръководни постове.
Мнение: Жените и мъжете трябва да се конкурират на равни начала.
Чувство: Бях ядосана и разстроена, когато за ръководител на отдела назначиха Иван Петров вместо мен.
Разкриването на факти и мнения е много важно, но ако вие не споделяте чувствата си, хората ще ви смятат за студени и незаинтересовани. Ако сдържате всички емоции в себе си, скоро ще се сдобиете с куп психологически и дори физиологични проблеми.
На всеки от нас е позната скръбта от загубата на близък, радостта от победата, удовлетворението след разрешаване на сложен проблем, успокояващата топлина на летния ден или отчайващата самота в средата на тълпата. Всеки се надява да намери любовта, да изпита радост и възторг от това, че някой ви е допуснал в живота си. Когато разкривате такива чувства на обкръжението си, вие ги каните да ги споделят с вас и на свой ред да ви доверят своите. Нещо повече - откривайки се пред тях, вие избягвате неприятното и мъчително очакване на това, те сами да се досетят какво таите в себе си.
по "Езикът на разговора", Алън Пийз, Алън Гарнър
Image: Salvatore Vuono / FreeDigitalPhotos.net