Развитие и значение
Веднага след раждането новороденото дете зависи напълно от майката. То постоянно общува с нея и постепенно и двамата се научават да се разбират един друг по изражението на лицето, по мимиките и усмивката. Това е една от причините децата, които се отглеждат без майка, да започват да изостават от развитието си в сравнение с техните връстници.
От какво зависят мимиките на новороденото
Всички деца се раждат с еднакви симетрични мимики. Новороденото може да затваря и отваря очи, да ги стиска силно, да мръщи и подвига веждите си, да отваря уста, да протяга устни като хоботче, да прави смукателни движения и даже да се усмихва (усмивката при новороденото обикновено отразява неговото вътрешно усещане за комфорт и задоволство). Назолабиалните гънки при напрягане на езика стават по-дълбоки. Изражението на лицето при доносените новородени деца в по-голямата си част е спокойно, но при някакъв дискомфорт изразява недоволство. Такова недоволно, безпокойно изражение на лицето може да има и при различни нарушения на вътрешните органи и системи.
Мимиките на новороденото дете са обусловени от рефлекси, наречени примитивни или физиологични, в резултат на недостатъчната зрялост на главния мозък. Паралелно със съзряването на главния и гръбначния мозък, тези рефлекси угасват, отстъпвайки място на съзнателните мимики.
В развитието на мимиките на бебето могат да се отбележат две взаимносвързани тенденции: усложняване на съзнателните мимики и угасване на редица вродени безусловни рефлекси. По характера и скоростта на това угасване може да се съди за правилното нервно-психическо развитие на детето.
В последно време се провеждат много изследвания на мимиките на новородените деца. Това позволява да се установи, че в някои случаи те зависят не само от вродените рефлекси, но и от външни въздействия. Още от първите дни детето реагира на майката, успокоява се, когато тя му говори ласкаво и го взема на ръце.
Основните безусловни рефлекси при новороденото, които се отразяват на неговите мимики
Мимиките на новороденото зависят основно от безусловните рефлекси, обезпечени от главния мозък или така наречените орални сегментарни автоматизми, които осигуряват възможността за сучене и се проявяват от първия ден от живота на детето.
Сукателен рефлекс - възниква в отговор на дразненето на отвора на устата и се изразява с ритмични смукателни движения. Този рефлекс се съхранява дълго време, в течение на целия кърмачески период на детето.
Хоботков рефлекс - леко почукване по устните води до съкращаване на мускулите около устата, което ги кара да се свият и да образуват "хоботче". Обикновено се задържа до третия месец. Ако се запази по-дълго време, това говори за някакви изменения в главния мозък.
Търсещ рефлекс на Кусмаул - поглаждането с палец в областта на ъгъла на устата без да се докосват устните предизвиква обръщане на главата към съответната страна и отваряне на устичката в готовност за сучене. Този рефлекс е особено силно изразен, когато детето е гладно. Той се задържа до четиримесечна възраст, а след това постепенно се заменя с визуални стимули под формата на приготвената за поредното кърмене майчина гръд.
Рефлекс на Бабкин - притискането на дланта на бебето предизвиква отваряне на устичката. Този рефлекс също е характерен за моментите преди кърмене. Ако е изразен в първите дни от живота, то това е добра прогноза за децата с родилни травми. В първите 2 месеца релфексът на Бабкин е силно изразен, но после започва да отслабва и към 3-4 месец угасва.
При различни поражения на централната нервна система при новороденото може да се забележи асиметрия на лицето. През първите денонощия тя може да се дължи на преминаването на главичката през родовите пътища, но ако се задържи за по-дълго време, това може да е признак за някакви неврологични нарушения. Асиметрия на устата при плач и прозяване на детето може да бъде един от признаците за поражение на троичния нерв.
Развитие на мимиките на детето в първия месец от живота
Ако в първите дни от живота всички движения на детето, в това число и мимиките, са рефлекторни, то след няколко дена то ще започне да прави и някои съзнателни движения. Например да обръща глава към светлината, да реагира на силни звукови дразнители, да проявява емоции като плач при усещане за дискомфорт.
Ако майката забележи някакви особености в поведението на детето, които и се струват обезпокоителни, тя задължително трябва да ги съобщи на педиатъра. Това е много важно, защото навременното откриване и лечение на всякакви нарушения може да предотврати различни заболявания при децата след години, даже и като възрастни.