Възможни разногласия и проблеми
Понякога ни се струва, че нашите родители са съвършено различни хора в ролята си на баба и дядо. И повечето от нас се плашат от това, че те някак по-особено, по свой си начин възпитават внуците.
Бабите и дядовците душа дават за внуците
За никого не е тайна, че бабите и дядовците могат да отдадат на внуците това, което не са могли да дадат или позволят на собствените си деца: цялото си време и сили, средства и безпрекословно изпълняване на желанията. При това те се боят да наказват внуците и смекчават всички наши изисквания към тях. Загубили са способността си да възприемат детето като формираща се, развиваща се личност, която има нужда от ограничения и задължения, а не само от любов.
Прекомерното внимание и грижи, недостатъчната общителност, пестеливостта на бабата и дядото могат да провокират в детето развитието на такива качества като:
- тревожност;
- плахост;
- изолация;
- скъперничество;
- бавно развитие или пълна липса на самостоятелност и независимост.
Навличането на детето с повече дрехи и висококалоричната диета могат да бъдат пряка заплаха за здравето и физическото му развитие. В такъв случай просто трябва да се обяснят достатъчно ясно на бабата и дядото всички негативни последици от тези действия.
Раждането на детето провокира и повишеното внимание на бабите и дядовците към всичко в живота на младите родители. Дали възпитават правилно детето, ходят ли редовно на разходка, с какво и колко често се хранят... Съществува сериозен риск, в замяна на тяхната помощ, да се простите с част от свободата си и да давате отчет за деня. Постарайте се да ги успокоите, че сте осведомени за всички потребности на детето си и правите това, което е необходимо според съвременните разбирания за възпитание и грижи. Ако сте посетили специализирани курсове или тренинги за родители, това може да стане надеждна гаранция (сертификат) за вас спрямо техните претенции.
Прекалено натрапчивата помощ и неадекватното възпитание от страна на бабата и дядото може да разрушат едно голямо семейство и да развалят характера на детето, да разбият ориентирите при изграждането на личността му. Но за щастие, има работещ оздравителен (и профилактичен) подход:
- ясно да определите формите на помощта, оказвана от бабата и дядото;
- да разпределите функциите относно грижата и възпитанието на малкото дете;
- да ги уведомите за семейните закони и правила и да настоявате да се придържат към тях (обяснете им, че така е най-добре за самото дете);
- да ги инструктирате точно за режима и рутинния живот на детето, бабата и дядото трябва да се пречупят и да приемат вече установените правила във вашия дом; всяко разногласие или желание трябва да се обсъди предварително с вас без участието на детето, докато постигнете единомислие и налагане на единни правила за всички;
- както родителите, така и бабата и дядото никога не трябва да се карат в присъствието на детето.
Баба и дядо са "древни"
В миналото голяма част от възпитанието на децата се възлагаше на бабите и дядовците, докато родителите максимално и пълноценно се занимаваха с обезпечаването на семейството или просто със собствения си живот. Но съвременният свят се мени твърде бързо. Бабите и дядовците, активно желаещи да споделят с внуците своите опит и знания, вече са рядкост. А и техният опит не се струва актуален на днешните внуци. Добрите им намерения срещат неразбиране, житейските им уроци биват отхвърлени, а самите те са заклеймени като "древни".
Изходът за бабите и дядовците е един – постоянно да се развиват, да следят за новостите, да се учат даже и от внуците си, да не натрапват мнението и опита си, а просто да ги споделят. Родителите също могат да им помогнат като:
- подчертават пред децата заслугите на баба и дядо в професионалната им кариера (желателно е не само в миналото, но и в настоящето), за желанието им да се развиват и сега;
- подпомагат това развитие (съвременни книги, курсове, компютър, обсъждане на актуални теми).
Баба, дядо и развитието на детето
Във Великобритания било проведено интересно изследване, в резултат на което са стигнали до извода, че успеваемостта на децата, които са били възпитавани от баба и дядо в отсъствие на работещите родители, била по-ниска от тези, които посещавали детска градина или имали бавачка.
Причините за това биха могли да бъдат няколко:
- отсъствие на необходимата подготовка от страна на бабата и дядото;
- натрапеното им задължение да се грижат за децата, без те да проявяват интерес към това;
- прекомерното за тях натоварване, с което не могат да се справят.
Развитието на детето може да бъде пълноценно само в някой от следните комплексни варианти при отсъствие на работещите родители:
- бавачка + баба и дядо;
- детска градина + баба и дядо.
Майката може да започне работа, без да травмира детето си, едва когато то навърши 12 – 18 месеца и при положение че първоначално нейната заетост е частична.
Баба и дядо, които са равнодушни към внуците си
Обидно е, когато бабата и дядото нямат време и желание да общуват с внуците си. Причина за такова отчуждение може да бъде желанието да младеят. А внуците непрекъснато им напомнят за тяхната възраст или по-точно, за тяхното остаряване. Психолозите даже им дават определението "вечните млади". За тях често кръвните връзки се явяват своеобразни окови. Това важи особено за младеещите дядовци. Но социолозите в последните години фиксират и увеличаване броя на бабите, които странят от внуците си и са твърде заети със собствения си живот. Те постоянно се нуждаят от свобода и полет, а грижата за деца с необходимите за целта график, систематичност и нужда от постоянно общуване не влиза в техните планове. Изход от тази ситуация просто няма. Единственото, което могат да направят майката и бащата в тези случаи, е да не подчертават пред децата си своята обида от отчуждеността на родителите си. Може би, все пак, бабата и дядото някога сами ще разберат какво са пропуснали.
Както и да възприемаме ролята на бабите и дядовците във възпитанието на децата, важно е да не забравяме следното:
- те са основата, корените на нашето семейно дърво, които дават подсъзнателна увереност на нас и нашите деца;
- те са нашите родители, които са ни създали такива, каквито сме;
- на практика всички те обичат нашите деца и се стараят да я изразят по свой начин.
Любовта и общуването могат да ни помогнат да намерим общ език с бабите и дядовците относно възпитанието на нашите деца.
Image: photostock / FreeDigitalPhotos.net