Съвети за стеснителни и стресирани бременни

"Бременна ли си?" – положителният отговор на този въпрос ви гарантира, че от този момент нататък питащият ще смята мозъчния ви капацитет за наполовина изгубен. Дали е въпрос на хормони, или на нагласа, но дори бременните се смятат за не съвсем умни...


Наталия е на 32 и очаква първото си дете. Жената е спортен тип, без хронични заболявания и вредни навици. С установяването на бременността леко е ограничила активността си, но не може да се каже, че се пази като кристална ваза и се е затворила между четири стени. Приема бременността си за естествено състояние и смята, че протича нормално.

Майката на Наталия, до вчера напълно разумна жена, вече е друг човек. Сякаш внезапно и тайно някой я е подменил. Вместо да поддържа детето си с майчини съвети (все пак е отгледала две дъщери), тя при всеки телефонен звън изпада в истерия: "Как са ти изследванията? Сигурна ли си, че всичко е наред – знаеш, че се случва да объркат! На твоята възраст са възможни много отклонения, разбираш ли това? Аз те раждах мъчително и дълго, така че се готви за същото..." Наталия така и не разбира за какво точно трябва да се готви, след като съществува благото, наречено "обезболяване", но оставя майка си ежедневно да ѝ "пили нервите". Колкото и спокойна да е бременната жена, всекидневните разговори уморяват и водят до там, че постепенно се натрупва страх и паника пред предстоящото раждане.

Вода в мелницата налива и по-голямата сестра: "Нали знаеш, че се готвех за нормално раждане? Да, но ми казаха, че ще се наложи секцио по спешност, а аз не съм сигурна, че наистина трябваше. После знаеш ли как ме болеше шевът?!". Тази история се разказва за сто-петдесет-и-пети-път. Плахите опити да се обясни на родните ви майка и сестра, че няма нужда от поредното припомняне за неприятности и усложнения около бременността и раждането, удрят на камък. Всяка среща с тях завършва с хор на два гласа, предвещаващ страшни беди, а избягването на срещите и натоварването, което те причиняват, водят до обида.

Наталия не е сама в проблемите си. Всяка бременна може да сподели собствения си опит – ако майка ѝ не я проверява всекидневно, то свекървата през ден сънува апокалиптични сънища за нероден Петко, които непременно държи да сподели.


Какъв ли съвет може да се даде в такъв случай?

Ясно е, че възрастните не могат да бъдат променени. Така че трябва да промените отношението си към разговорите с тях. Обидите, истериите и караниците не са изход – по този начин само ще затвърдите мнението, че "бременните са нервни и не особено адекватни". Демонстративното игнориране също няма да свърши работа – та нали са ви близки, защо да ги обиждате така? Майка ви се вълнува и това е нормално, просто не може да изрази емоциите си по подходящия начин. Така че не се вълнувайте излишно, а запазете вътрешното си спокойствие и се усмихвайте повече.

Позовавайте се на лекаря (той е авторитет, все пак): "Негативните емоции са ми забранени" и прекъсвайте разказите от типа: "А леля ти Мария така се разкъса при раждането, че после два месеца не седна като хората".

Майка ви ви обича, но така и не може да разбере, че не това е начинът да ви подкрепи. Бъдете търпеливи, попитайте я защо ви дава тази информация, която ви е непотребна по принцип, а още повече – сега.

Насочете вниманието на съветниците в друга посока: с какво се занимавате в курсовете за бременни например. Или ги вземете на шопинг тур из детските магазини. На майка ви ѝ се иска да съпреживява бременността ви? Позволете ѝ, но контролирайте процеса – на поредния разказ за страховито раждане се усмихнете: "Да, мамо. А сега може ли да ми сготвиш твоята пилешка супа, за да се успокоим?"


Коментари на дъщерите:

Яна, на 22 години: "Готова съм да търпя какво ли не. Но когато по повод на моята и без това нелека бременност по-близки и по-далечни роднини изпадаха в паника и разказваха какви ли не истории, аз просто излизах от стаята. Да, не е красиво и не е вежливо, но душевното ми състояние е далеч по-ценно от етикецията".

Елена, на 30 години: "Когато майка ми ни гостуваше, аз ѝ приготвях успокоителни чайове. Няма да повярвате, но помагаха!"

Евгения, на 26 години: "Майка ми е ужасна паникьорка, но по волята на съдбата живее далеч от мен, в друга държава. Аз просто не ѝ казах за бременността си. Съгласна съм, че не е хубаво, но... Когато родя – ще ѝ разкажа. Но сега ми е по-спокойно без нейните ежедневни обаждания".
Виж целия пост