Форми на дисграфията и ранна профилактика
Писмената реч е втората, по-късно възникнала форма на езика. Тя обединява както писането, така и четенето - умения, които се придобиват само чрез целенасочено обучение. Частичното разстройство на процеса на писане се нарича дисграфия (от гръцки: dis - приставка, означаваща разстройство, grapho - пиша).
Това са специфични и повтарящи се грешки при изписването на думите, които не са свързани с умствените възможности на детето и с познаването на граматичните правила. Изразяват се в липси или замени на един елемент от буквата с друг, пропускане или добавяне на буква, сливане на думи в едно цяло или разделянето им на срички. Децата с дисграфия бъркат и близките по изписване букви (и-ш, п-т, х-ж).
За да бъде избран удачен метод за коригиране на грешките, трябва да се открие към коя от формите на дисграфия могат да се причислят:
Артикулаторно-акустична
Детето пише думите така, както ги произнася - пренася неправилната си артикулация в писмен вид.
Акустична
Изразява се в замяната на букви, съответстващи на близки по произношение звукове. Най-често се заменят звучни с беззвучни съгласни (б-п, в-ф,...), както и свистящи с шиптящи (с-ш, з-ж, ц-ч).
Анализ-синтезна
Възниква при нарушения на езиковия синтез и анализ или при диференцирането на думите в изречението и на сричките в думите. Изразява се в пропускането на букви и/или срички, размяна на букви и/или срички, повторение на букви и/или срички, вмъкване на излишни букви, слято писане на предлозите и отделно - на представките (намасата, на стъпих). Това е най-често срещаната форма на дисграфия.
Аграматична
Свързва се с несформираната система от граматични правила, т.е. детето пише сякаш против правилата, като не съгласува по род и число, например (висока блок, красиви чанта). Аграматизмът се среща както при изписването на думите, така и при словосъчетанията, изреченията или текста.
Оптическа
Изразява се в затруднено зрително различаване на графичните знаци, което е вследствие на обърканите зрително-пространствени представи.
Всички букви в българския език се състоят от едни и същи елементи, комбинирани по различен начин. В зависимост от тези комбинации, те образуват различни букви:
Ако детето не улови тънката разликата между буквите, очертаването им на листа ще му бъде трудно и по всяка вероятност - неправилно. Най-често срещаните грешки са: липсващи или излишни елементи в буквите, пропуск на елементи при съединяването на букви, включващи еднакви елементи, огледално изписване на буквите (както по вертикална, така и по хоризонтална линия)
Как да открием дисграфията?
Още преди да тръгне на училище, детето проявява някои признаци, които, ако не бъдат отстранени навреме, биха могли да доведат до проблеми:
- Различава ли звуковете?
- Как се ориентира в пространството и времето (разбира ли понятията под, над, горе, долу, може ли да се ориентира между днес и вчера, преди и сега)?
- Разполага ли с достатъчен речников запас за възрастта си?
- Може ли да построи изреченията си правилно?
С особено внимание трябва да бъдат наблюдавани децата, които са: левичари, двуезични (или многоезични), тези, които имат ясно изразени проблеми с вниманието и паметта.
Към мерките за ранна профилактика на дисграфията (и дислексията) не бива да се отнасяме с пренебрежение, защото за нормалното овладяване на четенето и писането е необходима целенасочена корекция на отклоненията.
Дисграфията не е болест и с помощта на логопед, който да работи в тясно сътрудничество с родителите, грешките могат да бъдат ликвидирани напълно.