Автор: Радост Николова
Билки и подправки, които можем да отгледаме у дома
Отдавна кухненските балкони и первазите на прозорците не служат само за отглеждане на цветя, а са превърнати в малки градинки от любителите кулинари и привържениците на подправките. Мента, босилек или магданоз, прясно откъснати, са не само здравословен лукс, но внасят уют и красота в дома. Затова кулинарните балкони и прозорци с кухненски подправки и билки печелят все повече привърженици. Повечето от тези растения са подходящи за отглеждане в сандъчета и саксии.
Какви билки и подправки ще отглеждате и дали ще засадите плодни дръвчета и зеленчуци в контейнери, зависи само от мястото и индивидуалните ви потребности. Близо до стената можете да насеете пълзящи растения като фасул и грах, както и домати. Ягодите се чувстват прекрасно във висящи саксии. В сандъчета, наредени по парапета на балкона, можете да настаните салати, спанак и нискостеблени билки. По-високорастящите подправки и зеленчуци имат нужда от по-голям съд и място на завет.
Най-често използваните билки и подправки можете да закупите през пролетта като млади растения от пазара, цветарските магазини или разсадниците. Още по-голямо е разнообразието от семена, които можете да намерите даже в някои хипермаркети. В специализираните магазини има също голямо разнообразие от ниски плодни дръвчета за съдови култури - лимони, портокали, киви, маслини и много други екзотични растения. Не забравяйте само да попитате дали сортът е от самоопрашващите се, или ще се наложи да набавите друго растение за опрашване.
Отглеждането на билки и зеленчуци не се различава особено от това на цветята и храстите. Най-подходящ за целта е балкон или прозорец с южно изложение. Особено важна е профилактичната и биологична растителна защита - все пак те ще се използват за ядене. Ако подберете добре мястото и се съобразявате с изискванията за отглеждане на всеки вид, ще предпазите своята градинка от болести и вредители и ще запазите вкуса и добрия вид на реколтата.
Лука и чесъна насейте там, където прекарвате повече време. Тези растения могат да се използват не само при приготвянето на ястия, но и за профилактика на простудните заболявания. Могат да се отглеждат успешно даже на северен прозорец.
Сибирският лук (Allium schoenoprasum, див чесън) се отглежда заради листата, които се използват като зеленчук или подправка. Има по-мек вкус от лука, зеления лук или чесъна. Обикновено се използва суров и нарязан на ситно за подправяне на салати, омлети и печени картофи. Сибирският лук действа добре и при остри и хронични разстройства, запек. Премахва глистите, намалява сърдечните смущения, безсънието, оплакванията от атеросклероза и високо кръвно налягане.
Крес (Lepidium sativum, кресон) е бързорастящо едногодишно градинско растение. Най-ценни са листата, които са сочни и с пикантен вкус. Използва се в кулинарията главно за салати и като допълнение в сандвичи. Подходящ е за ястия с яйца и извара, подправя добре супи и сосове. Вкусът му е свеж и напомня леко този на хряна.
Листата на кресона са богати на витамини от групата В, С, Р, каротин, калциеви соли, магнезий, желязо, йод и фосфор. Те са полезни при проблеми с храносмилането (напр. преяждане), подобряват апетита, подпомагат нормализирането на кръвното налягане. Сокът от листата, както и самите листа, са полезни при скорбут и анемия. Пие се и при кашлица, тъй като има бактерицидни свойства.
Градинският копър (Anethum graveolens) е едногодишно растение, което се използва като подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти. Още древните римляни считали, че има тайнствена, чудодейна сила. Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В9), каротин (провитамин А) и витамини С и Е. За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, потискащо централната нервна система. При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики и задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите. Служи и като отхрачващо средство при бронхити и коклюш. Копърът понижава кръвното налягане и разширява кръвоносните съдове. Действа и като диуретично средство - в народната медицина се използва за лечение на камъни в бъбреците. Коренът му засилва секрецията на млечната жлеза при кърмачките.
Като подправка копърът подобрява вкуса на салатите, млечните и майонезни сосове, маринатите и сирената. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправяне на риба и зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, грах, зеле), на постни супи. Салатата от копър възбужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.
Магданозът (Petroselinum crispum, Petroselinum neapolitanum, Petroselinum latifolium) е подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. В българската кухня се използват и двата основни вида - къдраволист (използван главно за украса на ястията) и италиански, известен още като обикновен или гладколист. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Пресният магданоз е изключително богат на витамин К, витамин C и желязо. При готвене се комбинира добре с другите подправки, което го прави много подходящо допълнение за повечето български ястия.
Магданозът оказва апетитовъзбуждащо и стимулиращо действие върху отделянето на храносмилателни сокове, улеснява смилането на белтъчините в стомаха, усилва образуването и отделянето на жлъчка. (В големи количества може да раздразни бъбреците!)
В народната медицина магданозът се употребява за повишаване на апетита, за усилване на диурезата, за потискане образуването на газове в червата. Той се използва и при камъни и пясък в бъбреците, при менструални смущения. Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.
Градинската мащерка (Thymus) е полухраст, висок около 20-40 см, с приятен мирис и стипчив вкус. Намира широко приложение в готварството както в изсушено, така и в прясно състояние. С нея се ароматизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. Може да се използва за ароматизиране на говеждо месо и ястия от черен дроб, дивеч и пастети. В настойка от оцет служи за подкиселяване на салати и др. Използва се и за приготвянето на билков чай.
В по-големи дози етеричното масло и надземната част дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъбреците и червата заради фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отварата служи за компреси на рани и ароматизиране на бани против неврастения.
У нас по-често се използва дивата мащерка, която има широко приложение в медицината при простудни заболявания, кашлица, бронхит, ревматизъм, нередовна менструация и др. За кулинарни цели трябва да се използва в двойно количество, защото съдържанието на тимол е два пъти по-ниско.
Босилекът (Ocimum basilicum) е известен още като "царска билка" (от гр. basilicum — царски). Представлява едногодишно тревисто растение, което цъфти от юни до септември. Като билка и подправка се използва надземната му част. Най-често се употребява в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа витамин К, витамин А и манган.
В кулинарията е незаменима съставка от италианската кухня (спагети, макарони, пица), подправка за печени говежди и птичи меса. От него се приготвя прочутият италиански сос песто. Отлично се свързва с всякакви доматени сосове. Поради не особено токсичния си химичен състав е подходящ и за диетични блюда. Листата му могат да се съхраняват дълго време, натопени в олио или замразени. Пресните се използват предимно за подправяне на зеленчукови салати, а сушените - за супи, сосове, месни, птичи и рибни ястия, сирене.
В българската народна медицина се употребява като диуретично средство, при спастичен колит, за гаргара при заболяване на венците и хрема. Чай от босилек може да се употребява и от кърмачките за увеличаване на кърмата. Сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Саксия с босилек на прозореца гони комарите от дома.
Риганът (Origanum vulgare L.) е многогодишно тревисто растение, което образува туфа, достигаща до 50 см на височина. Има спазмолитично и дезинфекционно действие. Влияе върху функциите на стомаха и жлъчната секреция.
Белият риган (Origanum heracleoticum L.) е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Използва се главно в италианската кухня при приготвяне на сосове за спагети, лазаня, пица и др.
В народната медицина се прилага този вид, който е разпространен у нас и цъфти с розововиолетови цветчета. Използва се за ароматизиране на вани при балнеолечение, при гинекологични заболявания, рахит при децата, против кашлица. Не бива да се употребява от бременни жени, защото може да предизвика приток на кръв в тазобедрената област и да причини аборт.
Майорана (Origanum majorana) е тревисто растение, подобно на ригана. Тя се е считала за свещено растение в древността. Използва се както като подправка и билка, така и за целите на парфюмерията. Има спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо действие, стимулира храносмилането.
В кулинарията се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и картофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Има приложение и в колбасарството.
В народната медицина се употребява при колики в стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения.
Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения. В България се срещат около 9 вида, като най-широко разпространеният е известен под името джоджен (M. piperita, нане, гьозум, юзум).
Ментата е една от най-използваните билки поради широкия си спектър на действие. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът Г№ усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата). Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Тя е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство. Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Листата, потопени в яйчен белтък и поръсени обилно с кристална захар, а след това изсушени, могат да се запазят до една година, без да загубят лечебните си свойства. Чаят от джоджен е незаменимо средство против повръщане, особено при бебета и малки деца.
В готварството пресните и изсушени ментови листа се употребяват за подправяне на плодови коктейли, сокове, плодови салати, зеленчукови ястия, сирене и др. С джоджен се ароматизират главно ястия и консерви от варива (най-вече фасул), постни и месни сарми, зеленчукови и картофени супи, курбан, дроб сарма. Етеричното масло служи за ароматизиране на млечни продукти и алкохолни напитки. То може да се използва и против комари и молци.
Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Много устойчиво на вредители. Римляните и арабите го прилагали като подправка и като лечебно средство при редица заболявания. Смятало се, че прогонва всички болести и зли духове.
Пресните и изсушените листа на розмарина често се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. Прибавят се главно в ястия от риба, дивеч, овче месо, бъбреци, черен дроб - т.е. при трудносмилаемите храни. Фино стрит, подправя салати от моркови, картофи, зеле, домати. В маринати и супи може да се комбинира с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън. Потиска миризмата на по-нежните подправки (естрагон, магданоз, босилек), затова не бива да се комбинира с тях. Не се препоръчва използването му при бъбречни и чернодробни заболявания.
Въпреки че е много старо лечебно средство, в официалната медицина не се прилага вече, защото може да предизвика прилив на кръв в тазовата област на бременните жени и да причини аборт. В по-големи дози причинява замайване и гърчове.
В българската народна медицина се използва при нарушения на менструалния цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита. Служи и като дезинфектант на рани под формата на вани. Влиза в състава на чайове и лечебни препарати, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар.
Естрагонът (Artemisia dracunculus L., тарос) е многогодишно растение. В Европа са разпространени главно два негови подвида - френски и руски. Френският естрагон (който е разпространен и в България) не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището на растението. Руският има по-слаб аромат и се отглежда от семена. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Маслото се прилага в промишлеността, както и за приготвяне на естрагонов оцет.
Естрагонът е една от най-важните съставки на европейската кухня. Клончетата служат за ароматизиране на разнообразни ястия, салати, фини сосове и за приготвяне на лекарства. Изключително подходящ е за приготвянето на някои видове рибни ястия, както и на ястия с яйца, особено омлети. Може да се използва за подправяне на салати и ястия с ориз, за подсилване на вкуса на сиренето и на месото. Естрагон може да се прибави и към задушени зеленчуци в масло, особено сполучлива е комбинацията с картофи. Характерен е също и за средиземноморската кухня, където придава характерен вкус и аромат на пастата. Влиза в състава и на някои сосове като прочутия беарнез.
В народната медицина се използва като диуретично средство.
Сминдухът (Trigonella foenum-graecum) e едногодишно растение, което достига на височина до 50 см. Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри антисептици.
Сминдухът се използва широко в нашата кухня. От семената и стеблата му се приготвя шарена сол. В пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Клонките сминдух се варят заедно с основните продукти - например боб.
Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешните органи и служат като жлъчегонно средство. В народната медицина сминдухът се използва при кашлица, диария, като слабително и полово възбуждащо средство. Външно се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема.
Чубрицата (Satureja) е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти, които достигат до височина 15-50 см. Използва се надземната част, набрана преди, по време или след цъфтежа. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус..
Тя намира широко приложение в българската кухня за ароматизиране на всички трудносмилаеми храни като боб, леща, зелен фасул, грах. Прибавя се и в ястия от агнешко и овче месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Тя е основната съставка на шарената сол, като най-често се смесва със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух. Комбинира се добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух. Неподходяща е комбинацията с риган и майорана, понеже ароматите им са много близки.
В народната медицина се използва при високо артериално налягане. Стимулира дейността на стомаха и червата, има спазмолитичен ефект и благотворно действие при метеоризъм. Използва се за лечение и на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания.
Източници
Хайнц, Х. "Балконски цветя", 2001
Боева, А. "Подправките като храна и лекарство", 1990
http://bg.wikipedia.org/
Image: BrianHolm / FreeDigitalPhotos.net
Виж целия пост
Билки и подправки, които можем да отгледаме у дома
Отдавна кухненските балкони и первазите на прозорците не служат само за отглеждане на цветя, а са превърнати в малки градинки от любителите кулинари и привържениците на подправките. Мента, босилек или магданоз, прясно откъснати, са не само здравословен лукс, но внасят уют и красота в дома. Затова кулинарните балкони и прозорци с кухненски подправки и билки печелят все повече привърженици. Повечето от тези растения са подходящи за отглеждане в сандъчета и саксии.
Какви билки и подправки ще отглеждате и дали ще засадите плодни дръвчета и зеленчуци в контейнери, зависи само от мястото и индивидуалните ви потребности. Близо до стената можете да насеете пълзящи растения като фасул и грах, както и домати. Ягодите се чувстват прекрасно във висящи саксии. В сандъчета, наредени по парапета на балкона, можете да настаните салати, спанак и нискостеблени билки. По-високорастящите подправки и зеленчуци имат нужда от по-голям съд и място на завет.
Най-често използваните билки и подправки можете да закупите през пролетта като млади растения от пазара, цветарските магазини или разсадниците. Още по-голямо е разнообразието от семена, които можете да намерите даже в някои хипермаркети. В специализираните магазини има също голямо разнообразие от ниски плодни дръвчета за съдови култури - лимони, портокали, киви, маслини и много други екзотични растения. Не забравяйте само да попитате дали сортът е от самоопрашващите се, или ще се наложи да набавите друго растение за опрашване.
Отглеждането на билки и зеленчуци не се различава особено от това на цветята и храстите. Най-подходящ за целта е балкон или прозорец с южно изложение. Особено важна е профилактичната и биологична растителна защита - все пак те ще се използват за ядене. Ако подберете добре мястото и се съобразявате с изискванията за отглеждане на всеки вид, ще предпазите своята градинка от болести и вредители и ще запазите вкуса и добрия вид на реколтата.
Лука и чесъна насейте там, където прекарвате повече време. Тези растения могат да се използват не само при приготвянето на ястия, но и за профилактика на простудните заболявания. Могат да се отглеждат успешно даже на северен прозорец.
Сибирският лук (Allium schoenoprasum, див чесън) се отглежда заради листата, които се използват като зеленчук или подправка. Има по-мек вкус от лука, зеления лук или чесъна. Обикновено се използва суров и нарязан на ситно за подправяне на салати, омлети и печени картофи. Сибирският лук действа добре и при остри и хронични разстройства, запек. Премахва глистите, намалява сърдечните смущения, безсънието, оплакванията от атеросклероза и високо кръвно налягане.
Крес (Lepidium sativum, кресон) е бързорастящо едногодишно градинско растение. Най-ценни са листата, които са сочни и с пикантен вкус. Използва се в кулинарията главно за салати и като допълнение в сандвичи. Подходящ е за ястия с яйца и извара, подправя добре супи и сосове. Вкусът му е свеж и напомня леко този на хряна.
Листата на кресона са богати на витамини от групата В, С, Р, каротин, калциеви соли, магнезий, желязо, йод и фосфор. Те са полезни при проблеми с храносмилането (напр. преяждане), подобряват апетита, подпомагат нормализирането на кръвното налягане. Сокът от листата, както и самите листа, са полезни при скорбут и анемия. Пие се и при кашлица, тъй като има бактерицидни свойства.
Градинският копър (Anethum graveolens) е едногодишно растение, което се използва като подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти. Още древните римляни считали, че има тайнствена, чудодейна сила. Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В9), каротин (провитамин А) и витамини С и Е. За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, потискащо централната нервна система. При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики и задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите. Служи и като отхрачващо средство при бронхити и коклюш. Копърът понижава кръвното налягане и разширява кръвоносните съдове. Действа и като диуретично средство - в народната медицина се използва за лечение на камъни в бъбреците. Коренът му засилва секрецията на млечната жлеза при кърмачките.
Като подправка копърът подобрява вкуса на салатите, млечните и майонезни сосове, маринатите и сирената. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправяне на риба и зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, грах, зеле), на постни супи. Салатата от копър възбужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.
Магданозът (Petroselinum crispum, Petroselinum neapolitanum, Petroselinum latifolium) е подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. В българската кухня се използват и двата основни вида - къдраволист (използван главно за украса на ястията) и италиански, известен още като обикновен или гладколист. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Пресният магданоз е изключително богат на витамин К, витамин C и желязо. При готвене се комбинира добре с другите подправки, което го прави много подходящо допълнение за повечето български ястия.
Магданозът оказва апетитовъзбуждащо и стимулиращо действие върху отделянето на храносмилателни сокове, улеснява смилането на белтъчините в стомаха, усилва образуването и отделянето на жлъчка. (В големи количества може да раздразни бъбреците!)
В народната медицина магданозът се употребява за повишаване на апетита, за усилване на диурезата, за потискане образуването на газове в червата. Той се използва и при камъни и пясък в бъбреците, при менструални смущения. Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.
Градинската мащерка (Thymus) е полухраст, висок около 20-40 см, с приятен мирис и стипчив вкус. Намира широко приложение в готварството както в изсушено, така и в прясно състояние. С нея се ароматизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. Може да се използва за ароматизиране на говеждо месо и ястия от черен дроб, дивеч и пастети. В настойка от оцет служи за подкиселяване на салати и др. Използва се и за приготвянето на билков чай.
В по-големи дози етеричното масло и надземната част дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъбреците и червата заради фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отварата служи за компреси на рани и ароматизиране на бани против неврастения.
У нас по-често се използва дивата мащерка, която има широко приложение в медицината при простудни заболявания, кашлица, бронхит, ревматизъм, нередовна менструация и др. За кулинарни цели трябва да се използва в двойно количество, защото съдържанието на тимол е два пъти по-ниско.
Босилекът (Ocimum basilicum) е известен още като "царска билка" (от гр. basilicum — царски). Представлява едногодишно тревисто растение, което цъфти от юни до септември. Като билка и подправка се използва надземната му част. Най-често се употребява в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа витамин К, витамин А и манган.
В кулинарията е незаменима съставка от италианската кухня (спагети, макарони, пица), подправка за печени говежди и птичи меса. От него се приготвя прочутият италиански сос песто. Отлично се свързва с всякакви доматени сосове. Поради не особено токсичния си химичен състав е подходящ и за диетични блюда. Листата му могат да се съхраняват дълго време, натопени в олио или замразени. Пресните се използват предимно за подправяне на зеленчукови салати, а сушените - за супи, сосове, месни, птичи и рибни ястия, сирене.
В българската народна медицина се употребява като диуретично средство, при спастичен колит, за гаргара при заболяване на венците и хрема. Чай от босилек може да се употребява и от кърмачките за увеличаване на кърмата. Сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Саксия с босилек на прозореца гони комарите от дома.
Риганът (Origanum vulgare L.) е многогодишно тревисто растение, което образува туфа, достигаща до 50 см на височина. Има спазмолитично и дезинфекционно действие. Влияе върху функциите на стомаха и жлъчната секреция.
Белият риган (Origanum heracleoticum L.) е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Използва се главно в италианската кухня при приготвяне на сосове за спагети, лазаня, пица и др.
В народната медицина се прилага този вид, който е разпространен у нас и цъфти с розововиолетови цветчета. Използва се за ароматизиране на вани при балнеолечение, при гинекологични заболявания, рахит при децата, против кашлица. Не бива да се употребява от бременни жени, защото може да предизвика приток на кръв в тазобедрената област и да причини аборт.
Майорана (Origanum majorana) е тревисто растение, подобно на ригана. Тя се е считала за свещено растение в древността. Използва се както като подправка и билка, така и за целите на парфюмерията. Има спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо действие, стимулира храносмилането.
В кулинарията се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и картофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Има приложение и в колбасарството.
В народната медицина се употребява при колики в стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения.
Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения. В България се срещат около 9 вида, като най-широко разпространеният е известен под името джоджен (M. piperita, нане, гьозум, юзум).
Ментата е една от най-използваните билки поради широкия си спектър на действие. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът Г№ усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата). Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Тя е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство. Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Листата, потопени в яйчен белтък и поръсени обилно с кристална захар, а след това изсушени, могат да се запазят до една година, без да загубят лечебните си свойства. Чаят от джоджен е незаменимо средство против повръщане, особено при бебета и малки деца.
В готварството пресните и изсушени ментови листа се употребяват за подправяне на плодови коктейли, сокове, плодови салати, зеленчукови ястия, сирене и др. С джоджен се ароматизират главно ястия и консерви от варива (най-вече фасул), постни и месни сарми, зеленчукови и картофени супи, курбан, дроб сарма. Етеричното масло служи за ароматизиране на млечни продукти и алкохолни напитки. То може да се използва и против комари и молци.
Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Много устойчиво на вредители. Римляните и арабите го прилагали като подправка и като лечебно средство при редица заболявания. Смятало се, че прогонва всички болести и зли духове.
Пресните и изсушените листа на розмарина често се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. Прибавят се главно в ястия от риба, дивеч, овче месо, бъбреци, черен дроб - т.е. при трудносмилаемите храни. Фино стрит, подправя салати от моркови, картофи, зеле, домати. В маринати и супи може да се комбинира с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън. Потиска миризмата на по-нежните подправки (естрагон, магданоз, босилек), затова не бива да се комбинира с тях. Не се препоръчва използването му при бъбречни и чернодробни заболявания.
Въпреки че е много старо лечебно средство, в официалната медицина не се прилага вече, защото може да предизвика прилив на кръв в тазовата област на бременните жени и да причини аборт. В по-големи дози причинява замайване и гърчове.
В българската народна медицина се използва при нарушения на менструалния цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита. Служи и като дезинфектант на рани под формата на вани. Влиза в състава на чайове и лечебни препарати, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар.
Естрагонът (Artemisia dracunculus L., тарос) е многогодишно растение. В Европа са разпространени главно два негови подвида - френски и руски. Френският естрагон (който е разпространен и в България) не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището на растението. Руският има по-слаб аромат и се отглежда от семена. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Маслото се прилага в промишлеността, както и за приготвяне на естрагонов оцет.
Естрагонът е една от най-важните съставки на европейската кухня. Клончетата служат за ароматизиране на разнообразни ястия, салати, фини сосове и за приготвяне на лекарства. Изключително подходящ е за приготвянето на някои видове рибни ястия, както и на ястия с яйца, особено омлети. Може да се използва за подправяне на салати и ястия с ориз, за подсилване на вкуса на сиренето и на месото. Естрагон може да се прибави и към задушени зеленчуци в масло, особено сполучлива е комбинацията с картофи. Характерен е също и за средиземноморската кухня, където придава характерен вкус и аромат на пастата. Влиза в състава и на някои сосове като прочутия беарнез.
В народната медицина се използва като диуретично средство.
Сминдухът (Trigonella foenum-graecum) e едногодишно растение, което достига на височина до 50 см. Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри антисептици.
Сминдухът се използва широко в нашата кухня. От семената и стеблата му се приготвя шарена сол. В пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Клонките сминдух се варят заедно с основните продукти - например боб.
Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешните органи и служат като жлъчегонно средство. В народната медицина сминдухът се използва при кашлица, диария, като слабително и полово възбуждащо средство. Външно се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема.
Чубрицата (Satureja) е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти, които достигат до височина 15-50 см. Използва се надземната част, набрана преди, по време или след цъфтежа. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус..
Тя намира широко приложение в българската кухня за ароматизиране на всички трудносмилаеми храни като боб, леща, зелен фасул, грах. Прибавя се и в ястия от агнешко и овче месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Тя е основната съставка на шарената сол, като най-често се смесва със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух. Комбинира се добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух. Неподходяща е комбинацията с риган и майорана, понеже ароматите им са много близки.
В народната медицина се използва при високо артериално налягане. Стимулира дейността на стомаха и червата, има спазмолитичен ефект и благотворно действие при метеоризъм. Използва се за лечение и на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания.
Източници
Хайнц, Х. "Балконски цветя", 2001
Боева, А. "Подправките като храна и лекарство", 1990
http://bg.wikipedia.org/
Image: BrianHolm / FreeDigitalPhotos.net