Автор: Радост Николова
Можем ли да се противопоставим на техните манипулации
Понякога възрастните са убедени, че основната детска стратегия е "разделяй и владей" (а в нея децата постигат значителни успехи!), но те никога не трябва да вярват, че тяхното дете действително желае това. На практика малките палавници имат нужда от авторитети, за да се чувстват в безопасност. Т.е. от родители, които действат като сплотен отбор, които са силни и уверени в себе си, не се боят да отстояват своите убеждения, да изразяват чувствата си и да утвърждават своите ценности.
Да разгледаме кои са най-често срещаните начини, с помощта на които децата могат да създадат напрежение в семейството:
"Отговори ми веднага"
Ако детето ви поиска разрешение да отиде някъде с приятели в последния момент, когато нямате възможност да го обсъдите със съпруга си, не се разстройвайте, а проявете твърдост. Да принуждават родителите си да вземат такива мигновени решения е особено ефективна тактика, която децата започват да използват още в началното училище. На тази възраст просто ви "пробват" доколко сте заети, разсеяни и забързани. Те са напълно уверени, че няма да имате време да обмислите и обсъдите въпроса. Вече са пресметнали, че ако ви притиснат в ъгъла, ще изберете пътя на най-малкото съпротивление.
Как да постъпите?
Отстоявайте правото си да кажете "не", именно защото нямате време да обсъдите решението с вашия партньор. Кажете на детето, че ако ви беше попитало по-рано, щяхте да помислите по въпроса. Но понеже ви го съобщава в последния момент, ви принуждава да отговорите с "не", защото не ви е дало време да го обсъдите с баща му. Така то бързо ще разбере, че ако ви притисне в ъгъла, това няма да доведе непременно до желания резултат.
А как да постъпите в случаите, когато наистина се налага да вземете решение за броени секунди? В такъв случай е добре да установите някои неизменни правила с партньора си – ако трябва някой от вас да даде бърз отговор под натиска на обстоятелствата, другият да го приеме без критични коментари.
"Но нали миналия път ми разреши"
Във възрастта 4 – 5 години, подобно на добрите адвокати от филмите, децата усвояват идеята за прецедента. "Миналия петък ми разреши да си легна по-късно, значи вече всеки петък мога да го правя!" или: "Нали вчера ми купи вафла, днес защо ми отказваш?" Тази тактика е особено опасна за тези семейства, в които единият родител разрешава, а другият строго забранява.
Как да постъпите?
Запазете си правото да взимате еднократни решения и не се страхувайте да признаете, когато сте сгрешили. Можете да обясните на детето така: "Вчера ти купих вафла, понеже закъсняхме, а ти беше много гладен. Това беше грешка, защото си развали вечерята. Днес реших да постъпя правилно."
След това се пригответе за противодействие. Четиригодишното дете ще се тръшне на земята, седемгодишното ще ви обвини, че това не е честно, десетгодишното ще ви удави в порой от думи, тринадесетгодишното незабавно ще започне да ви обвинява във всички смъртни грехове. С други думи, всяко нормално дете е способно за един миг да ви накара да се разколебаете в своето решение и да започнете да се карате с партньора си.
Но ако вие обсъдите проблема с вашия съпруг и спокойно отстоите своето право на грешка и промяна на мнението, детето след 15 минути ще утихне. Защо ли? Защото сте проявили твърдост, независимо от неговото първоначално възражение, а това кара децата да се чувстват в безопасност. Запомнете: чувството за защитеност на вашето дете е по-ценно, отколкото някаква си непоследователност.
"И стените имат уши"
Даже съвсем малките деца отрано се научават кои остри въпроси могат успешно да предизвикат караници между родителите. Ако парите са болезнена тема във вашите отношения (да кажем, че единият от партньорите е по-щедър или по-пестелив от другия), детето непременно ще използва това, за да забие клин между вас. Докато разменяте реплики, главният въпрос – дали да купите на дъщеря си онези прескъпи маркови маратонки – ще бъде леко забравен. И в момента, в който родителската кавга приключи, вие ще се съгласите с покупката, въпреки че и двамата сте осъзнали нейната безсмисленост.
Как да постъпите?
Вие трябва да се научите да разпознавате моментите, в които детето ще използва "болното място" във вашите отношения за свои цели. Трябва да се опитате да прекратите спора, още преди да е набрал скорост. Дайте му да разбере, че не е успяло да ви манипулира, вкарвайки ви в спор със съпруга ви. Това е много важно! Когато детето успее да ви озлоби един срещу друг, то се плаши и се чувства виновно. То знае, че родителите могат да се разделят и ще се обвинява за техния развод. Понякога е достатъчно да си спомните за този детски страх, за да намерите начин веднага да прекратите кавгата. В никакъв случай спорът ви не трябва да го кара да се чувства отговорно за вашите отношения.
Публично унижение
Семейството ви е седнало на маса в препълнен ресторант и се кани да обядва. Малкото ви съкровище изведнъж започва да чука силно с приборите си, изсипва сол и кетчуп в чашата си с вода, къса салфетките и разпилява късчетата наоколо... Вашите забележки остават нечути. Ненадейно то скача от стола с викове: "Хвани ме, ако можеш, глупачко!" и започва да бяга предизвикателно около масата, напълно игнорирайки вашите все по-смутени закани.
Единственото, което може да бъде по-унизително от тази ситуация, това е скандалът, който се разгаря между вас и вашия съпруг. Хората от съседните маси укорително поклащат глави, наблюдавайки вашата неспособност да действате в екип, и правят опити да се преместят по-далече от вас.
Изпадали ли сте в подобна ситуация? Децата реагират с точност на радар, що се отнася до нашата особена чувствителност на публични места. Те правят номера, когато усещат нашата нервност и ни провокират до този момент, в който ще се разстроим напълно, излагайки се пред околните.
Как да постъпите?
Когато работата стигне до публично унижение, забравете за "единния фронт". В конкретния случай по-малко измореният родител трябва веднага да изведе детето от мястото на потенциалното унижение, възможно по-далече от очите на другите. Целта в този случай е да не дадете възможност на публиката да се съсредоточи върху вас. Щом отстраните детето от сцената, то скоро ще се успокои. А вие ще можете да се справите спокойно със ситуацията, без да чувствате върху себе си любопитните погледи на околните.
"Искам мама"
Болните, изморените или намиращи се в криза на развитието деца често предпочитат единия родител пред другия. За нещастие, това може да причини многобройни обиди. Отхвърленият родител се чувства ужасно, а предпочитаният се преуморява. И едното, и другото често остават неизказани и излизат на повърхността във вид на най-често срещащата се родителска емоция – гнева.
Как да постъпите?
Като изключим случаите на очевидни биологични потребности – глад, висока температура, силна умора, няма причини, които да ви задължат да изпълнявате предпочитанията на детето си. Освен това, вие не трябва да го правите, за да не създадете още по-голям дисбаланс между вас и вашето участие във възпитанието му. Как да проявим съчувствие към майка, която е позволила да стане единственият човек, който може да приспи детето, и същевременно се оплаква, че това ѝ тежи и я кара да се чувства като в затвор?
Ако вие сте този, който е отхвърлен, и искате да промените положението, започнете да увеличавате постепенно времето, което прекарвате с детето, за да го отучите от навика да общува единствено с майка си/баща си. Първоначално останете насаме с него няколко минути, когато си ляга, а след това отстъпете мястото на другия родител. Всяка следваща вечер удължавайте времето с още малко, докато не стигнете до момента, в който ще излезете, когато то вече е заспало.
Често децата пренебрегват единия от вас, защото са му сърдити. Това създава много голямо напрежение в родителския отбор, разделяйки го на "доброто и лошото ченге". В такъв случай е най-добре да дадете вид, че нищо не забелязвате. Потиснете гнева си и изчакайте. Детето съвсем скоро ще се сдобри с вас.
Ако изчакването и обясненията не дадат резултат, вие сами можете да предприемете тактически ход. Например да прекарвате повече време с другите деца. Обикновено това води до съперничество между братята и сестрите и ледът се пропуква. Това не е много красив номер, но почти винаги подтиква детето да възстанови контакта. А когато то само дойде при вас, вече ще бъде в състояние да обсъдите случката.
Пристъпи на гняв
Всеки родител знае, че пристъпите на гняв не изчезват, когато детето прескочи "ужасните две години", те просто стават по-изострени. Тук проблемът се крие в това, че детският гняв често е заразителен и се разпространява като пожар, докато родителите неуспешно се чудят как да се справят със ситуацията. Но съществуват няколко прийома, които могат да защитят както родителите, така и децата от ситуациите, които заплашват да излязат извън контрол.
Първата крачка е да се научите да различавате тактическите пристъпи и гнева, предизвикан от темперамента на детето. Първите (или "манипулативните", както ги нарича Стенли Турецки в "Трудното дете") почти винаги следват при отказ на някакво искане на детето. Ако детето не е заплашено от физическа опасност, най-добре е да ги игнорирате. Но пристъпите, породени от темперамента, в резултат на умора, глад или болест не трябва да бъдат подминавани. Опитайте се да успокоите детето, като го задържите физически или удовлетворите съответната физиологична потребност. При децата над 4 – 5 години тези пристъпи често са предизвиквани едновременно и от особености на темперамента, и от тактически съображения. Ако предприетите от вас действия не помогнат на детето да се успокои, а вие и съпругът ви също се намирате на предела, използвайте следното:
1. Осъзнайте простия и безусловен факт, че не можете да очаквате логични разсъждения от дете (или даже възрастен) в разгара на пристъпа. Стотици бащи са споделяли колко им е трудно да наблюдават как съпругата им предлага на крещящото дете ту едно, ту друго или до какво раздразнение ги водят безкрайните уговорки, когато детето беснее, а майката се опитва да се хване и за сламка в търсене на бързо разрешение на конфликта.
2. Ако тези усилия не доведат до резултат, опитайте се да игнорирате пристъпа, обяснявайки следното: "Аз не съм в състояние да мисля, докато ти крещиш така. Ще поговорим по въпроса, когато се успокоиш".
3. Излезте от помещението. Не трябва да казвате на детето: "Иди си в стаята". След 5-6-годишна възраст децата спират да се подчиняват на такива заповеди и в резултат вие отново ще се окажете принудени да изяснявате кой е по-силният от вас. Понеже детето може също да ви последва, бъдете готови (стига то да не е по-малко от 7 години и да няма опасност за здравето му) да затворите категорично след себе си вратата.
4. Ако и двамата сте разстроени, не разговаряйте помежду си и нищо не решавайте. Така или иначе преговорите няма да доведат доникъде. Просто се постарайте да се успокоите.
5. Изчакайте първите признаци за края на пристъпа. Това е моментът да почукате на вратата. Подходете към детето само тогава, когато е започнало да се успокоява. Предложете му да разрешите проблема, веднага щом всички се успокоите.
6. Минута профилактика е по-скъпа от час лечение. Ако знаете, че магазинът за играчки ще предизвика у детето емоционален шок, предупредете го предварително за своите намерения. Кажете му: "Когато влезем в магазина, можеш да си избереш само една играчка. Ако поискаш повече, няма да получиш нищо."
Не съществуват методи, които завинаги да ви избавят от пристъпите на ярост при децата (това важи и за нас самите). Но ако и двамата сте съгласни да следвате изброените принципи, ще имате много по-малко проблеми един с друг. Така ще дадете и на децата си ценен урок. Когато загубят контрол над себе си, те имат нужда да видят, че родителите им запазват спокойствие.
По книгата "When Parents Disagree and What You Can Do About It", Ron Taffel PhD
Image: FreeDigitalPhotos.net
Виж целия пост
Можем ли да се противопоставим на техните манипулации
Понякога възрастните са убедени, че основната детска стратегия е "разделяй и владей" (а в нея децата постигат значителни успехи!), но те никога не трябва да вярват, че тяхното дете действително желае това. На практика малките палавници имат нужда от авторитети, за да се чувстват в безопасност. Т.е. от родители, които действат като сплотен отбор, които са силни и уверени в себе си, не се боят да отстояват своите убеждения, да изразяват чувствата си и да утвърждават своите ценности.
Да разгледаме кои са най-често срещаните начини, с помощта на които децата могат да създадат напрежение в семейството:
"Отговори ми веднага"
Ако детето ви поиска разрешение да отиде някъде с приятели в последния момент, когато нямате възможност да го обсъдите със съпруга си, не се разстройвайте, а проявете твърдост. Да принуждават родителите си да вземат такива мигновени решения е особено ефективна тактика, която децата започват да използват още в началното училище. На тази възраст просто ви "пробват" доколко сте заети, разсеяни и забързани. Те са напълно уверени, че няма да имате време да обмислите и обсъдите въпроса. Вече са пресметнали, че ако ви притиснат в ъгъла, ще изберете пътя на най-малкото съпротивление.
Как да постъпите?
Отстоявайте правото си да кажете "не", именно защото нямате време да обсъдите решението с вашия партньор. Кажете на детето, че ако ви беше попитало по-рано, щяхте да помислите по въпроса. Но понеже ви го съобщава в последния момент, ви принуждава да отговорите с "не", защото не ви е дало време да го обсъдите с баща му. Така то бързо ще разбере, че ако ви притисне в ъгъла, това няма да доведе непременно до желания резултат.
А как да постъпите в случаите, когато наистина се налага да вземете решение за броени секунди? В такъв случай е добре да установите някои неизменни правила с партньора си – ако трябва някой от вас да даде бърз отговор под натиска на обстоятелствата, другият да го приеме без критични коментари.
"Но нали миналия път ми разреши"
Във възрастта 4 – 5 години, подобно на добрите адвокати от филмите, децата усвояват идеята за прецедента. "Миналия петък ми разреши да си легна по-късно, значи вече всеки петък мога да го правя!" или: "Нали вчера ми купи вафла, днес защо ми отказваш?" Тази тактика е особено опасна за тези семейства, в които единият родител разрешава, а другият строго забранява.
Как да постъпите?
Запазете си правото да взимате еднократни решения и не се страхувайте да признаете, когато сте сгрешили. Можете да обясните на детето така: "Вчера ти купих вафла, понеже закъсняхме, а ти беше много гладен. Това беше грешка, защото си развали вечерята. Днес реших да постъпя правилно."
След това се пригответе за противодействие. Четиригодишното дете ще се тръшне на земята, седемгодишното ще ви обвини, че това не е честно, десетгодишното ще ви удави в порой от думи, тринадесетгодишното незабавно ще започне да ви обвинява във всички смъртни грехове. С други думи, всяко нормално дете е способно за един миг да ви накара да се разколебаете в своето решение и да започнете да се карате с партньора си.
Но ако вие обсъдите проблема с вашия съпруг и спокойно отстоите своето право на грешка и промяна на мнението, детето след 15 минути ще утихне. Защо ли? Защото сте проявили твърдост, независимо от неговото първоначално възражение, а това кара децата да се чувстват в безопасност. Запомнете: чувството за защитеност на вашето дете е по-ценно, отколкото някаква си непоследователност.
"И стените имат уши"
Даже съвсем малките деца отрано се научават кои остри въпроси могат успешно да предизвикат караници между родителите. Ако парите са болезнена тема във вашите отношения (да кажем, че единият от партньорите е по-щедър или по-пестелив от другия), детето непременно ще използва това, за да забие клин между вас. Докато разменяте реплики, главният въпрос – дали да купите на дъщеря си онези прескъпи маркови маратонки – ще бъде леко забравен. И в момента, в който родителската кавга приключи, вие ще се съгласите с покупката, въпреки че и двамата сте осъзнали нейната безсмисленост.
Как да постъпите?
Вие трябва да се научите да разпознавате моментите, в които детето ще използва "болното място" във вашите отношения за свои цели. Трябва да се опитате да прекратите спора, още преди да е набрал скорост. Дайте му да разбере, че не е успяло да ви манипулира, вкарвайки ви в спор със съпруга ви. Това е много важно! Когато детето успее да ви озлоби един срещу друг, то се плаши и се чувства виновно. То знае, че родителите могат да се разделят и ще се обвинява за техния развод. Понякога е достатъчно да си спомните за този детски страх, за да намерите начин веднага да прекратите кавгата. В никакъв случай спорът ви не трябва да го кара да се чувства отговорно за вашите отношения.
Публично унижение
Семейството ви е седнало на маса в препълнен ресторант и се кани да обядва. Малкото ви съкровище изведнъж започва да чука силно с приборите си, изсипва сол и кетчуп в чашата си с вода, къса салфетките и разпилява късчетата наоколо... Вашите забележки остават нечути. Ненадейно то скача от стола с викове: "Хвани ме, ако можеш, глупачко!" и започва да бяга предизвикателно около масата, напълно игнорирайки вашите все по-смутени закани.
Единственото, което може да бъде по-унизително от тази ситуация, това е скандалът, който се разгаря между вас и вашия съпруг. Хората от съседните маси укорително поклащат глави, наблюдавайки вашата неспособност да действате в екип, и правят опити да се преместят по-далече от вас.
Изпадали ли сте в подобна ситуация? Децата реагират с точност на радар, що се отнася до нашата особена чувствителност на публични места. Те правят номера, когато усещат нашата нервност и ни провокират до този момент, в който ще се разстроим напълно, излагайки се пред околните.
Как да постъпите?
Когато работата стигне до публично унижение, забравете за "единния фронт". В конкретния случай по-малко измореният родител трябва веднага да изведе детето от мястото на потенциалното унижение, възможно по-далече от очите на другите. Целта в този случай е да не дадете възможност на публиката да се съсредоточи върху вас. Щом отстраните детето от сцената, то скоро ще се успокои. А вие ще можете да се справите спокойно със ситуацията, без да чувствате върху себе си любопитните погледи на околните.
"Искам мама"
Болните, изморените или намиращи се в криза на развитието деца често предпочитат единия родител пред другия. За нещастие, това може да причини многобройни обиди. Отхвърленият родител се чувства ужасно, а предпочитаният се преуморява. И едното, и другото често остават неизказани и излизат на повърхността във вид на най-често срещащата се родителска емоция – гнева.
Как да постъпите?
Като изключим случаите на очевидни биологични потребности – глад, висока температура, силна умора, няма причини, които да ви задължат да изпълнявате предпочитанията на детето си. Освен това, вие не трябва да го правите, за да не създадете още по-голям дисбаланс между вас и вашето участие във възпитанието му. Как да проявим съчувствие към майка, която е позволила да стане единственият човек, който може да приспи детето, и същевременно се оплаква, че това ѝ тежи и я кара да се чувства като в затвор?
Ако вие сте този, който е отхвърлен, и искате да промените положението, започнете да увеличавате постепенно времето, което прекарвате с детето, за да го отучите от навика да общува единствено с майка си/баща си. Първоначално останете насаме с него няколко минути, когато си ляга, а след това отстъпете мястото на другия родител. Всяка следваща вечер удължавайте времето с още малко, докато не стигнете до момента, в който ще излезете, когато то вече е заспало.
Често децата пренебрегват единия от вас, защото са му сърдити. Това създава много голямо напрежение в родителския отбор, разделяйки го на "доброто и лошото ченге". В такъв случай е най-добре да дадете вид, че нищо не забелязвате. Потиснете гнева си и изчакайте. Детето съвсем скоро ще се сдобри с вас.
Ако изчакването и обясненията не дадат резултат, вие сами можете да предприемете тактически ход. Например да прекарвате повече време с другите деца. Обикновено това води до съперничество между братята и сестрите и ледът се пропуква. Това не е много красив номер, но почти винаги подтиква детето да възстанови контакта. А когато то само дойде при вас, вече ще бъде в състояние да обсъдите случката.
Пристъпи на гняв
Всеки родител знае, че пристъпите на гняв не изчезват, когато детето прескочи "ужасните две години", те просто стават по-изострени. Тук проблемът се крие в това, че детският гняв често е заразителен и се разпространява като пожар, докато родителите неуспешно се чудят как да се справят със ситуацията. Но съществуват няколко прийома, които могат да защитят както родителите, така и децата от ситуациите, които заплашват да излязат извън контрол.
Първата крачка е да се научите да различавате тактическите пристъпи и гнева, предизвикан от темперамента на детето. Първите (или "манипулативните", както ги нарича Стенли Турецки в "Трудното дете") почти винаги следват при отказ на някакво искане на детето. Ако детето не е заплашено от физическа опасност, най-добре е да ги игнорирате. Но пристъпите, породени от темперамента, в резултат на умора, глад или болест не трябва да бъдат подминавани. Опитайте се да успокоите детето, като го задържите физически или удовлетворите съответната физиологична потребност. При децата над 4 – 5 години тези пристъпи често са предизвиквани едновременно и от особености на темперамента, и от тактически съображения. Ако предприетите от вас действия не помогнат на детето да се успокои, а вие и съпругът ви също се намирате на предела, използвайте следното:
1. Осъзнайте простия и безусловен факт, че не можете да очаквате логични разсъждения от дете (или даже възрастен) в разгара на пристъпа. Стотици бащи са споделяли колко им е трудно да наблюдават как съпругата им предлага на крещящото дете ту едно, ту друго или до какво раздразнение ги водят безкрайните уговорки, когато детето беснее, а майката се опитва да се хване и за сламка в търсене на бързо разрешение на конфликта.
2. Ако тези усилия не доведат до резултат, опитайте се да игнорирате пристъпа, обяснявайки следното: "Аз не съм в състояние да мисля, докато ти крещиш така. Ще поговорим по въпроса, когато се успокоиш".
3. Излезте от помещението. Не трябва да казвате на детето: "Иди си в стаята". След 5-6-годишна възраст децата спират да се подчиняват на такива заповеди и в резултат вие отново ще се окажете принудени да изяснявате кой е по-силният от вас. Понеже детето може също да ви последва, бъдете готови (стига то да не е по-малко от 7 години и да няма опасност за здравето му) да затворите категорично след себе си вратата.
4. Ако и двамата сте разстроени, не разговаряйте помежду си и нищо не решавайте. Така или иначе преговорите няма да доведат доникъде. Просто се постарайте да се успокоите.
5. Изчакайте първите признаци за края на пристъпа. Това е моментът да почукате на вратата. Подходете към детето само тогава, когато е започнало да се успокоява. Предложете му да разрешите проблема, веднага щом всички се успокоите.
6. Минута профилактика е по-скъпа от час лечение. Ако знаете, че магазинът за играчки ще предизвика у детето емоционален шок, предупредете го предварително за своите намерения. Кажете му: "Когато влезем в магазина, можеш да си избереш само една играчка. Ако поискаш повече, няма да получиш нищо."
Не съществуват методи, които завинаги да ви избавят от пристъпите на ярост при децата (това важи и за нас самите). Но ако и двамата сте съгласни да следвате изброените принципи, ще имате много по-малко проблеми един с друг. Така ще дадете и на децата си ценен урок. Когато загубят контрол над себе си, те имат нужда да видят, че родителите им запазват спокойствие.
По книгата "When Parents Disagree and What You Can Do About It", Ron Taffel PhD
Image: FreeDigitalPhotos.net