Защо се разпада българското семейство?

жените са станали много по-независими и са спрели да бъдат съгласни да бъдат подлагани на тормоз в името на семейството

Само българското семейство ли се разпада? Мисля че всички се разпадат.

Това е, да.

Да, но не винаги има тормоз. За някои тормоз е, че ги бият, за други тормоз е, че не помагат вкъщи, а за трети пък тормоз е, че просто вече не са щастливи.

Разпада се по една проста причина - напоследък е "модерно" да обръщаш внимание повече на чуждите "дефицити", отколкото на своите. Та... така.

Ама то нещо първо трябва да бъде създадено, че да се разпадне. А то последно време и първото куца, какво да говорим за това, което следва...

Едно време родители на мои съученици се разминаваха като непознати у тях. Живееха заедно, защото "какво ще кажат хората". Атмосфертата в едно такова семейство е пъти по-лоша от отношенията след раздяла.
Категорично предпочитам нашето време. Ако двойката в един момент види, че просто не се получава и искат различни неща, по-добре всеки да намери щастието си, вместо да се трупа напрежение.

Много са факторите, възпрепятстващи създаване на здраво семейство и допринасящи за бърз разпад на създадените вече семейства. Такава е тенденцията в голяма част от света в момента. Според мене главните фактори са:

1. Масова, огромна миграция, вътрешна и външна, започнала малко преди началото на 20 век. България се е освобождавала, печелила е и е губила територии, 3 милиона бежанци са се добирали до нея и са я напускали. След 2рата световна война има масова миграция от село към град, а в градовете бракоразводността е била по-висока.

2. Индустриализацията, особено след втората световна. На селската, семейна земя хората са се трудели заедно, а в завода - почваш работа, плащат ти и дори да се изпокараш с половината рода си имаш работа.

3. Масово образование, особено на жените. Образованата жена има препитание, може да си работи и да си живее щастливо в гарсониера без да готви всеки ден.

4. Ниско ниво на религиозност. Факт е, че при равни други условия религиозните се женят, женят се по-рано и имат повече деца. Фактор е и за броя деца, процент извънбрачни.

5. Отвореност към чуждо влияние. Османско иго, работа из Унгария и Германия преди Войната, СССР след нея са показали култури с извънбрачни деца, граждански бракове и разводи.

6. Малък брой деца. Със 7 или 8 разводите са трудни, а и големите деца се намесват.

7. Приемане на извънбрачни връзки, живот заедно без брак, извънбрачни деца и липса на мотив човек да остане женен. Вуйчото на дядо ми не се развел, защото разведените ги уволнявали от армията преди 9ти. Баба ми имала трудности с намиране на квартира и никой не щял сама жена с деца, че и разведена.

8. Положителни примери за успешен живот на разведените жени. Не умират от глад, не готвят всеки ден и не перат чорапи.

9. Нежелание за напасване с нов човек.

10. Липса на семейни съвети и родова намеса, липса на помощ от близки за изглаждане на различия при конфликт между съпрузите.

11. Опростени, кратки, бързи и евтини процедури за развод.

Свободата.
Свободата и възможността да бъдеш там, където чувстваш нужда да бъдеш и с този, с когото искаш да бъдеш, като определящи за всеки един случай са различни фактори. При някои хора решенията са взети разумно, при други - импулсивно.

Защото е по-лесно да се разведеш днес, отколкото пред сто години.
Нищо повече. Слабостите, глупостите, които ни водят, са си неизкореними и непроменяеми за жалост. Т.е. проблемите не са по-големи или по-различни днес, свободите са повече.

Не е само българското, да не се овайкваме.
Алиенацията на човека, по-горе много добре и изчерпателно беше изредено.
Слава Богу, че има повече свобода.
Лошото е, че на никой вече не му се занимава задълбочено и сериозно с връзки. Всичко ни е фаст фууд. Искаш секс, има тиндър, искаш дете, не е нужно да се жениш. Семейството е много работа, то отношения, то финанси, като ООД е. В глобален план не върви добре човечеството. Сам човек само за тоалетната.

Разбира се, че е по-добре за всички, ако родителите не могат да се понасят, да се разделят.
И разбира се, че е безумие, ако останат заедно в такава отровна среда. В крайна сметка всеки има право на лично щастие, стига да го прави по отговорен и етичен начин.
Не робувам на идеята, че хората са "заедно, докато смъртта ви раздели". Ако нещата се получат, супер. Ако не - всеки си хваща пътя, стига да не използва децата за заложници да тормози другия.
Не гледам на тези процеси като разпад на семейството, а по-скоро като осъзнаване на правото на всеки индивид за лично щастие.

Свободите са повече и в тоя ред на мисли, днес е модерно (и също така много по-лесно) да започнеш да говориш първо за права, преди да започнеш да говориш за задължения.

Да де, но някак си не се ли размива границата с това лично щастие и " не могат да се понасят"? Няма мерилка за щастието да я сложим на везната и да видим колко точно ни липсва. Понякога е просто илюзорни свръх очаквания за брака, които не са посрещнати и хоп " не съм щастлив/а, тръгвам си.

Съгласна съм с предходните мнения, но има влияние и смяната на ролите в семейството. Мъжът вече не е водещ, а може да е точно обратното. Жените не искат никой да ги "спъва" и да им пречи.