Фентъзи и фантастика - 22

Следващата важна стъпка е, че тя става косвена причина за съсипията на родния си град и на близките си.  Системно нарушава правилата - дори в този случай, когато правилата изпитанието е да не носи оръжие, всички му се подчиняват, а тя носи скрити патрони.
Но пак й се разминава, защото изпитващият е брат й - същият когото тя опитва да убие, но той естествено не таи лоши чувства към Амани.
Братът има  прекрасна мисия - да създаде един по-добър свят. Ако Амани пусне Унищожителката на светове света ще бъде сринат. Тя обаче тъпо и егоистично иска да действа точно така, защото се нуждае от своята приятелка за да успее бунта. Няма гаранция, че Шазад  ще е жива, нито че  с нейното участие бунта ще успее, нито  дори че бунта ще донесе нещо по-добро - всъщност всичко говори за обратното. Всъщност Амани така и не измисля план, а се надява да спаси приятелите си от сигурна смърт и те да измислят нещо. За тази цел непрестанно жертва още приятели. Което говори за въпиюща некадърност на героя/героинята и неумение да планира битката и да я поведе. С такава съм се сблъсквал само в ХП.
Впоследствие й помага демон, който съвсем не е задължен да й помага - той е изкарал някак си хиляди години без нея, но тя идва и той веднага й става слуга.
Амани изважда на бял свят Унещожителката на светове, но естествено вади луд късмет и след като Унищожителката проспива толкова много време, през което  Амани е затворена с нея, а накрая не бърза да се появи, на Амани пак й помагат . Резултатът - страшната боска дори не се поява.
Амани убива брат Нуршам си/За кой ли път/,  като го задължава да пази отвъдното, но странно - той  не я намразва и не пуска преградата, която пази Унищожителката на светове.
Тълпата я посреща с камъни, защото е убила спасителя им, но само няколко думи и тя се обръща на нейна страна.
Демона й помага постоянно, а тя се колебае, пропилява шансове и после се сърди на демона.
Накрая показва и политическо неумение - става съветница на монарха/Ахмед и го съветва да запази живота на опасен врат, като го прати в изгнание - в родината му. (та да набере сила).
В Мъглороден 2 видяхме колко "успешно" дейстав демокрацията в средновоковни общества, но Амани се опитва да въведе именно демокрация.

Героинята е супер егостична и неориентирана, да не говорим че често прави неща, които са в пълен противовес на това което правеше в първата книга.

тя няма проблем да завлече приятеля си Сам в опасно приключение, нито да пожертва живота му, въпреки че най-добрата й приятелка я моли да  го запази жив. Но когато получи шанс да размени живота на същия този Сам - който все пак е дезертьор и крадец - срещу цяла една армия, не щя го направи. Вместо това спаси този Сам, само за да бъде убит по-късно по нейна вина.
По същия начин направи и невъзможното да намери Билал, да го привлече към бунта, да спечели армията му. А после  му навлече проблеми - отвлече дезертьор  подготвен за обесване /и то в процеса на преговорите/ и му натресе собствените си проблеми. Нима е чудно, че Билал отиде на другата страна?

на шестнадесет години девойката - Амбър - открива че е демон. А демоничните й родителите и демоничните им приятели и искат да я убият и изядат тялото.
Следва преследване из половината щати. Момичето е придружена не от типичните герои, а от застаряващ социопат - сериен убиец с демонична кола и от разхайтен и тъп лигльо. Следват много приключения от типа "навързващи се приключения" където всеки миникуест води към друг.

Да, някой ще каже че и Мат Каутон действаше без план в Колелото. Но освен в случая с Тилин реално действията му не навредиха на никой, който не го заслужаваше.
Кетрикен направи много жертви - изтуби мъж, дете и брат.
А Вин изгуби Келсайър, при това от нея не се очакваше да бъде водач и бе нормално да не взима политически решения.

с Тагад - тя го изоставя да го убият, а после му се моли да й помага. Също и с Шира - Амани провали шансовете на Шира да се измъкне от калта, но после търсеше помощ от нея.
Амани въвлича Сам в едно приключение, което не желае, но накрая жертва живота му без съвест.
Амани убива брат си Нуршам, а дори не съм сигурен, че от хуманна гледна точка той не бе по-голям герой - спря себе си за служи на Султана, после пък помагаше на хората засегнати от революцията да възстановят живота си.

Елейн се възмущава от "масите за бедни", но не осъзнава че Амадиция е много по-бедна страна от Андор,  а Панархесата е с почетна функция на нещо средно между суперинтендант и жрица. Опитва се да помогне както може - като раздава храна от склада. Идеята на Елейн да отворят склада е безумна -  хората нападат аристократите и предизвиква гражданска война.
Елейн лъже и маже, представя се за Айез Сейдай пред Аматера, дори използва силата без някой да я застрашава  с което нарушава Трите клетви.
Задържа Аматера да не се представи пред легоина си, уж за нейно добро, но всъшност това влошава ситуацията. Впоследствие зарязва Аматера като най-обикновена слугиня, зарязва и Амадиция и не носи отговорност за действията си. Ситуацията е странно идентична със случая когато тя използва Мат, за да получи Купата на Ветровете и го зарязва умиращ.
На няколко пъти насилва късмета си, например когато иска от пограничниците да признаят властта й,а не разполага с легитимного право да го изисква от тях - не е призната от всички.
Пак Елейн се възмущава от това, че Берелайн и Тилин флиртуват открито, без да се съобразява, че те нито имат такава голяма армия и ресурси като Андор /и трябва да използват всяка възможност да обвържат към себе си един мъж с власт/, както и че нравите в страните им са други. Парадокс - тя е сочена за добра владетелка. В действителност тя е на нивото на Денерис - много добросърдечна, но политически адски наивна.

Като Спенса /с условието че става дума за първата част/ или Вин, които се борят с живота. като Моарейн и Мелисандра, които имеят кауза и умението да ръководят. Ако щеш - като Мин или Биргит - и двете са "мъжки момичета", макар по различен начин(по тази причина ми харесва и Алтея от живите кораби).  Харесва ми даже и Славея от сагата за убиеца - макар да е безскрупулна, тя все пак е жертва на обстоятелствата (два пъти изнасилена, със счупени пръсти), но не пада духом, бори се за щастието си - както го разбира - а е и е проницателна жена. впрочем от Робин Хоб всички героини ми харесват, дори Търпение - правени са с много любов и характерите им са много живи