Та около 7ми клас си намерих най-добра приятелка, с която всичко беше супер докато не поотраснахме. Намерих си и доста други приятели, но главно ми беше тя.. След това тя започна да ме напада за каквото и да е, да ме кара да се чувствам зле заради това, което съм, да вижда най-лошото във всяка моя "щастлива" история, не се радваше на никое мое постижение.. с две думи си мисля, че е комплексарка. Колкото и гордо да звучи..според мен ми завижда. Пораснах, станах по-разумна и тн.. докато тя си седеше дъска и все така мноого злобна .. въпреки че мразеше всеки, говореше зад гърба на всеки, аз и бях приятелка и много я ценях. Лека полека тя ме замени със същата злоба като нея самата и двете заедно успяха да ме изолират от всичките ми приятели и съответно да остана сама. Защото са ми били толкова верни приятели
Когато ме обиждат се защитавам, отвръщам, но винаги интелигентно и без да използвам груби думи.
Историята е много дълга, но мисля,че това е главното от нея. Заради израза ми "дъска" не започвайте да ме нападате, моля просто мисля, че обеснява много за самата нея.
На моменти се чудя дали нещо не е повредено в мен.. или съм много чувствителна или изобщо не ми пука за нещо. Възможно ли е да е вследствие от детството ми
Никой не ме подкрепя за нищо, чувствам се много самотна.. и не знам как да поправя това. Всеки ме кара да се чувствам зле..