В чл. 118, ал. 1 от КТ е установена принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, като същността на този императивен принцип се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля, едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението, в това число и длъжността, заемана от страна на работника/служителя, като в законодателството са предвидени изключения от правилото, за наличността на които не може да се съди от данните, съдържащи се във въпроса - т.е. в подобни на визирания в поста случаи промяната на длъжността на работника/служителя може да бъде осъществена само и единствено с изричното му съгласие, изразено в писмена форма.
По отношение на неплатения отпуск, то искането на работника/служителя за използване на последния е абсолютна процесуална предпоставка за разрешаването му, т.е. работникът/служителят не може да бъде заставен да използва неплатения отпуск без изрично негово съгласие .