Дайте ми капка надежда....

  • 1 486
  • 15
Здравейте, мами! Знам,че ще кажете да отида на преглед и ще го направя! Обаче в момента не мога да си позволя да отида на преглед ,защото съм в друга държава и единственият преглед,който могат да ми направят е по телефона след около месец ,а много се притеснявам и няма към кого да се обърна ...... Не искам да споделя с нашите ,а с приятелките ми не искам да обсъждам подобни неща .Проблемът е ,че опитваме с приятелят ми да си направим бебе ,обаче от половин година не се получава. Прочела съм много статии ,пише ,че е съвсем нормално и няма за какво да се тревожа. Никога не съм ходила на гинеколог (на 27г.съм) било ме е срам и страх да не попадна на мъж ,че имам лоши преживявания като малка с докторите(мъже)..... Почти 13г консумирах над 8-10 бири на ден, от година почти съм чиста . Не съм близвала, нямам и намерение да го правя .... Когато бях по-малка помня,че цикълът ми " изчезна" за около 6 месеца.... Нямам представа дали е имало нещо (Не е възможно да съм заченала и да съм пометнала,защото в този период 1г и половина не бях имала полов контакт) ,оправдавах го с алкохола... Преди около 2 години се случи отново да "изчезне" за около 2 месеца ,правиха ми тест ,не бях бременна ,посъветваха ме да отида на преглед ,но не пожелах. След тези 2 месеца ,започна да ми идва по 2 пъти в месеца за около 2-3 месеца , пак го оправдавах с алкохола ,с пътуванията между държавите,часовата разлика стреса.... След това няколко месеца всичко протичаше нормално и миналото лято отново се случи и от тогава ми идва нормално през 2месеца (2месеца ми идва по два пъти и на 3тия само веднъж) .... Миналото лято направих грешка изпих 5 ескапел-а за 1месец ,понеже още се опознавахме е не бяхме сигурни ,че ще се задържим.  След този месец ,цикълът ми беше отвратителен....Всякаш нещо се е "взривило" долу, ....черен на много малки парченца.... След месец -два ,започнахме с опитите до днес ..... Преди точно 4 дни ми свърши ,правихме секс и вчера прокапа съвсем малко и ето днес отново съм в цикъл.... Вчера бях под голям стрес ,имаме проблеми в семейството, не можах да заспя до 2ч през нощта. Претърпяла съм няколко нервни срива , и  2 години бях с паник атаки ,като 6месеца имах чувството,че съм в ада ,със счупен крак ,от сутрин до вечер страх и плач.... не можеш да ядеш ,не можеш да спиш ...Мислех,че Бог ме наказва ....Бях се побъркала.......Не го пожелавам на никой. Това ви го споделям ,защото се притеснявам да не е нещо на психическа основа,знам,че трябва да отида на лекар ,ще го направя , ще летя след месец за България, именно за това. Сега съм по изнервена от всякога ,стресът ми е в повече и го усещам,преди месец получих нервен срив отново.... Всяка вечер си въртя различни истории и усещам,че съм много агресивна. Моля ви ,ако някой е имал подобна  ситуация ,да ми даде капка надежда.... Много ме е яд,че пропих младините си и много ме е страх да не съм навредила пагубно на бъдещето си.... Проблемно дете ,оставено от двамата родители  и вместо някой да ми бе показал правият път ,аз тръгнах сама по лошият ,да лекувам депресия с алкохол............ Дайте ми капка надежда моля ви с цялото си сърце... Дали стреса е фактор? Или проблемът с идването 2 пъти в месеца ще ми изиграе лоша шега?
Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
# 1
И като забременееш пак ли ще вадиш от девет кладенеца вода за да не отидеш на лекар?! Жена, наложително ти е. Записвай си час и марш към кабинета.
Виж целия пост
# 2
Надежда имаш ако пораснеш и най- накрая отидеш на преглед. Недопустимо е да се отнасяш с такова безхаберие към здравето си, особено щом искаш да ставаш родител.
Ходя от 16г на преглед всяка година. Определено не ми е приятно, но е нещо задължително.
Да не мислиш, че съм твърде осъдителна и на мен ми се наложи да пия веднъж Ескапел.
Виж целия пост
# 3
Знам, че не питаш за това, но на 27г и никога не си била на гинеколог!

Не я мисли тая бира, минало заминало. Но има неща, които задължително трябва да се следят профилактично всяка година - цитонамазки, колпоскопии и др.

Толкова дълги прескачания на цикъла или по два пъти в месеца, на мен това не ми прилича на стрес. Ако се случи един-два пъти, да кажем, че е от стрес. Тук никой не може да ти каже от какво се получава така.
Може да е хормонален дисбаланс, може да имаш поликистозни яйчници, много неща могат да са. Как си с килограмите? Имала ли си проблеми от сорта на анорексия/булимия. Това също би обяснило изчезването на цикъла.
Как си с щитовидната жлеза? Това също може да се отрази на цикъла.
А ако не си нормализираш цикъла трудно би се стигнало до забременяване. Хубаво е преди опити да си направиш преглед при гинеколог, за да се види дали всичко е наред.

И да, половин година опити изобщо не е много. Ако след година/година и половина не се получават нещата, пак няма място за притеснение. Просто тогава ще трябва да посетите репродуктивен специалист, за да откриете каква е пречката.

Не си играй със здравето и си запиши час при гинеколог. Не знам в коя държава си, но предполагам, че на частно би могла да избереш дали лекарят да е жена или мъж. Дори много да се чака, просто си запиши час, все от някъде трябва да се тръгне.

Отделно Ескапел много разбърква цикъла и хормоните като цяло - това НЕ Е противозачатъчно и трябва да се ползва само в краен случай. Но дори да се стигне до приема му, не мога да си обясня защо си приела цели 5 в един месец!

Едва ли си си навредила пагубно, споко! Но ако психическото ти състояние е толкова лабилно, може би не е зле да вземеш мерки. Би било добре да си по-стабилна психически преди да планираш бременност, че после покрай тревогите около развитието на бременността и след това новороденото, ще си много по-податлива на следродилна депресия (само това ще ти липсва! ).
Оправи си живота и здравословните проблеми и после мисли за бебе.
Виж целия пост
# 4
Благодаря и за разбирането и за съветите!

Прибирам се в България ,за по-сигурно, че ми е трудно с езика и без това тук.
 
Щитовидната жлеза я изследвах,когато се появиха паник атаките,никакъв проблем нямаше там .

Другото наистина не знам,но ще го проверя.

А за стреса,точно и аз това мисля,че аз не съм готова да износя дете,прекалено ми е лабилна психиката наистина и може  би от тези мисли предизвиквам всичко. Няколко дни след овулацията  (3-4) почвам да изпадам едва ли не в нервни кризи .... Настроението ми рязко се сменя ,всичко ме изнервя и ми пречи. Почвам да обвинявам хората за неща ,които съм простила(приятели,роднини и т.н.) Почвам да се държа грубо ,агресивно ,освирепявам. Замислям се ,че аз нямам нито стабилност ,нито сигурност и всички тези мисли се преплитат около 3 дни и след това ми идва и се успокоявам все едно нищо не е било.




Знам, че не питаш за това, но на 27г и никога не си била на гинеколог!

Не я мисли тая бира, минало заминало. Но има неща, които задължително трябва да се следят профилактично всяка година - цитонамазки, колпоскопии и др.

Толкова дълги прескачания на цикъла или по два пъти в месеца, на мен това не ми прилича на стрес. Ако се случи един-два пъти, да кажем, че е от стрес. Тук никой не може да ти каже от какво се получава така.
Може да е хормонален дисбаланс, може да имаш поликистозни яйчници, много неща могат да са. Как си с килограмите? Имала ли си проблеми от сорта на анорексия/булимия. Това също би обяснило изчезването на цикъла.
Как си с щитовидната жлеза? Това също може да се отрази на цикъла.
А ако не си нормализираш цикъла трудно би се стигнало до забременяване. Хубаво е преди опити да си направиш преглед при гинеколог, за да се види дали всичко е наред.

И да, половин година опити изобщо не е много. Ако след година/година и половина не се получават нещата, пак няма място за притеснение. Просто тогава ще трябва да посетите репродуктивен специалист, за да откриете каква е пречката.

Не си играй със здравето и си запиши час при гинеколог. Не знам в коя държава си, но предполагам, че на частно би могла да избереш дали лекарят да е жена или мъж. Дори много да се чака, просто си запиши час, все от някъде трябва да се тръгне.

Отделно Ескапел много разбърква цикъла и хормоните като цяло - това НЕ Е противозачатъчно и трябва да се ползва само в краен случай. Но дори да се стигне до приема му, не мога да си обясня защо си приела цели 5 в един месец!

Едва ли си си навредила пагубно, споко! Но ако психическото ти състояние е толкова лабилно, може би не е зле да вземеш мерки. Би било добре да си по-стабилна психически преди да планираш бременност, че после покрай тревогите около развитието на бременността и след това новороденото, ще си много по-податлива на следродилна депресия (само това ще ти липсва! ).
Оправи си живота и здравословните проблеми и после мисли за бебе.
Виж целия пост
# 5
Избутай мислите и желанията за дете за малко по-напред във времето и се фокусирай върху основните си проблеми - здравето и психиката. Карай по нещата едно по едно, отиди на преглед, виж какво ще ти кажат лекарите, ако има нещо за лечение - лекувай го. В същото време, намери някой добър психолог, с който да изговориш всичките си страхове за настоящето, бъдещето, изговори и нещата от миналото, които никак не са за пренебрегване. Представям си, че хората, които са били изоставени от родителите си изпитват огромна несигурност и недоверие и към себе си и към останалите.
Просто не се паникьосвай, давай стъпка по стъпка и нещата ще започнат да се нареждат. Не е невъзможно.

Ако те притесняват мъжете лекари, просто запиши час при жена. Няма как да попаднеш на рандом лекар, ако предварително всичко си си уговорила.
Виж целия пост
# 6
Просто не си простила на тези хора
Виж целия пост
# 7
Виж сега, не ти е направила нищо бирата. Но виж, тоя ежедневен стрес те скапва. Нали знаеш, че и в България, пак ще живееш със себе си.
Каква овулация при положение, че ти идва два пъти в месеца? Изследвай прогестерон във втората част на цикъла. Както и отново щитовидни хормони. И желязо. Не хемоглобин. Шанс за дете разбира се че има. Млада си, ама си подреди малко "бръмбарите" в главата, че имам чувството, че и да забрвменееш, трудно ще го докараш до финал.
Виж целия пост
# 8
Искам да ти дам надежда, ама с 5 ескапел-а за 1 месец и 27 години никакъв гинекологичен преглед...съжалявам, ама не мога!
Виж целия пост
# 9
В момента здравето ти е по-важно от забременяването.
Щом не можеш сега да отидеш на лекар, един месец бързо ще мине, така че подхвани задачата в България.

Личен лекар имаш ли? Да ти даде направление за гинеколог, но и всякакви профилактични изследвания, които ти се полагат по здравна каса. Разкажи на личния лекар какви са ти проблемите със здравето и нека да те насочи, ако трябва, и към други специалисти.

Горе главата! Първо се стабилизирай, пък тогава мисли за бебета и нови отговорности. Сега поеми първо отговорност за себе си.
Виж целия пост
# 10
В страните където трудно се записваш на лекар има емърждънс рум или ърджън кеър, идея нямам къде си в коя  страна, но ако нещо те безпокой може да посетиш такъв център. Не се изисква час, просто отиваш на място. Вземи някой с теб след като не се оправяш много добре да ти превежда.
Виж целия пост
# 11
Да, но в този случай тя ще попадне на лекар, който е на смяна. Няма да може да избира, а тя държи да не е мъж.
Виж целия пост
# 12
Да, но в този случай тя ще попадне на лекар, който е на смяна. Няма да може да избира, а тя държи да не е мъж.

е не винаги е така, не знам в коя страна е това, но в повечето "по религиозни причини...дрън дрън...или просто искам" имаш право на избор. Ако е мъж в стаята задължително присъства жена.
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви много за съдействието .

Ще се прибера в България ,за да отида на преглед. Предпочитам да отида в София и се надявам да открия добър гинеколог (жена) и да ми помогне с това ,което се случва с мен.

Мисля да ходя и на психолог ,защото на първо място трябва да оправя здравето си като цяло и психическото и физичското.   





Да, но в този случай тя ще попадне на лекар, който е на смяна. Няма да може да избира, а тя държи да не е мъж.

е не винаги е така, не знам в коя страна е това, но в повечето "по религиозни причини...дрън дрън...или просто искам" имаш право на избор. Ако е мъж в стаята задължително присъства жена.
Виж целия пост
# 14
Съветът ми е, за да предпазиш бъдещото си бебе от всичко, което ти си преживяла, най-добре се обърни и към психолог. Защото, ние много забравяме, че всички неща, които сме преживяли остават следа в нас, а те най-често се предават на децата ни. Освен всички изследвания и прегледи, съветвам те да посетиш психолог, за да ти помогне за емоционалното и душевно изцеление.

Успех и Бог да е с теб!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия