Да замина ли?

  • 10 152
  • 289
Здравейте! Пише ви едно момиче на 21 години. Избора пред, който съм изправена ме накара да пусна тази тема. От дълго време живея сама, на квартира, работя, уча. Баща ми почина, с майка ми не се разбираме, като цяло съм самостоятелен човек. До сега винаги съм си казвала "ако ми се даде възможност да замина за чужбина, отивам без да се замислям". Е, тази възможност дойде. Обаче сега не мисля така. До сега съм се оправяла сама, имала съм трудности, но сякаш винаги съм изплувала от дъното. Моя колежка от сегашната ми работа замина за Германия, преди 2 месеца и преди да замине говорихме, че ако се освободи нещо, съм готова и аз да отида. Сега имам тая възможност, при човек който познавам и работата е сигурна. Става въпрос за камериерка в един хотел, хубави пари. Знам, че това не е мечтана работа и не може да бъде постоянна, но като гледам тук, че разходите ми са повече от доходите ме кара да се замисля. Обаче изведнъж се уплаших, че ще оставя близките си, ще оставя родното си и ще отида на съвсем непознато място. Искам да вметна, че с езика няма да ми е трудно, понеже немски знам, имах голямо желание да го уча. Но самата идея да оставя всичко тук ме плаши. Направо съм на кантар. Виждам и плюсове и минуси.
Моля за съвети от хора, преминали през това,или тепърва им предстои. Просто гледна точка на друго лице искам. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 1
Завърши си образованието, ще имаш и други възможности.
Виж целия пост
# 2
Нищо не губиш, ако не ти потръгне се връщаш и си продължаваш. И защо да ти липсват близките? Всеки си има свой живот.
Виж целия пост
# 3
Замини! Млада си, сега е времето да натрупаш опит, ако не ти харесва, поне ще знаеш, което не е малко. Успех!
Виж целия пост
# 4
Не го мисли, а заминавай. След някоя друга година ще съжаляваш, че не си опитала. На мен преди 2 години ми предлагаха работа като шофьор на ТИР. Щяха да гарантират за мен, да ми дадат шанс. Но аз тогава се колебаех, а сега дори съжалявам, че не приех. Щях много да си улесня живота. Сега вече тръгнах в правилната посока, но с цената на много време.
Виж целия пост
# 5
Не сме в началото на 90те. Просто защото нещо е в чужбина, не винаги е по-добро.

Какви са ти плановете за бъдещето, а не само за доходи в следващите 1-2 години? Какви мечти за кариера имаш? Няма нужда да ми отговаряш на мен. Ако бях на твоите години, бих инвестирала време, енергия, и други ресурси в образование и перспективна професия дългосрочно.
Виж целия пост
# 6
Какъв смисъл влагаш в "работя, уча". Не можем да те посъветваме ако не даваш инфо какво учиш и какви са професионалните ти планове.
Виж целия пост
# 7
При положение, че учиш, аз на твое място не бих заминала. Не и за да стана камериерка. Подобни възможности ще имаш много и занапред.
Виж целия пост
# 8
В своя над 50 годишен жизнен път съм установила, че много по-често ми се е случвало да съжалявам за неща, които не съм направила, отколкото за неща, които съм направила. Така че ако не отидеш най-вероятно после все ще се чудиш какво ли е щяло да бъде, ако беше отишла. А ако отидеш и не става, винаги можеш да се върнеш. Там можеш и да се запишеш в университет, да намериш по-добра работа и какво ли не. Но всичко това е при условие, че все пак имаш завършено средно образование. Без него си за никъде и там ще ти е практически невъзможно да го завършиш.
Виж целия пост
# 9
А ако решиш да останеш, какво мислиш да правиш? Ще продължиш ли да учиш, ще работиш ли? Каква ти е идеята за работа тук?

 Според мен си струва да заминеш само ако нямаш непосредствени планове да се занимаваш с нещо, което ще ти осигури в бъдеще по-перспективна и постоянна професия. Не знам в каква сфера мислиш да се развиваш, но ако тази работа в чужбина няма да те научи на нещо полезно, свързано с нея и да разшири опита и контактите ти, може би по-скоро мисли в друга посока. Възможности като тази едва ли са рядкост и ще ти падне и друг път. Макар че в този случай доста голям плюс е, че все пак имаш близък, при когото отиваш и няма да си сама, по-лесно ще бъде. За тези, които остават, няма смисъл да се тревожиш - има достатъчно начини за комуникация, пък и ще създадеш нови познанства и приятелства. 
 
Малко е трудно да се даде съвет, защото не знаем много неща. Помисли доколко ти трябват парите от тази работа, дали ще закъсаш и няма да можеш да учиш, ако ги няма, дали има начин да си повишиш доходите и тук. Ако отидеш и решиш да се прибираш - хубаво ще си с едни добри пари, но докога ще ти стигнат? Ако не се прибереш, как виждаш да се развият нещата там.
Виж целия пост
# 10
В момента съм продавачка на минимална заплата, уча педагогика. Като за мечти и кариерно развитие, искам да се заминавам с деца, това ми харесва, но докато не завърша, никъде не искат да ме вземат, та дори и учеща това. В личен план, искам нещо собствено, не мога цял живот да живея по квартири, а кредити не искам и да чувам.
Виж целия пост
# 11
Замини. Млада си и сега ти е времето да захванеш нещо и да се развиваш. Аз също заминах като теб защото нямах добри отношения със семейството си, пари нямах, а обкръжението ми беше от богати баровци дето ми се чудеха как нямам два лева за кафе. Ако нямаш никакви опции те съветвам да заминеш.
Виж целия пост
# 12
Значи си завършила средното и следваш? Ми това е друга работа. Особено щом знаеш немски там после ще си намериш и по-добра работа. С  няколко семестъра педагогика може и деца да гледаш сигурно, а и висшето в Германия е почти безплатно. Мисля, че е по-перспективно от продавачка на МРЗ.
Иначе кредит и ипотека не са мръсни думи, просто трябва да подхождаш внимателно. те са като огъня - може да те стопли, но може и да те изгори. Но сам по себе си огънят не е лошо нещо.
Виж целия пост
# 13
Какво има да се чудиш толкова? Ей къде е Германия - на два часа със самолета. Връщането ако не ти допадне там, е най-лесното нещо.
Според мен единствено можеш да спечелиш, ако опиташ. Ще практикуваш чужд език, ще спечелиш повече пари, ще се научиш да си смела и да действаш в живота. Като се върнеш, можеш да продължиш образованието си от там, до където си стигнала. Студентските ти права не се губят за 1 година.
Много е важно обаче като отидеш, да не се затвориш в тесен кръг с други българки, а да се опиташ да се интегрираш колкото се може повече с местните - да се запознаеш с повече хора, да изградиш контакти. Никога не знаеш кой кога ще ти е полезен. Опитай се да попиеш от чуждата култура на макс.
Приятели и роднини няма какво да ти липсват, въпреки че разбирам, че е нормално да изпитваш известни страхове в момента. Истинските приятелства ще устоят на раздялата. Майка ми живее в чужбина от 15 години и си пишем всеки ден, говорим си с видео връзка. И двете знаем, че сме добре и виждаме, че сме щастливи, това ни дава спокойствие.
Виж целия пост
# 14
Сега ти е времето да пробваш, замини.
Остави си вратичка за образованието, прехвърли се задочно, ако не си, макар че с тази Ковид криза и онлайн обучението май е напълно възможно да си завършиш и от там, ако ти остава време да се готвиш.
Ако се устроиш и намериш мястото си, може да запишеш друга специалност там, но не се отказвай да учиш. Високите доходи от работата в чужбина са напълно постижими и тук, ако ти се работи, но без завършено образование няма да стане.
Кредит не е никак лоша дума, при добра финансова култура, това е начинът да имаме домове, тези, които не сме имотни по наследство;)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия