Искам ли дете?

  • 1 399
  • 7
Здравейте, на 31 години съм, нямам деца. От скоро с приятеля ми обсъждаме темата и планираме бебе. Винаги съм искала да имам дете, но страдам от паническо разстройство... Постоянно си задавам въпроса как ще се грижа за едно бебе, ако изпадна в някое от мойте състояния с ПА? Как ще го водя на ясла, на градина, на разходки, ако не съм добре? Дали ще бъда пълноценен родител...? Тези въпроси много ме измъчват... Моля тези от вас, които имат подобни проблеми да споделят как се справят с отглеждането на дете?
Виж целия пост
# 1
Въпрос на организация. приятелят ви предполагам знае за проблема, би трябвало да ви помага. Нормално е да се тревожите, нямате ли близки, които да се включат?  
Имам позната с паническо разстройство, но мъжът й и близките й са до нея и й помагат. Има три деца, не се е оплаквала да е станало нещо сериозно.
Виж целия пост
# 2
А брак планирате ли? А добри доходи, жилище? Колкото по-уререден и оседнал ви е живота, толкова по-малко поводи ще имате да се стресирате и да се събужда паниката, а и ако имате стабилен партньор в живота ще ви е по-спокойно че ще има кой да ви замести ако се случи вие да не сте на линия. Самото паническо разстройство въобще не е причина да се отказвате от дете,  а и въпросите които си зададохте ("Как ще го водя на ясла, на градина, на разходки, ако не съм добре?") стоят пред всеки самотен родител, и пред тези с пътуващи съпрузи и въобще хора с медицински проблеми които все пак се справят със ситуацията. Но на въпроса "Искам ли дете?" няма как да ви отговори някой друг, защото ако форумът каже "да, искаш", а после възникнат трудности и се сетиш че всъщност не си искала дете, то ситуацията става още по-кофти, и то обикновено за детето. Обратния вариянт също. Въпросът е голям и е добре човек да поеме отговорност за решението, нататък терзанията са по-малки ако сбъркаш на своя глава. Ако състоянието ви действително е много лабилно, а финансовата ситуация и тя там, то може би е по-добре да не си създавате допълнителни тревоги.
Виж целия пост
# 3
Не мога да дам съвет да не го мислите, но щом имате мъж до себе си, той ще помага, ще знае кога не ви е добре и ще се грижи за детето. С времето е възможно атаките да не са толкови силни, тъй като децата са иситнско щастие, то може да ви успокоява. Все пак майчинските инстинкти също ще се „пробудят“.
Виж целия пост
# 4
Портокал, ти със същия проблемен мъж ли си, който те използваше?
Виж целия пост
# 5
Въпросът е дали ще оставиш ПА да диктуват живота ти. След като са част от него, ще се научиш да живееш с тях и въпреки тях. Паник атака няма да ти попречи да си добър родител. Аз получих първата си паник атака, когато дъщеря ми беше на 4г., какво да направя да я върна ли? ПА не могат да са причина да нямаш дете, ако искаш такова.
Виж целия пост
# 6
На психотерапия ходите ли? Имате ли направена консултация с психиатър? Дори и без планирана бременност е добре да се погрижите първо за ПА при специалист.
Проверете си и нивата на Б12 и други важни витамини, които и при предстояща бременност трябва да са Ви в норма.
ПА имат своите обостряния и затихвания. Важното е нещата да са до колкото може под контрол и да не се тревожите излишно.
Виж целия пост
# 7
На психотерапия ходите ли? Имате ли направена консултация с психиатър? Дори и без планирана бременност е добре да се погрижите първо за ПА при специалист.
Проверете си и нивата на Б12 и други важни витамини, които и при предстояща бременност трябва да са Ви в норма.
ПА имат своите обостряния и затихвания. Важното е нещата да са до колкото може под контрол и да не се тревожите излишно.
От 16 годишна съм така. Ходя на психиатър, пия лекарства. Ходила съм доста време на психотерапевти, но без полза.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия