Страх от произшествия, смърт, нещастия...

  • 781
  • 8
Здравейте, не знам дали ми е за този раздел темата,извинявам се ако не е.
Та, по същество:
Последните няколко месеца изпитвам почти постоянен страх да не ми се случи нещо, на мен, на детето, на близките ми.Когато отивам някъде с детето ме е страх нещо да не стане, когато съм без детето пък ме е страх с мен нещо да не стане. Когато заминаваме на почивка, или просто някъде на повече от 1 час път с кола или рейс изпитвам огромен страх. Никога не съм претърпявала катастрофа, нямам болести. В момента нямам реално за какво да се притеснявам, но не знам как да спра. Предстои ми пътуване и пак изпадам в ужас.Ако някой е имал подобен проблем, бих била много благодарна да сподели опит.
Виж целия пост
# 1
Колко е голямо бебето?


Питам, защото при много хора се появява такъв страх, след бебето. И мъже и жени
Виж целия пост
# 2
На 1 год. и 3 месеца е детето, но в началото нямах такива страхове. Притеснявах се за нормалните неща, как ще се справя и т. н.
Последната една година починаха 4 роднини,като само 1 от тях беше с по-сериозно заболяване. Предполагам, че и това е допринесло, но пък и страховете ми не се появиха веднага.
Виж целия пост
# 3
Не трябва да се страхуваш, това е най- лошата емоция и се старай да я изхвърлиш. Предаваш я на околните, на детето. Замени страха с любов.
Виж целия пост
# 4
Така си живея вече повече от 10 години. При мен страха се появи след катастрофа на мои близки (не съм участвала) и роднина, който почина скорострелно от рак. Двете неща се случиха в много кратък срок и някак си разбрах колко е крехък живота. От тогава имам голям страх от пътувания, за кратко се беше превърнал във фобия, сега понамаля, но все още много се притеснявам, избягвам ненужни пътувания, определени пътища и като цяло все още имам сериозен страх, не мисля, че някога ще изчезне, а и не мисля, че е безпричинен.
Откакто се роди детето също ме е страх да я оставям с други хора, различни от баща ѝ, постоянно си представям разни инциденти. Приела съм, че съм такава и честно казано не се боря с тези страхове.
Не помогнах, ама поне да споделя, че има и други в това положение.
Виж целия пост
# 5
Теодора, нещо те е извадило много от строя. Пускала ли си хормони? Магнезий? Принципно натрапчивите мисли са нормални и обосновани, когато се отнася до дете и близки хора, но на пръв поглед необяснимо зачестяване не е нещо, което трябва да се подминава (сама предполагаш, че може да е заради смъртта на близките ти, което си е отправна точка). Ето тук има консултации с психолог във форума, ако не желаеш да се виждаш и да говориш с някого https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557

Пробвала ли си валерян, валидол? Чайове? Ароматерапия с мента, лавандула? При толкова чести случаи няма да е ултра ефикасно, но поне малко може да помогне или облекчи моментно.

Успех.
Виж целия пост
# 6
Имах период, в който все се страхувах да не се случи нещо лошо. Примерно, организирам си екскурзия в чужбина. Чакана, желана, искам да отида. Преди пътуването ме тресяха адски нерви, все ми се струваше, че ако не катастрофирам на път за летището, то самолетът ще падне, а ако все пак не падне, в чужбина някой терорист ще ми види сметката.
Изработих си навик, когато лоша мисъл ми мине през ума, да направя някакъв свой ритуал против лошото - гледай да е нещо по-дискретно, че аз си почуквах главата, както се чука на дърво и навън изглеждах леко налудничаво.
Този период отмина от само себе си, с началото на новата година се навих, че започвам на чисто и нямам нужда от ритуали. Включих също и дълги разходки всеки ден, смятам, че това също помогна.
Виж целия пост
# 7
На 1 год. и 3 месеца е детето, но в началото нямах такива страхове. Притеснявах се за нормалните неща, как ще се справя и т. н.
Последната една година починаха 4 роднини,като само 1 от тях беше с по-сериозно заболяване. Предполагам, че и това е допринесло, но пък и страховете ми не се появиха веднага.

О, да, това си е причината направо, не просто е допринесло.
Само времето ще ти помогне да се излекуваш, но пробвай и някаква консултация с психолог
Една, две срещи
Виж целия пост
# 8
Дидичка, с риск да засегна и да илзяза от целта на темата ще си позволя коментар - това с измислянето на ритуали не е начина, защото е много солидна предпоставка за развитие на ocd. В случая има конкретна причина и е хубаво да се адресира от специалист, за да не се задълбочи.
Скрит текст:
Само специалист може да определи его-синтонично или его-дистонично е състоянието, може ли да доведе до дисфункционални убеждения и разни други такива умни термини.
Абсолютно може да мине от само себе си, но не би попречил един разговор. Повече разходки сред природата винаги са добра идея Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия