Да добавя още малко. (((
Мъжът ми (27) е супер, Проблема ми с него е, че аз обичам да пътувам, а той не. Примерно като е виновен за нещо не обича да си признава, отрича. Държи на семейството си(майка,баща,сестра) повече отколкото трябва. Ако да речем са виновни за нещо, все ги защитава и т.н и се караме за това. Аз не харесвам това да защитаваш своя човек, като има грешка, само защото е твой човек.
И като му говориш нещо сериозно, веднага сменя темата, рови се в телефона, все едно говоря на стената.
Разказвам му тези истории, а той - аз съм уморен, поглени детето и тн. Иначе помага, пита ме проблем ли ще е за теб, ако изляза с приятели? За мен тези неща са много важни. И ако беше друг мъж до сега да ме е пребил 13773829 пъти. Обичаме се, но се караме за тези неща. Просто от моите преживявания аз съм на 40-45,а той не е виждал подобно нещо и се държи като на 15. Мъжете без това съзряват по-бавно.
И да опитвам се да не псувам, да не се нервя, да не викам. Днес гледах един документален филм, препоръчан ми от една психоложка, в една онлайн страница. Казва се "Мъдростта на травмата". Гледайте го и вие, тези които сте като мен.
Преживели сме също блудство от страна на роднини-трима... Две челни катастрофи... Безпаричие до такава степен, че нямахме пари за дамски превръзки, а бяхме 3 жени, нямали сме пари за автобуса за училище, който струва 2 лв. Ходили сме за билки, за да спечелим някой лев. Разбира се бащата ги харчеше за алкохол. Слава на Бога се сме повече от добре.
Събуждахме се 9-10 ч. а те отдавна се бяха напили.
Чупел е касетофон, телевизор, телефон (един път моя защото имах 3ка по История, а той е историк) прозорци(за което са го шили).
Магазина ни работеше на пълни обороти, но фалира заради него, даваше на вересия бол.. Около 30 хил.лева са в боклука. Той в момента няма деца, съпруга, родители, приятели които да го уважават, обичат. Няма свой дом .. Само грозно минало, никакво бъдеще. Не пие от няколко години, но си е същия смотаняк. Не му вдигам телефона от два месеца, защото той без да се срамува ни беше поискал доста пари, а ние бачкаме за собствен дом. По телефона майка ми му е казала, какво той е дал на нас и той е казал, че любовта не се купува с пари. Хаха. Ква любов, кви 5 лева. И е казал да не му звъним повече. От тогава не вдигам, спря да се обжда.
На сватбата ни беше пиян, не знаеше в коя зала ще се празнува, дойде облечен не както трябва. На мястото, където се правят снимки със семейството не дойде. Само исках да не ни изложи.