Уважавате ли половинките си? А те вас?

  • 4 423
  • 80
Здравейте, снощи спорихме с приятеля ми и той каза, че щом споря с него, значи че не го уважавам.. Вие как смятате? Това, че изразявате мнение, значи ли че не уважавате човека отсреща?
Това, че сте си казали тежки думи и двамата, означава ли че не се уважавате?
Виж целия пост
# 1
Смятам, че той не те уважава, щом не ти позволява да изразиш мнение!
Виж целия пост
# 2
Разбира се, че го уважавам. Даже мисля, че в основата на всякакви връзки- приятелски, колегиални или брачни уважението е в основата.
Тежки думи не казвам, не обиждам, ако смятам че съм права излагам доводите си. Но никога с обиди. Те смятам, че за слабите.
Виж целия пост
# 3
Приятелят ви е токсичен. Кажете му, че щом смята че винаги е прав, значи не уважава вашето мнение, и се нацупете, тогава да го видим колко му знае устата.
Виж целия пост
# 4
Питаш дали ние се уважаваме или какво мислим за твоя случай? Аз мисля, че така, както си го написала, приятелят ти не иска партньор, а послушен домашен любимец. Аз мога да уважавам някой и да имам различно от неговото мнение. За съществени неща с партньора ми трябва да гледаме в една посока.
Виж целия пост
# 5
Питаш дали ние се уважаваме или какво мислим за твоя случай? Аз мисля, че така, както си го написала, приятелят ти не иска партньор, а послушен домашен любимец. Аз мога да уважавам някой и да имам различно от неговото мнение. За съществени неща с партньора ми трябва да гледаме в една посока.
Много съм съгласна с вас! Той ми казва, че моето поведение било доминантно и мъжко. Аз му казвам, че това е характер и няма да се променя. И естествено следва редовната реплика, че ще види кой щял да ме търпи мен.
Виж целия пост
# 6
На твое място ще процедирам така:
-ако жилището е мое/обща квартира - моля приятеля да си събере багажчето и да затвори вратата от външната страна
-ако жилището е негово - аз си събирам багажчето и затварям вратата от външната страна
Селяндур малцинствен прост. Какво въобще търсиш с него?

Много съм съгласна с вас! Той ми казва, че моето поведение било доминантно и мъжко. Аз му казвам, че това е характер и няма да се променя. И естествено следва редовната реплика, че ще види кой щял да ме търпи мен.
А него коя ще го търпи?
Виж целия пост
# 7
Аз го уважавам и той мен. И спорим, понякога с дни, с аргументи, не с тежки думи.
Какво значи "тежки думи"? Ако е - обиди, никога не сме си казвали. Никога, по никакъв повод.
Истината се ражда в спора, не в караницата. Понякога няма общо решение и се прави компромис, според мен отстъпва този, на когото не му е толкова важна темата на спора. Но ако някой смята, че аз нямам право на мнение или че моето мнение няма да се зачита, няма да му се получи. Ще споря до край, имам предвид - наистина до край, до края на връзката.
Виж целия пост
# 8
Моят мъж също не позволя да споря с него, да се налагам. Счита, че това е проява на неуважение. С годините сме изгладили конфликтите и се съобразяваме един с друг, тоест не спорим. Знам, че като е казал не, значи не и аз не настоявам повече.
Виж целия пост
# 9
За съжаление мъжете все още не искат да приемат до край идеята, че жените сме им равни.
Виж целия пост
# 10
Аз не бих търпяла някой, който все иска да се налага.
Виж целия пост
# 11
Моят мъж също не позволя да споря с него, да се налагам. Счита, че това е проява на неуважение. С годините сме изгладили конфликтите и се съобразяваме един с друг, тоест не спорим. Знам, че като е казал не, значи не и аз не настоявам повече.
А аз точно с това не съм съгласна и не мога да се примиря. Смятам, че всеки има право на мнение и отстояване на позицията.
За съжаление мъжете все още не искат да приемат до край идеята, че жените сме им равни.
Точно, а аз не съм съгласна с тези стари патриархални разбирания от страна на мъжете.
Виж целия пост
# 12
Кои мъже, Утро?
Комплексарите.
Щом си във връзка с тоя човек си му равен. 
Виж целия пост
# 13
Зависи и как отстояващ позицията си. Ако се стигне до скандал и размяна на обиди, пак не е ок.
Виж целия пост
# 14
Двама интелигентни души ще достигнат до компромисно решение. А не единият, поради липса на доводи, да говори за уважение. Много ми прилича на приказките на един бивш шеф като го питах защо ми е обещал увеличение на заплатата, а не ми го дава - той ми говореше за удоволствието и харесването на доверието. Съжалявам, че не мога да покажа и точните му поза и жестове, когато произнасяше доверието.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия