Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

  • 5 513
  • 104
# 75
Обърнете се към компетентни медицински лица, които са Ви съдействат.

Виждам, че пишете за пореден път по тази тема, както тук така и в други теми, но подобни въпроси не могат да бъдат решени от хора, които не са медицински лица и които не за запознати подробно с Вашето състояние.

Възможно ли е от сладко и солено да ме кара от липса на желязо или е стрес или от желязо?
Виж целия пост
# 76
Ами аз имам и стрес не трябва ли да се обърна към вас?
Виж целия пост
# 77
Кое Ви стресира?

Ами аз имам и стрес не трябва ли да се обърна към вас?
Виж целия пост
# 78
Здравейте преди време бях ви писала . След написаното от вас реших да се взема в ръце да бъда силна въпреки проблемите който имах от налото по някъв начин ми се получаваше но винаги когато реша до става проблемите зад гърба си бившия ми мъж се появяваше нямах никакви надежди че може да се промени или пък може да се съберем вие сама казахте ,че едва ли ще има промяна и то така и стана.Реших ,че ако ще поддържам някакви отношение то това ще е единствено заради детето.Но той не само от детето се интересува и от мен пита и за двамата общо колко много ни обича как сме му липсвали да съм му била вярвала че ни обича. Но аз и за миг не можех да повярвам на казано от него. В мен има една огромна болка която не винаги на моменти ме разкъсва казвам си,че трябва да бъда силно но само по себе си виждам че това качество не го притежавам просто сама себе си заблуждавам,че съм станала силна и така отново пак започвам да потъвам.Реших преди седмица да спръ да поддържам връзка с него тъй като това не ми се отразява добре и просто исках да се отърся и да почна да гледам на нещата по съвсем различен начин той се обърна и ми каза,че няма как тъй ката имаме дете да спрем да поддържаме връзка. Тук от едно известно време разбрах ,че и толкова го е грижа за детото идванята му и обажданята по телефона е просто да отбие номера не виждам загриженост от негово страна идва за 15 минути да го види и си отива просто като гледам от страни ме боли много как може да има такива хора то това е най хубаво нещо да имаш дете то ти усмисля целия живот но той явно за него има мното по важни неща от детето. Едно обаждане от неговото страна виждам как не ми се отразя добре става ми криво нервно вместо да се изправям имам чувството че все повече потъвам. За това не искам да разговарям с него дори и заради детето.Кажете ми как да се справя как да постъпя какво да направя сякаш съм в един омагьосън кръг от където няма излизане и точно това ми пречи да продължа напред и да ни е изживявам тези неща всичко което искам е спокойствие а от това спокойствие имам най много нужда.
Виж целия пост
# 79
Здравейте Моника,

Имайте предвид, че този процес на осъзнаване, събиране на нови сили и продължаване напред не е кратък, нито лесен. Да отричате чувствата си и да се опитвате да се самонавивате, не помага да вървите напред, тъй като не е реалистично. Осъзнаването и адресирането на чувствата е полено, защото таа ще можете да направите план за това, което искате и не искате за себе си.

Какво искате и какво не искате, Моника?
И по-важният въпрос - какво сте готова да направите за постигането и на двете?

Не Ви е лесно да продължите напред, защото имате усещането, че теглите тежестта на миналото и над Вас тегне мисълта, че няма изход от тази ситуация. Исктината е, че това е колкото вярно, толкова и грешно.

Как така, ще попитате.

За да можете да продължите напред трябва да има какво да Ви тегли в тази посока. Това може да са много неща, било то цел в професионален план, познанства, нови хора, нови изживявания, мечти, желания, стремежи, действия.

За бившия установихте, че не Ви действа добре. Но това няма да се промени с времето ако няма какво да Ви изтегли от това състояние и цялостна ситуация на емоционално ниво. Колкото по-интересни и вълнуващи неща започват да се случват в живота Ви, толкова повече ще се увеличава силата и увереността Ви.

И отново повтарям, всичко това не става нито за ден, нито за два, но е напълно постижимо, ако започнете да правите стъпки в посока на това да си върнете живота и да се самосъздадете наново.

Това може да се случи по толкова много начини. Вие трябва да оформите в съзнанието си мечтания образ, за това което искате да бъдете като жена, за това, което да бъде животът Ви.

Друга важна част от целия процес е да се науите да поставяте граници. Те може да са свързани с дистанция в пряк и преносен смисъл.

За да постигнем много, трябва да сме готови да направим много.
Има милиони жени, които са били в позицията Ви, намерете вдъхновение от техните истории.
Потърсете силата, която е скрита във Вас и след това направете това, което искате.





Здравейте преди време бях ви писала . След написаното от вас реших да се взема в ръце да бъда силна въпреки проблемите който имах от налото по някъв начин ми се получаваше но винаги когато реша до става проблемите зад гърба си бившия ми мъж се появяваше нямах никакви надежди че може да се промени или пък може да се съберем вие сама казахте ,че едва ли ще има промяна и то така и стана.Реших ,че ако ще поддържам някакви отношение то това ще е единствено заради детето.Но той не само от детето се интересува и от мен пита и за двамата общо колко много ни обича как сме му липсвали да съм му била вярвала че ни обича. Но аз и за миг не можех да повярвам на казано от него. В мен има една огромна болка която не винаги на моменти ме разкъсва казвам си,че трябва да бъда силно но само по себе си виждам че това качество не го притежавам просто сама себе си заблуждавам,че съм станала силна и така отново пак започвам да потъвам.Реших преди седмица да спръ да поддържам връзка с него тъй като това не ми се отразява добре и просто исках да се отърся и да почна да гледам на нещата по съвсем различен начин той се обърна и ми каза,че няма как тъй ката имаме дете да спрем да поддържаме връзка. Тук от едно известно време разбрах ,че и толкова го е грижа за детото идванята му и обажданята по телефона е просто да отбие номера не виждам загриженост от негово страна идва за 15 минути да го види и си отива просто като гледам от страни ме боли много как може да има такива хора то това е най хубаво нещо да имаш дете то ти усмисля целия живот но той явно за него има мното по важни неща от детето. Едно обаждане от неговото страна виждам как не ми се отразя добре става ми криво нервно вместо да се изправям имам чувството че все повече потъвам. За това не искам да разговарям с него дори и заради детето.Кажете ми как да се справя как да постъпя какво да направя сякаш съм в един омагьосън кръг от където няма излизане и точно това ми пречи да продължа напред и да ни е изживявам тези неща всичко което искам е спокойствие а от това спокойствие имам най много нужда.
Виж целия пост
# 80
Здравейте как мога да се запиша  при вас за консултация.Тъй като не съм от София.
Виж целия пост
# 81
Здравейте Моника,

На лично съобщение Ви изпратих мейл, на който да пишете за запазване на час за консултация.
Няма проблем, че не сте в София, консултациите могат да бъдат и онлайн.

Ще Ви очаквам!

Поздрави,
Ина

Здравейте как мога да се запиша  при вас за консултация.Тъй като не съм от София.
Виж целия пост
# 82
Как да се държим а дете интроверт на 5г,обича да играе само,може да седи сама в стаята си и да реже с ножица или да рисува,но има проблем с комуникацията,мисля че сега е под наш контрол но когато тръгне на училище рискуваме да е сама без приятели,ако игаре с братовчедите сите казват на какво да играят тя само изпълнява, благодаря
Виж целия пост
# 83
Аз съм интроверт и винаги съм била, точно както го описвате. Ако позволите да се включа, разбира се.
Просто я подкрепяйте, да знае, че това не е нещо лошо, че е различна. Да чувства и чува, че е обичана.
Имам приятели интроверти и екстроверти, като последните май са повече, защото се допълваме, но това става с времето.
За сега мога да кажа да я запишете на уроци по нещо, както нещо отборно (по нейн избор - танци, баскетбол или каквото харесва), така и на нещо в което тя ще блесне като личност - музикален инструмент, дори чужд език (само разговорно на този етап), аз рисувам с различни материали, върху стъкло (чаши дори), намерете клипчета в интернет как да прави цветя от хартия, споменахте за изрязване
Скрит текст:

Не са трудни, нужна е цветна хартия, ножичка и сухо лепило, а и сламка за дръжка
Бъдете част от нейния свят.
Казвам го, защото на мен тези неща ми помагаха да разчупя ежедневието. И към днешен ден ме е яд, че не съм влагала повече от това и без това по мой избор усамотено време в себеразвитие.
Насърчавайте срещите с братовчедите, при мен това също помогна, а и връзката със семейството като цяло е лечебна. ❤️
Виж целия пост
# 84
Здравейте,

Може ли да уточните как се държите в момента с детето?
Кое ви кара да мислите, че има проблем с комуникацията?

Бихте ли описали и как минава един ден на детето обикновено.

Как да се държим а дете интроверт на 5г,обича да играе само,може да седи сама в стаята си и да реже с ножица или да рисува,но има проблем с комуникацията,мисля че сега е под наш контрол но когато тръгне на училище рискуваме да е сама без приятели,ако игаре с братовчедите сите казват на какво да играят тя само изпълнява, благодаря
Виж целия пост
# 85
Става сутрин в 7 облича  се,спи сама в нейната стая,гледа детско 10 Мин и тръгва за градина,ходи със желание дори иска и през почивните дни,в 5 часа е вземам от градина след което започва да реди в нейната стая пъзели или с моделин като цяло реди пъзели,понякога ме кара да играем на училище заедно или на не се сърди човече играем 3 Мата с баща и или на играта кой съм аз  но рядко после гледа малко детско,вечеря ме,след което пак сяда да реди пъзели,след което си ляга към 10 и така през седмицата,събота и неделя става,закусваме,детско,след това излизаме да кара тротинетка или на площтадка ако позволи времето,после в къщи гледа детско,ако сме с племениците тя следва тяхните правила тя не предлага игри,каквото и кажят това прави,не обича да споделя с хората например ако е пита някой казва но сама да се хвали не,отговаря кратко ако някой е пита нещо, чувствително дете е,не инициативна следва правилата госпожата казва в градината е като войник послушна,вчера я пита комшията какво правиш тя мълчи,после е подпитах тя ми каза незнам какво да кажя,аз я попитах какво правиш сега тя ми каза играя тоест незнаем и ние така си мислим че интроверт
Виж целия пост
# 86
Искам да наблегна, че това човек  да бъде интроверт не е отрицателна черта, нито да е екстроверт е положителна.

Ако един човек е интроверт, това означава, че презареждането на неговата енергия става посредством занимания, които са свързани с това да бъде в по-спокойна среда, където може да си подреди мислите, да си отпочине, да прави неща, които не задължително изискват присъствието на друг човек.

Екстровертите от своя страна са хора, които се зареждат от това да общуват с хора, да е шумно и да е активно всичко около тях.

Причината за тази разлика е, че интровертите са хора, които възприемат много голямо количество информация от заобикалящата ги среда и те вникват в много повече детейли, отколкото екстровертите. Съответно това ги изморява доста повече и за да могат да си върнат баланса, те имат нужда от спокойствие.

Докато един интроверт ще изслуша събеседника си внимателно, екстроверта често ще го прекъсва и ще говори дори през него. Най-общо казано, разбира се.

Това са просто две стани на една скала. В един момент човек се отпуска и екстровертната му страна се проявява, докато в друг момент, когато не му е до приказки и взаимодействие се проявява другата. Никой не е само екстроверт или само интроверт. Ние сме и двете, просто всяка една страна се проявява в различни ситуации и пред различни групи хора. Нпаълно възможно е в отделни периоди от живота да преобладава главно например екстоверсията, а в други обратното. Нищо не е константно.

Не е изключено детето да е много интелигентно и неговите интереси да не съвпадат с тези на повечето деца. Поради тази причина да не успяват да намерят общ език.

Имам много какво да кажа за тази ситуация, но основното е следното - не проекирайте върху детето несъществуващ проблем, защото това може всъщност да се превърне в проблем, а не неговата интровертност.

В поведението на детето Ви няма нищо обезпокоително. Обезпокоително е това, ако то бъде натоварено с очаквания, които то не може да изпълни, тъй като не отговарят на неговата личност и желания.

Поощряването, подкрепата и стимулирането на инициатива от страна на родителите, може да имат и друга страна на медала и да се превърнат в притискане да се следва тяхната визия и проектирането върху детето на образ, който е само в главата на родителите.

Когато родител втълпи на дете от малко, че има даден проблем, то съответно отрасва с идеята, че това е вярно и поведението му ще кореспондира с "проблема", който му е казано, че има. Дори такъв никога да не е имало, впоследствие да се развие.

Същото важи, когато родител втълпи на детето си и положителни вярвания.

В не малко случаи, когато родителите поработят над собствените си очаквания и гледна точка, това повлиява много добре на самото дете впоследствие.

Ако искате допълнителна яснота, обмислете варианта да посетите консултация, било то с мен или с друг.



Става сутрин в 7 облича  се,спи сама в нейната стая,гледа детско 10 Мин и тръгва за градина,ходи със желание дори иска и през почивните дни,в 5 часа е вземам от градина след което започва да реди в нейната стая пъзели или с моделин като цяло реди пъзели,понякога ме кара да играем на училище заедно или на не се сърди човече играем 3 Мата с баща и или на играта кой съм аз  но рядко после гледа малко детско,вечеря ме,след което пак сяда да реди пъзели,след което си ляга към 10 и така през седмицата,събота и неделя става,закусваме,детско,след това излизаме да кара тротинетка или на площтадка ако позволи времето,после в къщи гледа детско,ако сме с племениците тя следва тяхните правила тя не предлага игри,каквото и кажят това прави,не обича да споделя с хората например ако е пита някой казва но сама да се хвали не,отговаря кратко ако някой е пита нещо, чувствително дете е,не инициативна следва правилата госпожата казва в градината е като войник послушна,вчера я пита комшията какво правиш тя мълчи,после е подпитах тя ми каза незнам какво да кажя,аз я попитах какво правиш сега тя ми каза играя тоест незнаем и ние така си мислим че интроверт
Виж целия пост
# 87
Здравейте, следя темата от начало и бих искала да кажа, че много харесвам подхода ви. Тъй като съм майка на тинейджърка, с която изобщо не намирам общ език и нямаме никаква комуникация бих ви помолила за контакт за консултация. Благодаря и хубав ден!
Виж целия пост
# 88
Здравейте, благодаря за хубавите думи!
На лично съобщение ще видите мейл за контакт.
Усмихнат ден и до скоро!

Здравейте, следя темата от начало и бих искала да кажа, че много харесвам подхода ви. Тъй като съм майка на тинейджърка, с която изобщо не намирам общ език и нямаме никаква комуникация бих ви помолила за контакт за консултация. Благодаря и хубав ден!
Виж целия пост
# 89
Здравейте. На 25 години съм и в момента преминавам през тежка ,,раздяла”. Запознах се с момче онлайн, който отговаря на всички мои критерии за мъж. Писахме си в продължение на 4 месеца, всичко беше нормлано, наричаше ме със сладки имена, беше приказлив, пишеше ми всеки ден. Живеем в различни градове на 100км един от друг. Той няма особени финансови възможности, поне по неговите думи. Всичко вървеше прекрасно, с изключение на това, че за 4 месеца непрестанно писане, ние не се чухме по телефона, не се видяхме и на камера, само и Единствено чат и пращане на снимки и клипчета.след 3 месеца, Той предложи да се видим, уговорихме ден, но той не спомена нищо за час. Седмицата, в която трябваше да се видим също не спомена в колко часа ще тръгне, с какво ще пътува и т.н. Питах хо дали ще се видим. И той спомена, че ,,ако не изникне нещо” ще се срещнем. И изникна. Каза, че се е разболял. В същото време ми разказваше за някакъв негов колега от работа, който се срещал с негова колежка, но ми разказваше с особени подробности, усъмних се, но аз съм мнителна попринцип и помислих, че е мой филм. Тук обаче дойде моментът, в който той ми каза, че няма вайбър. Аз обаче имах номера му и проверих, оказа се че има вайбър, няколко дни по-късно той ми каза да си дам
Вайбъра, за да ми прати снимки там, припомних му, че няма, но той излъга отново и каза, че го е изтеглил на
Момента( към днешна дата има и влиза), след пропадналата първа среща, всичко отново беше нормлано, уговорихме нова среща. Един ден той ми каза, че е влязъл, за да изтрие приложението,в което за запознахме, но не го направил,защото искало имейли и т.н.. аз се усъмних и проверих, реално беше изтрил една от снимките си там( проверявах го периодично и до преди 4 дни беше там), но той излъга, че снимката е премахната веднага след запознанството ни, отделно пробвах да си изтрия акаунта и никакъв имейл не ми беше поискан, пак ме излъга. След няколко дни ми каза, че ще си почива и докато не си писахме, реших да проверя отново в приложенитто, част от описанието му беше изтрито. Писах му и го питах, но той се ядоса и каза, че му е омръзнало постоянно като си почива или като млъкне да го питам дали всичко е наред( случвало се е като си пишем цял ден и млъкне за 4-5 часа да го питам дали всичко е наред и дали не ми се сърди), като отново отрече да е изтрил описанието. Седмица след това всичко беше нормлано, пишеше ми, лигавехне се, нямахме други преракания,но след това изведнъж се дръпна, спря да пише често, питах го какво има, но той твърдеше, че има прекалено много работа и няма време( не е оправдание), обеща да обръща повече внимание, но не го направи, по празниците ме излъга кога се е прибрал на родното си място, пишеше ми веднъж на ден, отново каза, че отменя срещата, защото баба му е на преглед, няколко дни преди това повдигнах въпроса да се видим на камера и той смотолеви нещо като ,,може стига да имам време”, след това, в почивния му ден вечерта го попитах дали иска и той каза ,,може, стига да имам време”, нямаше такова( споменах му 3 Мин, че искам),  след отменената среща също не проведохме видео чата. Разбрали сме се, че ако има нещо и иска да спре да общуваме ще каже, а няма да изчезне, но когато го натиснах и му казах в прав текст какво мисля( а именно, че 4 месеца не намери 4-5 свободни часа да се видим, при положение че дори му предложих да се срещнем на половината път от двата града, за да не губи време и средства), той спря да пише.

Друга лъжа, в която съм го хванала е, че той твърди, че е студент, който е прехвърлен от чужд университет. Сподели, че леля му и чичо му са доценти там и се ползва с привилегии, т.е. Не ходи на лвкции. Част от историите му, обаче ми се сториха като сценарий от американски филм, имаше и някои разминавания в думите му, Попитах моя позната, която е в същата специалност, същия курс, но не е чувала такъв студент. Освен това той каза, че има изпит на 03.01, но сесията на тази специалност започва Пт 26.01 и продължава до 26.02, има разминаване, освен това изпитът който той каза, че ще има, излиза Х семестър, което реално е следващия семестър.

Бях му казала, че на 30 ще ходя до неговия град и ако иска да се видим, той каза, че ,,може да се видим СТОГА да има време и почива чак на 03.01”, питах го дали на 03 целият му ден е свободен и той каза, че не знае, ако имаш изпит на тази дата как ще го забравиш? На 30.12 ми писа докога ще стоя в града, но вече бяхме тръгнали. Попитах го защо ме пита и оттогава нищо не е казал.

Помогнете ми, защо според вас не сме се видели точкова време, обвинявам себе си, че съм го отблъснала като съм му задавала  въпросът дали всичко е наред и че последният път е била капката, но това не обяснява 3те месеца преди това, в които не намери 15 лв и 5 часа да се видим… имам нужда от вас
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия