Здравейте! Ще ви въведа накратко в живота си последната година:
Имах много сериозна връзка, с планове, очаквания, която приключи болезнено, шокиращо, с шамар от живота и не само.
Реших,че, за да излекувам душата си, имам нужда от промяна. Смених града, работата, средата, почти всичко. Намерих приятели, чувствах се добре, бях си обещала,че няма да прибързвам със следващи връзки, просто нямам право на грешки (на този етап успявам да държа фронта). Но се появи човек, който ме ухажва доста, започнахме да се виждаме и когато сме заедно ме кара да се чувствам прекрасно! Галантен, мил, постоянно държи да ме разсмива, много ми споделя и е джентълмен като цяло. В живота си е много деен и амбициозен.
В последствие започнахме да правим секс, винаги вечеря, разходка, остава при мен, сутрин кафе, разговори, никога не е било просто секс.
Когато излезем се разхождаме пеша, често прегърнати. Не ме крие, ходим където поискам.
Казах,че държа фронта, но признавам, че се влюбих. Но не го показвам, защото в ежедневието почти не комуникираме, обикновено с дни не се чуваме, имам чувството,че звъни да ме чуе понякога, само, за да държи вратичката отворена. Аз работя нощни смени в момента само и рядко почивам и разбирам, че е неудобно да се видим на спокойствие, а и той през деня пътува много. Канил ме е и през деня на кафе,когато е почивал, да си поговорим, но никога не говорим за нас. Тази тема аз не я засягам, нито той. Предстои ми да сменя работата и му споделих,че ще имам време за себе си, той се зарадва,че ще имам и повече време за него...
Въпросът е,че ми дава много противоречиви сигнали. Когато сме заедно е прекрасно, но когато го няма, изобщо го няма. Аз няма да разкрия чувствата си, по-скоро бих изчакала още месец-два и ако нещата не се развият, бих прекратила връзката. Не искам да си причинявам повече болка, нито да бъда наивна и безхарактерна.
От няколко дни, съм малко по-свободна и успяхме да се видим и през деня и след два дни да остане цяла вечер с мен. Но винаги на тръгване си казваме "Ще се чуем" и така ... До следващия удобен момент.
Дайте ми мнение, съвет...
Не мога да говоря с него на тази тема, прекалено съм неуверена в момента и една негативна реакция би смачкала егото ми... Не искам да прекъсвам напълно контакт с него, защото досега не съм имала толкова внимателен и мил партньор, било то и само за секс, а сексът е страхотен. Но ако се наложи, бих стиснала зъби и бих прекратила тази "връзка", защото съм на близо 30 години и не мисля,че е редно да се отърсвам от още една любов, която не е моята...
Виж целия пост
Имах много сериозна връзка, с планове, очаквания, която приключи болезнено, шокиращо, с шамар от живота и не само.
Реших,че, за да излекувам душата си, имам нужда от промяна. Смених града, работата, средата, почти всичко. Намерих приятели, чувствах се добре, бях си обещала,че няма да прибързвам със следващи връзки, просто нямам право на грешки (на този етап успявам да държа фронта). Но се появи човек, който ме ухажва доста, започнахме да се виждаме и когато сме заедно ме кара да се чувствам прекрасно! Галантен, мил, постоянно държи да ме разсмива, много ми споделя и е джентълмен като цяло. В живота си е много деен и амбициозен.
В последствие започнахме да правим секс, винаги вечеря, разходка, остава при мен, сутрин кафе, разговори, никога не е било просто секс.
Когато излезем се разхождаме пеша, често прегърнати. Не ме крие, ходим където поискам.
Казах,че държа фронта, но признавам, че се влюбих. Но не го показвам, защото в ежедневието почти не комуникираме, обикновено с дни не се чуваме, имам чувството,че звъни да ме чуе понякога, само, за да държи вратичката отворена. Аз работя нощни смени в момента само и рядко почивам и разбирам, че е неудобно да се видим на спокойствие, а и той през деня пътува много. Канил ме е и през деня на кафе,когато е почивал, да си поговорим, но никога не говорим за нас. Тази тема аз не я засягам, нито той. Предстои ми да сменя работата и му споделих,че ще имам време за себе си, той се зарадва,че ще имам и повече време за него...
Въпросът е,че ми дава много противоречиви сигнали. Когато сме заедно е прекрасно, но когато го няма, изобщо го няма. Аз няма да разкрия чувствата си, по-скоро бих изчакала още месец-два и ако нещата не се развият, бих прекратила връзката. Не искам да си причинявам повече болка, нито да бъда наивна и безхарактерна.
От няколко дни, съм малко по-свободна и успяхме да се видим и през деня и след два дни да остане цяла вечер с мен. Но винаги на тръгване си казваме "Ще се чуем" и така ... До следващия удобен момент.
Дайте ми мнение, съвет...
Не мога да говоря с него на тази тема, прекалено съм неуверена в момента и една негативна реакция би смачкала егото ми... Не искам да прекъсвам напълно контакт с него, защото досега не съм имала толкова внимателен и мил партньор, било то и само за секс, а сексът е страхотен. Но ако се наложи, бих стиснала зъби и бих прекратила тази "връзка", защото съм на близо 30 години и не мисля,че е редно да се отърсвам от още една любов, която не е моята...
.
