Глиобластом

  • 32 380
  • 813
# 630
Здравейте! Освен Ломустин, мъжа ми започна да пие фенбендазол и ДМСО. Някой друг да ги е ползвал?
Виж целия пост
# 631
Здравейте! Някой давал ли е лечебни гъби при Глиобластом?
Виж целия пост
# 632
Здравейте! Някой давал ли е лечебни гъби при Глиобластом?
Давала съм Шийтаке, но не особено упорито. Бях гледала това https://drbiomaster.com/produkti/imun-modulator-360-caps/, но така и не го пробвахме
Виж целия пост
# 633
При нас положението е тежко. Ден за ден по зле. Постоянно спи, трудно го будя, за да му дам каша и натрошените лекарства. Пие поне 10 вида хапчета. Вчера цял ден не беше пикал и давах постоянно с лъжицата вода, че се дави като е повече. От спешното казаха да съм го заведяла там евентуално за катетър, но пък нямало специалист. Ние едва го надигаме от възглавницата толкова отпуснат. През нощта спи, пъшка, тежко въздиша. От притеснение не знам къде съм, а в душата една празнота. Само като вляза при него и видя сълзите му и почвам и аз...........На ръба съм и аха да се изтърва.
Приятелка каза да съм купела течна храна от аптека. Някой давал ли е такава храна. И какво правехте като намалее урината?
Виж целия пост
# 634
При нас положението е тежко. Ден за ден по зле. Постоянно спи, трудно го будя, за да му дам каша и натрошените лекарства. Пие поне 10 вида хапчета. Вчера цял ден не беше пикал и давах постоянно с лъжицата вода, че се дави като е повече. От спешното казаха да съм го заведяла там евентуално за катетър, но пък нямало специалист. Ние едва го надигаме от възглавницата толкова отпуснат. През нощта спи, пъшка, тежко въздиша. От притеснение не знам къде съм, а в душата една празнота. Само като вляза при него и видя сълзите му и почвам и аз...........На ръба съм и аха да се изтърва.
Приятелка каза да съм купела течна храна от аптека. Някой давал ли е такава храна. И какво правехте като намалее урината?

Чета те и ме хваща за гърлото... Спомените се връщат при мен. Дръж се, не знам какво друго да ти кажа. Намери си успокоителни, аз излизах да карам  и крещях в колата от безсилие, това ме успокояваше до известна степен.
Опитай и него просто да облекчиш... За течната храна не мога да помогна, за съжаление.
Виж целия пост
# 635
Кокорче, съжалявам за ситуацията на безпомощност. Спомням си, че съпруга на колежката ми, който почина от тази болест, последните месеци прекара в дом за палеативни грижи на кислород и хранене със сонда с течна храна. От това най много се страхувам. Съжалявам, че не мога да помогна с никакъв съвет, живея със страх всеки ден и при нас нещата не са особено добре, продължаваме с Темодала, който пък уврежда други органи и така. Още веднъж съжалявам, ако и аз съм ти причинила страдание с думите си, всички сме подложени на тази мъка. Вземи си някакви успокоителни, защото напрежението и безпомощност са огромни. Потърси помощ и съвет от онколог. Бог да е с вас и да ти дава сили и здрави нерви.
Виж целия пост
# 636
И при нас е зле положението. Сложихме антидекубитален дюшек. Абсурд е да я вдигнем, едва успява брат ми да я сложи на стола за ежедневен тоалет. Мием на място, тя стене от болка, когато я местим. Спи по цял ден, разбуждат я за храна, хапва все още и то твърда храна, макар и оскъдно. Дезориентирана, температура всяка вечер. Не показва да я боли главата, ама не мога да знам дали е така, не комуникира, само отблъсква храната с ръка. Мъка огромна.
Виж целия пост
# 637
При нас положението е тежко. Ден за ден по зле. Постоянно спи, трудно го будя, за да му дам каша и натрошените лекарства. Пие поне 10 вида хапчета. Вчера цял ден не беше пикал и давах постоянно с лъжицата вода, че се дави като е повече. От спешното казаха да съм го заведяла там евентуално за катетър, но пък нямало специалист. Ние едва го надигаме от възглавницата толкова отпуснат. През нощта спи, пъшка, тежко въздиша. От притеснение не знам къде съм, а в душата една празнота. Само като вляза при него и видя сълзите му и почвам и аз...........На ръба съм и аха да се изтърва.
Приятелка каза да съм купела течна храна от аптека. Някой давал ли е такава храна. И какво правехте като намалее урината?

kokor4eto, когато изписаха мама от неврохирургията я оставиха с катетъра, казаха ми, че така по-лесно ще я гледам, и беше вярно. За жени е по-лесно, разбира се, поставянето на катетър, тъй като се извършва от медицинска сестра. За мъже препоръчват това да се прави от лекар. Ако си в София обаче съм сигурна, че ще намериш и сестра, която да го прави. Мога да ти дам телефона, на тази която виках за мама - опитна и много ми помогна със съвети. Тя ми обясни, че трябва да се сменя на 3 седмици, каза ми да давам запарка от царевична коса (също имам и мога да ти изпратя), която много чисти бъбреците, обясни ми как да се справя с песъчинките - отзивчива жена, но  всяко посещение беше разбира се от 40 до 60 лв. в зависимост от манипулацията. Повечето доктори не препоръчват катетър в домашни условия поради вероятност от развиването на инфекция, но има и хора, които години наред си живеят с катетър поради здравословна необходимост. Мама беше 3 месеца с катетър, когато проходи го свалихме. Като се влоши пак исках да ѝ сложа, но вече бяхме в по-малък град и там не намерих кой да го направи за съжаление.
Относно храната - онколожката ми беше обяснила, че при краен случай може да се сложи венозна храна. Това представлявало система, която тече поне 20 часа и замества нуждата от нормалното хранене за 2-3 дена. До това не стигнахме, но за течна храна ѝ бяха препоръчали Фрезубин. Представляват малки пластмасови шишенца с течност от 250 мл, с различни вкусове, които ги дават точно при невъзможност за дъвчене. Ванилията и шоколада са базовите, капучиното го предписват за бъбреци, но каквото и да вземеш ще свърши работа. Казват, че 3-4 на ден заместват напълно храненето с твърда храна. Мама в продължение на месеци пиеше по едно на ден за засилване и мисля, че в известна степен и това ѝ помогна малко да се закрепи по време на лъчето. Най-евтино е в Марешки. Ако си в малък град, накарай ги да поръчат - за 2-3 дена ще го доставят, дори и аптекарките да не са чували за него.
Ще ти е по-лесно да даваш течности и течна храна със спринцовка. Има едни големи по 60 мл, ние накрая ползвахме такива, хем тя успяваше така да преглътне, хем ние давахме малко повече вода и храна.
Виж целия пост
# 638
Купихме Фрезубин на прах по съвет на онколога. Разредих с вода, но успя да преглътне няколко лъжици. Трудно дадох и хапчетата, пъшка, ръмжи, но не мога да го оставя без лекарства.
Виж целия пост
# 639
Kokor4eto, давах на баща ми Фрезубин, но после минахме на други протеини, които да са овкусени, че да му е приятно да ги преглъща. Давахме му бебешки пюрета и каши, за да пробутаме лекарствата. Накрая вече не искаше нищо, но и той си отиде в болницата. Пуснаха ни по веднъж на ден, за да го нахраним. Синът ми беше на стаж в същата болница, успяваше да се промъкне в отделението и му даваше вода🥺 Трудно и тежко. За двете седмици в болница, въпреки ограниченото хране, не беше отслабнал изобщо.
Виж целия пост
# 640
Не съм писала скоро, но не спирам да ви следя.
Кокорче, бъди силна, мила. Тежко е, непоносимо е. Не е по силите човешки.
Имаш подкрепата на всички.  Тази безпомощност в тези тежки дни, ми беше смазваща.
Тази отвратителна гад "работи" еднакво.
Натали, и при Дидко беше така. Въпреки че не беше се хранил изобщо повече от шест седмици, почти не беше свалил натрупаните килограми от болестта.
Все чакам да го видя, като се прибирам в къщи. Толкова ми е пусто и празно. Не намирам смисъл в нищо. Утре става месец откакто отлетя. Как ще ми мине живота без него, питам се постоянно.
Виж целия пост
# 641
Кокорче, много съжалявам за всичко което преживяваш, всички минаваме по този ужасен път, аз също се отчайвам вече. На всеки свещичката му е запалена при раждането и когато дойде точния ден и час, угасва.Никой не успял да удължи живота дори и с един ден.Ние сме просто странични наблюдатели на собствения ни живот.
И все пак вярата и надеждата е това което ни крепи до последно.
Духом съм с теб! Господ ще ти даде сили да се справиш, колкото и невъзможно да ти изглежда сега това.
Виж целия пост
# 642
Днес са 40 дена, откакто мама си отиде Sob Не става по-леко - напротив...Не заслужаваше така да се измъчи, никой не заслужава...Още продължавам успокоителните, не знам как да я карам иначе...
Виж целия пост
# 643
Днес са 40 дена, откакто мама си отиде Sob Не става по-леко - напротив...Не заслужаваше така да се измъчи, никой не заслужава...Още продължавам успокоителните, не знам как да я карам иначе...
Човек се научава да живее с болката🥺
Днес са 3 месеца на баща ми. Нереално ми изглежда. Все едно до вчера беше тук. Поръчах му паметник и някак ме удари реалността.
Виж целия пост
# 644
Болката от загубата на любим човек никога не отминава, тя просто стои там някъде дълбоко в сърцето и от време на време ни разплаква.
Но живота не спира, живота продължава със или без тях.Тези които остават трябва да извървят своя земен път.
Не забравяйте, че след всяко зло идва нещо хубаво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия