Неща,които да обясняваме на децата

Като му кажеш, че не знаеш какво се случва, ще доведе до страх, от неизвестното. То засега се е поуспокоило, защото и вие не знаете, но то сигурно продъжава да търси отговор.

Децата с Даун- да, много им е трудно, но ако не се научат сега да живеят с останалите, няма как. Някои ще успеят да се нагодят какво да питат и какво не. Други ще преодолеят подигравките. Алтернативата е да има отделно училище за такива деца,  но тогава ще се научат от малки, че са различни и не трябва да общуват (или ще им е трудно да общуват) с останалата част от хората.

Разбира се, че е възможно децата с Даун синдром да посещават детска градина/училище, ако има достатъчно капацитет от педагози, психолози, логопеди. Все пак има различна тежкост на синдрома, а и не само на него.
Топлата вода е измислена доста преди нас.

И в класа на дъщеря ми има момченце с Даун.
Още от детската градина бяха в една паралелка и тогава казваше,че има едно момче където я дразни,удря,викал и в лицето,но още тогава и обясних,че не го прави нарочно,а е просто болен за това.И стана толерантна към него.Сега не му обръща внимание.Въобще разбира,когато на някой му има нещо..Радвам се за това,не се присмива и гледа странно на болести и недъзи..

Мен ме притеснява точно "не му обръща внимание", отбягването. Това не е приемане, а отхвърляне. По този начин децата се научават да подминават, но не и да общуват с по-различни деца. А и Даун не е точно заболяване. Гледах наскоро една реч на актриса в инвалиден стол, родена с недъг. Та тя обясняваше как иска хората да я третират като нормална, защото за себе си тя е нормална, никога не е знаела какво е да ходиш напр. Също и че не иска да служи за нечий пример и вдъхновение, иска да бъде "приемана".

Не обръща внимание е това,че не и прави впечатление от неадекватното държание на детето.На завършването на ДГ бяхме се събрали и видях как се държат с него.Хващат го за ръчичка играят,пляскат,но той като се превъзбуди почва да се бута,удря..Ние разбираме,че е от радост,но децата го приемат като закачка и се отдръпват за да не приемат ударите.Няма как...

Не подценявайте толкова децата - те усещат, че са различни, в голяма степен знаят, че са различни. Няма смисъл да се правим, че са съвсем "като другите", защото те не са. И да не объркваме децата като твърдим, че няма нищо различно. Децата по естествен начин започват да се групират и разликата в мисленето и възприятието има значение. Не можем да задължим децата да правят това, което не могат или не искат да направят, особено когато става въпрос за свободно общуване като играта. Трудно се играе с дете, което не разбира или не спазва правилата на играта, а всяка игра има правила и децата са особено стриктни в следенето другарчетата да спазват правилата. Или в мисленето - когато другарчето не може да разбере това, което казваш или не разбира смисъла на това, което казваш, започваш да губиш интерес и прекратяваш общуването. Не става насила.

Хена, разбрах те сега.
Анди, ти кокво смяташ, че е добре да се направи за интегрирането на "различните"? Не се заяждам, проблемът ме вълнува и оценявам всяка гл.точка.

Личното ми мнение е, че не може да се направи кой знае колко и със сигурност не може да стане така, както се опитват да го направят в момента. Това, което може да се направи е да се предотврати отрицателното отношение - игнориране и агресия. Сега се прави насила - на децата с проблеми им внушаваме, че непременно трябва да са с другите и да ги догонват, а на обикновените деца внушаваме , че непременно трябва да се правят, че няма нищо и им развиваме чувство за вина, че не са готови за това и не могат да го направят. Единственият вариант за мен е кротко да се предотвратяват конфликтите и да се обяснява, че всеки е в някаква степен различен и Иванчо прави нещата различно и ги чувства различно така, както аз и ти прами някакви наши неща различно и ги чувстваме различно. Никой не е длъжен непременно да играе с всяко дете, което е наоколо и да приема всички негови проявления. Ако Иванчо удря, когато се развълнува или не знае как да реагира, тогава трябва да се намеси възрастен, а не да казваме на децата "той не може, затова удря". Хубаво, ама Драганчо не е длъжен да търпи нечии удари и да ги приема за нормални, само защото Иванчо не може да се контролира. Също и агресията от обикновените деца и игнорирането трябва да се пресича от възрастните - възрастният, учител или родител да се намеси и да прекрати тормоза. Така наречената психична възраст има значение, затова някои деца предпочитат да играят с по-малките - те са на едно ниво. Затова и връстниците им не играят с тях - на различна възраст са психически, като разбиране и мислене, макар да са на една календарна.
Децата със сериозни проблеми трудно или почти не могат да се интегрират в масово училище, защото някъде към четвърти клас вече ги започва физически пубертетът и започват да разбират все по-болезнено, че изостават и връстниците им не ги включват в игрите си. Трябва да се работи по това децата с проблеми да научат стратегии за справяне, поне доколкото могат. Те също имат потенциал да се впишат.

За почти 12 години съм отговорила само веднъж с „малка си още, като пораснеш ...“, още ме е срам от мен. Отговорих после, но детето ми чу най-омразния за мен отговор. За това детето ми знаеше повече от съучениците си. Майка ѝ говори за всичко и отговаря на всички въпроси. Не бях я предупредила само, да не „просвещава“ приятелчетата си. Поправих се после, ама трудно се обясняна на 7-8 годишно, да си трае. Бях си изработила тактика за въпроси, за тоито смятам, че ѝ рано - отговарях мнооооооого напоително и подробно, докато ѝ стане скучно е спира да ме слуша. Така на 3 годишна обяснявах за сперматозоидите. След половин час приказки, тя се сети да пита какъв цвят са.

В класа на малкия племенник (начален курс) има дете на лесбо семейство. Обяснили са му, че има всякакви семейства - от мъж и жена, от две жени, от двама мъже, че някои деца живеят с баби или с лели/вуйчовци и т.н.
Детето е пускано у тях на рождени дни, гости и т.н., съответно и племенникът винаги кани. Родителите също поддържат културни отношения. И аз поддържам тезата да се отговаря походящо за възрастта, но искрено. Те така или иначе ще пораснат и ще открият истината. За мен е важно родителите да могат/можем да си говорим с децата.

При вида на мъж с много обици, пола и дамска шапка на светофара детето веднъж звънко ме попита: "Мамо, мамо, това джендър ли е или обикновен гей?" Честно казано, толкова ми стана смешно, че не можах да му отговоря... Понякога и родителят е озадачен Ще събирам инфо занапред.

И за мен е важно да мога да си говоря с децата и да са и информирани за нещата от живота.
И да ги светнем по-някои въпроси.
Преди година някъде видя куче как души д****о на нашия пинчер и ме попита "защо това куче души г*** на нашето" И аз и казах,че кучетата така се запознават,по миризмата..
Обаче не след дълго последва "размножаване" и тя пак пита "какво,защо*?? ..Така ме досрамя 🙈 ама викам ще и кажа.Та и обясних,че така са се заобичали и скоро ще си имат бебенца...Ужас.. 🥴🙈 Тази година като ги видя през прозореца ми вика:
Мамооо ще си имаме бебенца,другия пинчер пак е в нас.. 😁😁😁

Аз съм на мнение ,че всичко трябва да се обяснява на децата реално ,но  и мен започнаха да упрекват че се държа като с ,, възрастен" .Взех си забележка 🤣.... в колата малкия ми син доста малък вижда муха и ме пита какво е това ,за да натрия носа на ММ отговарям овца .След 1 седмица се разхождаме с количката ,ММ го вози и каца една муха .... детето извиква овцааа ,но в същото време минава една баба 🤣... Погледна ММ и каза ,, Какво невъзпитано дете" от тогава обяснявам точно ясно и реално 😁😁😁

Здравейте. Имам дъщеря на 14г., която много се притеснява за менингит, сепсис, е.коли в стомашно-чревния тракт и т.н. Обяснявам ѝ, че тя няма такива бактерии и особено менингитът се случва 5 на милиони, но тя не ми вярва и чете постоянно неща в интернет. Моля ви, ако познавате някакъв добър психолог, около Пловдив, да ми споделите.

Дъщеря ми от 5-годишна има дете с две майки в класа си. Абсолютно всичко й беше ясно от този момент нататък. Беше заявила, че щом харесва момчета, явно не е гей.