Работа в колектив. Добре ли се чувствате да работите в колектив?

  • 2 851
  • 30
Моля ,споделете за вашата работа в колектив.
Винаги ли има напрежение?
Добре ли се чувствате на работа?
Как устоявате вашите граници и мнения?
Какво притежават според вас хора ,които се чувстват така добре в колектив?
Виж целия пост
# 1
Харесва ми да работя е колектив, лошото е , че вс еима по някоя гнила ябълка дето се "храни" от клюки и интриги. Това не ми харесва.
Виж целия пост
# 2
Много зависи от колектива.
Работила съм в много добри и много кофти колективи.
Виж целия пост
# 3
Обожавам да работя в колектив и сред хора. Мразя да съм хоум офис, изпадам в депресия, когато нямам с кого да си разменят една две думи.
Виж целия пост
# 4
Работя добре в колектив, защото съм неконфликтна и гледам да добутам до фаза, в която работата да върви. Научила съм се да отсвирвам наглостите, но мога да си затварям очите, ако искам да постигна нещо. Мога и да лицемернича, ако се налага.
Дали ми харесва зависи от хората, възпитанието и професионализма им. Най-мразя да работя с т.нар. искрени хора, които много държат да си кажат мнението по всякакви въпроси, имащи или нямащи касателство с тях.
Виж целия пост
# 5
Не! Сама ми е най - добре! Шумът от околните ме побърква!
Виж целия пост
# 6
Първата ми по-дълга работа в колектив беше с десетина застаряващи лелки. Една от друга по-отвратителни, злобни и завистливи. Най-близката по бюро до мен говореше по телефона минимум 4 часа на ден. Първо с дъщеря си, после с майка си, после със сестра си и после с някакви приятелки. После започваше пак с дъщеря си... Един ден ме беше изкарала от релси та я замерих с един калкулатор. Жалко, че не беше по-голям калкулатора та да ѝ пукна главата...!        Stuck Out Tongue Closed Eyes
Виж целия пост
# 7
Аз съм ръководител на колектив, ами не е лесно. По мое наблюдение във всеки един има задължително тези три персонажа - един, който винаги е гладен ;един, на когото винаги му е студено и един, който постоянно напуска. Има и такива, с които дори да си тръгнат си остават сродни души и си остават приятели. На тази длъжност съм от 13 години, а преди това 4 години на същата позиция, но в друга фирма.
Виж целия пост
# 8
Не си падам по колективи, предпочитам тишина и усамотение. В този аспект си харесвам работата. Имам колеги, но по-голямата част от работното време прекарвам сама в стая.
Виж целия пост
# 9
Мога да работя в колектив. Другите да правят, каквото значт, а аз си върша работата, за която са ме наели. Не съм вършила работа, която да зависи от други хора, затова нечий мързел или тъпота не са ми спъвали трудовия процес.
Нямам спомен някой брутално да ме е дразнил. Имаше една колежка с много силен глас, която, каквото и да каже, трепереха стъклата и се напукваше мазилката. Ето това беше пречещо, но пък иначе беше голяма душица.
Виж целия пост
# 10
Не.
Не се чувствам добре в големи офиси, с още хора в стая, и затова ще сменям коренно посоката.
Не обичам да общувам с много хора.
В голяма степен е гнездо на оси, интрижки, всеки се има за много нещо, всеки е различен, всеки е чишит и особен сам по себе си.
Мога да работя в екип. Винаги съм се справяла, но не ми е комфортно.
И осъзнавам, че това е много важно умение. Но... имам негативвн опит, а и не ме устройва да бъда с много хора в един офис. Това ме напряга много.
Индивидуалист съм, не хресвам колективната работа, и съм интроверт. Обичам да работя в свое темпо. Не обичам съвсместни дейности.
Трудно стигнах до тоя извод в годините.
Все повече ми се натрупа и не ме кефи.
Имала съм страхотни колеги и здравословна среда и чудесна атмосфера на работа. Само, че не е моето и това е.
Това съм аз де, всеки е различен.
И са ме дразнили и са се държали лошо с мен без причина и са били злобни и мазни, подценяващи и всякакви.
Имало я е и ситуацията "млади срещу стари" и опит да ми се покаже че нищо не знам и директни обиди и всичко от сорта.
Имало е моменти, в които съм търпяла.
До тука бях с това.
За мен нещо изолирано и самостоятелно.
Виж целия пост
# 11

За мен нещо изолирано и самостоятелно.

Че то няма такава работа.
Виж целия пост
# 12
Определено съм колективен играч. Много добре се разбирам и работя с всякакви хора.
Бившата ми работа в колектив ми липсва много. Сега работя сама вече 5 години. Няма с кого да си кажеш 2 думи, понякога е тягостно...
Виж целия пост
# 13
Не! Мразя да работя в колектив. Не обичам да се съобразявам с хора, с настроенията им, да слушам неща, които не ме интересуват, разсейват ме, дразнят ме...а за интриги и подобни да не говоря.
За щастие, в това отношение имам късмет за момента, тъй като работя сама
Виж целия пост
# 14
Винаги ли има напрежение? - По-скоро не.
Добре ли се чувствате на работа? - Да.
Как устоявате вашите граници и мнения? - Просто казвам какво чувствам и мисля в даден момент, без да съм груба, и поставям ясни граници, които не бих прекрачила. Например, ако имам колега/колежка, която скътава от работа, няма да премълча пред съответния ръководител, това в случай, че влияе на работата на всички, ако си е само за нея/него, не ме интересува. Ако не се чувстваме добре на работа и няма честни взаимоотношения, никога няма да сме успешни и удовлетворени. Премълчаването не води до нищо добро.
Какво притежават според вас хора ,които се чувстват така добре в колектив? Нищо кой знае какво, освен умения за общуване. По принцип аз съм 50/50 в това отношение - нямам против да работя в колектив по даден проект, но и държа да си имам време, в което да си работя върху моите си задачи, без някой да ми виси на главата.
Виж целия пост
# 15
Предпочитам работата в колектив, досега никога не съм кандидатствала за позиция, на която само аз ще съм на дадената длъжност. Околко мен има още n на брой колеги със същите задължения и знания, благодарение на това мога да изляза спокойно в болничен или отпуск, без да се налага да правя чудеса някой да ме замества и без да ме търсят всеки ден за това и онова.

В колектив винаги има някой интригант, някой случайно попаднал без необходимото ниво за работата или някой който просто си скатава. По това си личи добрият мениджмънт - мениджърът трябва навреме да разпознае подобни прояви и да вземе съответните мерки. Ако не се случва, проблеми ще избият не само във взаимоотношенията между в екипа и за мен е по-добре да се огледам за нещо друго, отколкото да стискам палци да ми се падат свестни хора за колеги.

Най-добрата ми защита винаги е било качеството ми на работа. Каквито и хора да има и каквито и цели да преследват, много трудно някой би могъл да ме обвини в нещо, ако върша това, за което са ме наели и ми плащат.
Виж целия пост
# 16
В моята професия колкото повече работиш, толкова по-добър ставаш. А колкото си по-добър, толкова по-лесно е да си намериш работа.
Виж целия пост
# 17
Моят опит ми е доказал,че много зависи от типа работа.Сега работя в голям колектив и работата ни е такава,че един да скатава и всичко отива по дяволите.Много е трудно,но някак с времето сме се стиковали.Имаме си един подмазвач,един интригант,един  който вечно му се пуши,един на който гаджето все му звъни,един компетентен по всички въпроси...доста е шарено положението.Отивам на работа с нагласата да работя и другите простотии ги заобикалям.Дълги години съм работила сама и също ми беше ОК.
Виж целия пост
# 18
Зависи от типа дейност, като цяло обичам и се чувствам добре, като държа да отбележа, че под "колектив" разбирам група хора, които си помагат с каквото могат, за да постигнат определена цел. Среда, в която всеки дърпа към себе си или се интересува само от неговата част от работата за мен не е колектив, бих могла да работя така, но едва ли ще издържа дълго.

В момента професията ми е такава, че ако няма екип няма да съществувам (просто няма да има нужда от мен).
Виж целия пост
# 19
Категорично съм екипен играч. Чувствам се много по-добре, когато имам около себе си хора, с които движим едни и същи проекти и с които мога да споделя и победите, и предизвикателствата. Странното е, че съм интроверт иначе, но не мога да си представя да работя сама. Вече година и половина работя от вкъщи и ми е тегаво, когато не видя или не се чуя с някой колега през деня.

В опита ми досега не съм попадала на токсичен колектив. Да, не с всеки съм се разбирала идеално, но това са по-скоро изключения.
Виж целия пост
# 20
Не. Налага ми се, приспособила съм се горе-долу към екипа, но ми е много трудно в оупън офисите сред 20843502435 човека, които говорят постоянно. Работата вкъщи покрай пандемията ми се отрази много добре и се надявам да не ме карат да се връщам в офис.
Виж целия пост
# 21
Такава ми е работа, че няма как да не съм в колектив. Не винаги попадаш на хора, трудно е защото често един е по-работлив , друг мързелив, трети си мисли ,че си му длъжен.....Ако си съвестен работник, не те е страх от работа, не се скатаваш, не претупваш нещата е натоварващо ако колегите ти не са такива. Работно ми място не е място за запознанства и приятелства, дори и да не си допадам с някой лично, това не пречи на работата, стига и той да е съвестен. Първия ми колектив беше уникален, разбирахме се без думи, с тях наистина бяхме като семейство. Всеки на всеки пазеше гърба, никой никога не се скатаваше, ако някой има нужда от помощ другия помагаше. Пасвахме си и като хора, споделяли сме сватби, погребения, рожденни дни, трудности. Следващите колективи далеч не бяха такива, но работата си е работа Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Предпочитам самостоятелно, не в колектив.
Виж целия пост
# 23
Зависи от колектива. Нямам проблем да се вписвам, когато работата го изисква и да полагам усилия в името на т.нар. "общо благо", но нещата не се получават точно така обикновено...
Не изпитвам необходимост обаче да съм част от такъв, справям се отлично и сама, има си куп предимства.
Виж целия пост
# 24
Винаги съм работила в колектив, не мога да си представя да работя самостоятелно.  Не мисля, че би ми харесало. Свикнала съм да има доста колеги около мен в офиса и да работим в екип.
Виж целия пост
# 25
Според мен е най-добре човек да има свобода да работи от дома и от офиса, когато поиска.
Стига работата да позволява, разбира се.

Като съм в цикъл последното, което искам е да ходя в офиса, да ме натоварват излишно и да трябва да мърдам като цяло. Но пък иначе комуникацията с хората помага да си във форма, да не закърняват уменията за общуване, да научи човек нещо ново.
Виж целия пост
# 26
В предишната си работа бях сама, ръководех малък екип,  от моя офис,. Беше ми добре.
В момента работя в екип. Работата е специфична и изисква концентрация, а колежките ме разсейват. Пише се нон стоп в тиймс, говори се непрестанно...
Предпочитам да съм соло.
Виж целия пост
# 27
Не се чувствам никак добре да работя в колектив. Да не кажа, че ми действа опустошително.
Виж целия пост
# 28
Мога да работя всякак, но предпочитам малко по-тихо и самостоятелно.

Много зависи от колектива и хората в него. Почти винаги има някоя "гнила ябълка" - я интрижка ще спретне, я някоя клюка, я нява да си върши добре работата....

В една от фирмите, в които работех, бяхме 6 жени в един кабинет. Не е много и беше ок, обаче една от жените беше е*ати мрънкалото. от сутрин до вечер постоянно мрънкаше за какво ли не. Буквално за всичко безспирно.....И, когато ѝ се направеше забележка да спре, започваше с двойна сила и то срещу правещия забележката. Това е някакъв кошмар за мен.
Виж целия пост
# 29
Преди обичах сама, но сега повече ме влече да има хора около мен, за да мога да се упражнявам как да отигравам различни ситуации.
Виж целия пост
# 30
Харесва ми да има хора около мен, но да съм си сама в стаята.
Ох, обаче все ми се падат едни преки шефки, едни такива леко кисели и прекалено взискателни....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия