Не обръща внимание на детето

  • 9 377
  • 42
# 15
Какво има да се вбесяваш и да подскачаш? Човекът си е избрал пътя. Постарай се да станеш финансово независима, че е ужасно на 40 години да чакаш на някого, дори да е баща на детето ти. Никой никого не е длъжен да обича в тоя живот, жалко, ако досега не си го научила.
Виж целия пост
# 16
Какво има да се вбесяваш и да подскачаш? Човекът си е избрал пътя. Постарай се да станеш финансово независима, че е ужасно на 40 години да чакаш на някого, дори да е баща на детето ти. Никой никого не е длъжен да обича в тоя живот, жалко, ако досега не си го научила.


Няма кой да ми гледа детето за да работя.
Не мисля за събиране отново с него,няма смисъл,счупеното здраво неможе да стане/при толкова лепене няма как/
И да никой на никой не е длъжен за нищо: -че си се отдал изцяло на другия,че си мислил за него първо,че си искал той да е добре - това е твой избор и твое решение.
Но когато става дума за дете/което сте искали и чакали и двамата/ смятам че и двамата родители са еднакво длъжни към детето.Трябва да може6 да пребориш егоизма си и да сложиш първо детето
Та затова "подскачам"  макар че знам че няма смисъл и само нервите си късам. И продължавам пак,колкото и да се опитвам да игнорирам пренебрегването на детето ,отново се ядосвам - 1,2пъти успявам и на 3 пак нерви.
Невероятно нещо е човешката психика
Виж целия пост
# 17

Няма кой да ми гледа детето за да работя.


Стига де! Нали не живееш на гол баир? Ако имаш желание - ще намериш начин.
Колко е голямо детенцето? На 6 месеца? На 2 години?
Винаги можеш да потърсиш жена за гледане.
Винаги има начин да се преодолее някакво препиятствие. Но ако искаш да циклиш в самосъжаление и обвинения към бащата - няма сила, която да те мръдне от там.
Виж целия пост
# 18
Да,така е,съгласна съм всичко опира до желание.В момента съм в това положение.Естествено никой не иска да е зависим от друг.Щом мога ще намеря работа,пари се изкарват,не се плаша и от работа.Но не работата е големия проблем.
Доста четох из темите докато се реша да споделя. Надявах се че някой ще е минал през това което минавам аз и ще сподели как се е справил с подобни чувства ,емоции или изблици ли -кой както го възприема. Но някак си,хората се хващат за друго,а не за същевината на нещата при мен.Както и да е, и с това ще се справя.Благодаря ви за отделеното време и внимание спрямо мен и с пожелания към всички за повече усмивки!
Виж целия пост
# 19
Ели споко ще се справиш- трудно е в началото , но поне сте здрави и се обичате с детенце. Нали си я чувала онази приказка , че времето лекува- ами вярна е😊
Виж целия пост
# 20
Елеонора, с чувства и емоции всеки се справя различно. Един ще си понесе мъката и ще хване живота си в ръце. Друг ще реве, ще се тръшка, ще се самосъжалява, трети ще търси специализирана помощ, хората са различни. Ти имаш детето, така че заради него би могла да не се отдаваш толкова на емоциите. Не че ще ги изхвърлиш от живота си, не става за ден или два. Но не те са ти центъра на живота. Приеми, че и такива неща се случват между хората. Независимо от това, как са живели преди. Имаше съвети за нормални отношения с бащата заради детето. нормални, в смисъл без скандали, настройване на дете срещу другия и отказ от помощ. Това е, такъв е животът, всичко има в него. А ти трябва да го живееш, въпреки мъката и гнева, който те е обзел. Някак приемай нещата, гневът, омразата - саморазрушителни са, на себе си ще нанасяш щети с тях, а е безсмислено и ненужно. Ще мине време, ще се върне и усмивката ти, просто запълвай времето си с мисли за подреждането на новия за теб и детето  живот. Както казват, каквото било - било.......
Виж целия пост
# 21
Е може таткото просто да не знае какво да прави около едно бебе или съвсем малко дете, по-нататък като се стигне до повече възможности за общуване може да се включи повече. Все пак щом той и е основния носач на пари в семейството и спокойно ви издържа може просто работата му да му отнема повече от жизнената енергия и да не му остава много да се занимава с домашни неща. А и отношенията ви ако се въртят само около едно нещо, няма значение какво е то, такива отношения са доста разклатени по принцип, та сигурно има и друго между вас.
Виж целия пост
# 22
И аз така се ядосвах на ММ, че не обръща внимание на децата. И той така се оправдаваше, че работи. И другите бащи работят - визирам казаното по-горе, че работата му изпивала силите. Няма такова нещо - само оправдания. И с работата, че по-се приема. 20 години караници. Децата израстнаха в отровна атмосфера. Добре, че вие сте се разделили навреме.
  Нищо не можеш да промениш, освен себе си и емоциите си. Когато се ядосваш - казвай си: Няма да мисля за това сега. Отнема време и е трудно, но с повечко дисциплона се получава. След време. Може би още не си преболедувала и раздялата, което още повече те натоварва.
Виж целия пост
# 23
Има и нещо друго. Някои хора просто не могат да общуват с малки деца. Виждала съм такива. Но като попорастне детенцето, потръгва общуването. Може да ти се стори странно, но има и такива майки: като са по-малки децата, само ги овикват - майката не може да игнорира дете, защото й е на ръцете, не като бащата, който винаги може да си вземе шапката и да си излезе. Та като поотрастне детето, такава майка или баща се променят и се сближават с детето. Аз съм свидетел, всъщност потърпевш от такъв родител.
Може да е такъв случай с мъжа ти, Елеонора.
Виж целия пост
# 24
Екеонара, съжалявам че се чувствяш така. Колко е голямо детето?
Виж целия пост
# 25
Всъщност от таткото съм искала единствено внимание към детето и преди и сега.Да,най-лесно е оправданието с работата,съгласна съм.Неприемам за нормално зрели,осъзнати хора вече готови да имат деца,да не знаят какво да ги правят,как да общуват,особено с малко бебче или дете.Все пак си решил че искаш дете,отговорността и ангажиментите са изцяло твои.Не е като да вземеш за малко на комшийката детето,да му се порадваш малко и да го върнеш-така човек и сто деца може да изгледа. Определено се опитвам да запазим добри отношения,защото не искам да лиша детето и от малкото време което отделя баща му за него. Раздялата съм е преглътнала,невиждам как бих обичала някой който постоянно пренебрегва детето ми. Може би не съм преглътнала чувството на предателство - че мисли за себе си,а не за детето,че поставя неговите нужди първо,егоизма му.Може би и моето его се обажда,че нещата не са станали така както ги искам,както ги смятам за нормални. Оттам и разочарованието,гнева и т.н. Странното е,че продължавам да се ядосвам,че вместо да обръща внимание на детето си той си гледа и мисли за себе си.Приемам го като предателство спрямо детето.Знам,че само си вредя и хабя нервите,опитвам се,но не винаги успявам.Това ми отнема повечко време отколкото си мислих,но ще превъзмогна и това.Все пак са чувства,емоции- не питат,искаш неискаш,  неможеш да им влияш толкова,колкото ти се иска.Важното е да сме здрави,другото все някога и някак си идва на мястото.
Виж целия пост
# 26
Добре, дай някакви примери как пренебрегва детето?Какви очаквания имаш към него като към родител? Искаме да ти помогнем, да дадем съвет, но ни трябват малко повече детайли. На каква възраст е детето? Имахте ли проблеми в отношенията преди да имаре детето?
Виж целия пост
# 27
Да, всъщност след като вече сте се разделили какво точно значи "не обръща внимание"? Ами той на друго място живее, какво да маха от балкона ли се очаква или да телефонира ежедневно?
Виж целия пост
# 28
Отнася се като към чуждо дете,както казват хората.Карала съм се с него да му обърне внимание и като бебе и сега.Надявах се че вече като не живеем заедно по ще го жегне за детето.Като цяло,когато има време предпочита да си го прекарва както му е кеф,а не с детето.Някакси детето му е ангажимент,който не му е важен,не му е приоритет.Точно това ме дразни,въпреки че осъзнавам,че няма как да го променя,насила не става. На мнение съм, че детето трябва да има връзка и с двамата родители,а като че ли аз се опитвам само да имат.Да се чудиш аз защо си хабя нервите,обаче е факт
Виж целия пост
# 29
Да се чудиш аз защо си хабя нервите,обаче е факт
имаш отговор. Smiley
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия