Добър ден,
ще опитам да бъда кратък, но това е малко вероятно да бъде възможно.
Става дума за една жена.. имахме връзки преди 4 години. Добре се разбирахме, разбирах се със семейството ѝ, тя с моето, нямаше драми, интриги и прочие. Или ако е имало не е било кой знае какво. Връзката ни общо взето се разпадна заради една лъжа. Аз съм малко странен тип или понякога малко темерут. Когато усещам, че нещо не е както трябва и се умълчавам доста. Опитвам се да преработя така да се каже всичко сам - мълчаливо. Тя явно е усетила, че нещо има и някаква може би защитна реакция ми каза, че е бременна. Винаги съм си мечтал един ден да имам дете. Това за мен е смисълът на всичко, да създадеш нещо, да оставиш нещо след себе си. Първоначално ме обвзе паника, но после започнах да се радвам, дори бях споделил с родителите си. Аз не се отказвам от отговорност и прочие, тоест аборт не ми минава и през ум дори. Може би тук е моментът да вмъкна, че бях в чужбина по онова време. Тоест беше малко сложно да я хвана и да отидем на гинеколог и прочие, та дори тест за бременност да видя. И съм много доверчив като цяло. Доверя ли се на някого, няма сила, която да ме убеди, че този човек може да ме подведе. Най-малкото съм вярвал, предвид че тя знае колко много искам да имам дете един ден, че би ме излъгала точно за това. Също така неведнъж съм споделял, че лъжата е единственото, което ще ме накара да се замисля, дали имам бъдеще с даден човек, ако всичко останало е окей.
Все пак подобно нещо не може да се скрие вечно, дойде денят, в който ми каза, че ме е излъгала. Помислих малко и си рекох, че е окей. Казах ѝ, че няма проблем. Седмица след това тя дойде при мен и.. Е, оказа се, че има проблем. Постоянно мислех за това. Тежеше ми. Не знаех дали мога да се доверя и как да продължа връзка без доверие? Говорих с нея, казах ѝ какво и сметнахме за най-удачно да се разделим.
Не сме поддържали контакт. Преди година някъде за първи път ми писа, нищо особено, здравей, как си, общи теми само. Няколко месеца по-късно отново. Наскоро отново. Попитаме какво мисля за нас, казах ѝ, че сме се разбирали винаги, не е имало драми и прочие. Единственото нещо, което пречеше бе онази лъжа от нейна страна. Може би е добре да вмъкна, че никога не съм я обвинявал за каквото и да е било. Казвах ѝ, че нормално е постъпила, макар да не е било редно. Винаги след раздяла съм се старял да не се изсипва вината върху другите. Не искам някой да се чувства виновен за каквото и да е било.
Тя има връзка с един мъж, не го познавам. Аз не съм във връзка, та.. може би се досещате на къде отиват нещата.. Аз съм си в чужбина, уговорката ни е да ѝ купя билет и да дойде да се видим. Да поговорим, да преценим и решим. Тъй като наскоро започнах нова работа, пробен период, нямам отпуска. Казах ѝ, че всичко изисква своето време и нищо не може да стане от днес за утре.
Обаче.. или НО.. Нещо започва да ме гризе съвестта. По принцип никога не съм се притеснявал да се бъркам в чужди отношения, когато знам, че нещо не върви, не съм прекалявал, но все пак. Не зная защо този път тази идея ме тормози. Не зная дали тази връзка е сериозна, дали има бъдеще.. Това, което знам е, че живеят заедно при неговите родители, той не общува достатъчно с нея и ѝ липсвали нашите разговори.
Да се приключи една връзка, която с малко повече комуникация би могла да се "закърпи", за да се рискува с една стара връзка, която не е сигурно, че ще процъфти? Аз нямам какво да губя. Само тя. Но пък от друга страна.. тя го пожела, не съм я заговарял за подобни неща, дори не съм ѝ намеквал. Мислил съм често, че в крайна сметка, ако не бях толкова чувствителен на тема "лъжа", можеше да не се разделяме изобщо. И не зная какво да сторя.. Правилно ли постъпвам или не.. Правилно за кого? И защо ме тормози това така? Първоначално си казвах, че не трябва да мисля толкова за човек, когото дори не познавам.. После започнах да си мисля, че той може да го отнесе накрая, а тя? Ако не се получи така, както си мисли, остава сама.. Излиза от една връзка, хвърля се в нищото и остава сама? И в крайна сметка аз ще поема вината.
Или просто аз нещо не съм наред?
Виж целия пост
ще опитам да бъда кратък, но това е малко вероятно да бъде възможно.
Става дума за една жена.. имахме връзки преди 4 години. Добре се разбирахме, разбирах се със семейството ѝ, тя с моето, нямаше драми, интриги и прочие. Или ако е имало не е било кой знае какво. Връзката ни общо взето се разпадна заради една лъжа. Аз съм малко странен тип или понякога малко темерут. Когато усещам, че нещо не е както трябва и се умълчавам доста. Опитвам се да преработя така да се каже всичко сам - мълчаливо. Тя явно е усетила, че нещо има и някаква може би защитна реакция ми каза, че е бременна. Винаги съм си мечтал един ден да имам дете. Това за мен е смисълът на всичко, да създадеш нещо, да оставиш нещо след себе си. Първоначално ме обвзе паника, но после започнах да се радвам, дори бях споделил с родителите си. Аз не се отказвам от отговорност и прочие, тоест аборт не ми минава и през ум дори. Може би тук е моментът да вмъкна, че бях в чужбина по онова време. Тоест беше малко сложно да я хвана и да отидем на гинеколог и прочие, та дори тест за бременност да видя. И съм много доверчив като цяло. Доверя ли се на някого, няма сила, която да ме убеди, че този човек може да ме подведе. Най-малкото съм вярвал, предвид че тя знае колко много искам да имам дете един ден, че би ме излъгала точно за това. Също така неведнъж съм споделял, че лъжата е единственото, което ще ме накара да се замисля, дали имам бъдеще с даден човек, ако всичко останало е окей.
Все пак подобно нещо не може да се скрие вечно, дойде денят, в който ми каза, че ме е излъгала. Помислих малко и си рекох, че е окей. Казах ѝ, че няма проблем. Седмица след това тя дойде при мен и.. Е, оказа се, че има проблем. Постоянно мислех за това. Тежеше ми. Не знаех дали мога да се доверя и как да продължа връзка без доверие? Говорих с нея, казах ѝ какво и сметнахме за най-удачно да се разделим.
Не сме поддържали контакт. Преди година някъде за първи път ми писа, нищо особено, здравей, как си, общи теми само. Няколко месеца по-късно отново. Наскоро отново. Попитаме какво мисля за нас, казах ѝ, че сме се разбирали винаги, не е имало драми и прочие. Единственото нещо, което пречеше бе онази лъжа от нейна страна. Може би е добре да вмъкна, че никога не съм я обвинявал за каквото и да е било. Казвах ѝ, че нормално е постъпила, макар да не е било редно. Винаги след раздяла съм се старял да не се изсипва вината върху другите. Не искам някой да се чувства виновен за каквото и да е било.
Тя има връзка с един мъж, не го познавам. Аз не съм във връзка, та.. може би се досещате на къде отиват нещата.. Аз съм си в чужбина, уговорката ни е да ѝ купя билет и да дойде да се видим. Да поговорим, да преценим и решим. Тъй като наскоро започнах нова работа, пробен период, нямам отпуска. Казах ѝ, че всичко изисква своето време и нищо не може да стане от днес за утре.
Обаче.. или НО.. Нещо започва да ме гризе съвестта. По принцип никога не съм се притеснявал да се бъркам в чужди отношения, когато знам, че нещо не върви, не съм прекалявал, но все пак. Не зная защо този път тази идея ме тормози. Не зная дали тази връзка е сериозна, дали има бъдеще.. Това, което знам е, че живеят заедно при неговите родители, той не общува достатъчно с нея и ѝ липсвали нашите разговори.
Да се приключи една връзка, която с малко повече комуникация би могла да се "закърпи", за да се рискува с една стара връзка, която не е сигурно, че ще процъфти? Аз нямам какво да губя. Само тя. Но пък от друга страна.. тя го пожела, не съм я заговарял за подобни неща, дори не съм ѝ намеквал. Мислил съм често, че в крайна сметка, ако не бях толкова чувствителен на тема "лъжа", можеше да не се разделяме изобщо. И не зная какво да сторя.. Правилно ли постъпвам или не.. Правилно за кого? И защо ме тормози това така? Първоначално си казвах, че не трябва да мисля толкова за човек, когото дори не познавам.. После започнах да си мисля, че той може да го отнесе накрая, а тя? Ако не се получи така, както си мисли, остава сама.. Излиза от една връзка, хвърля се в нищото и остава сама? И в крайна сметка аз ще поема вината.
Или просто аз нещо не съм наред?
