На 26 години съм. На скоро се завърнах от чужбина (юли 2021) след малко повече от 16 години пребиваване там.
Завърнах се поради лични причини, както и донякъде заради обстановката покрай тази пандемия.
Започнах да си търся работа в края на лятото. Имах доста предложения но дълго се чудех къде да приема. Слушах съвети от семейство, роднини, и приятели от които едно момиче което живее на моята улица.
Познаваме се буквално от малки, от годините когато учех още в България преди да замина.
Завърза ни се приказката от една вечер когато аз случайно минавах по улицата. Тя беше навън с момиченцето си.
Започна да ме разпитва за мен. Споделих и че съм се завърнал в България. Минаха се дни и се засякохме отново на улицата. В него ден тя ми сподели че била чула и проверила на някои места, където биха ме взели и ми предложи да се обадя и да проверя и аз.
Тази постъпка много ме трогна.
В крайна сметка не почнах работа въобще в града, но от тогава работите така се развиха че започнахме да си пишем редовно ( бих казал почти нон-стоп) на всякакви теми.
Мъжа и започна да усеща че има някакво привличане и започнахме да се виждаме скришно.
От всичко това писане и виждане, разбрах от нея колко тя е нещастна с него и то от много години но всичко това го прикрива и живее с него за да не е сама.
Никога не е имала сила и смелостта да си представи че може да живее щастливо с някой друг. В момента не съжалява за детето си, но съжелява че толкова млада е направила тази важна крачка. Сега си дава сметка че е избързала без да си даде време да намери правилния човек.
Разликата с мъжа и е 10 години. Тя иска да се чувства млада, желана, докато той живее много по-затворено, домошарски.
За 2-3 месеца се сближихме много. Аз още не мога да осъзная всичко което се случи с нас за това кратко време.
Всичко е много романтично, страстно и красиво.
Тя ми сподели че съм и дал възможността, да разбере че може отново да е щастлива и да обича пълноценно. Сподели ми че дали с мен или без, мисли за развод отколкото да живее с мъжа си на сила.
И идва ред на отговорите, съветите които търся: можем ли наистина да бъдем щастливи, имаме ли шанс като семейство? Имаме 2 години разлика, мисля че търсим едно и също. Тя за годините си е здраво стъпила на земята, има опит в семейството като майка, докато аз още не, като родител. Тепърва ще минавам по този път.
Вие имали ли сте подобни казуси? Ако да, как го прие(ха)детето/децата, семейството, роднини, приятели?
Най-малко съм подозирал да бъда във връзка с майка с дете, което има плюсове и минуси. Искам да обмисля нещата предварително защото не искам да я нараня нея, още повече че се познаваме от малки.
А виждам че с всеки ден, нещата стават все по-сериозни.
Благодаря Ви!