Връзка с млада жена с дете

А според теб какъв човек е този, който сваля омъжена жена с дете. И какво цели?

В повечето случаи кеф без утежнения. Щото за всичко друго си има неин мъж, а пък госпожата ако нещо си повярва много лесно може да бъде разкарана. Изключвам настоящия случай, тук автора  е тотално заблуден и наивен.

Да живееш като нормален, стойностен човек е базово. И не, не е нищо особено. Не в нормално да чакаш благодарност за това. Е, ако ти тежи да си достоен човек...
Ми почвай да ти търсиш такива, с които да водиш други "разговори".

Е да обаче когато жената, знае че има кой да я закрия тя следва сърцето си... А когато няма закрила, тя е робиня на обстоятелствата.
На мен историята ми прилича на Ана Каренина.
Тя си търси мъж който да и помогне да се отърве от стария, и ако не е нашето момче тук, ще бъде някой друг.
Мисля си, че тъй като тя си знае слабите места би се старала повече с новия мъж.
Проблема е, че нашия герой ще се набърка в развод, а това е една мъка, една разправия, която ще ви се отрази на любовта. Помисли си дали си готов за това и дали тази жена си струва.

Тази жена обичаш ли я наистина или просто си самотен и търсиш близост с някой защото си в БГ от скоро.
За мен, ако наистина обичам и виждам бъдеще с даден човек - ни деца, ни разводи могат да ме уплашат. Но има ли нещо, което да ме човърка, малка спирачка - тогава някак зная, че това не е моята ситуация.

Преди да се отговорят на въпросите на автора, трябва да изясни няколко неща:
На колко години е детето, в чий дом живеят, тази жена работи ли(хубаво има професия, но има ли къде да я упражнява), нейният мъж знае ли, че има такива помисли, подозира ли, че нещо между тях не върви.
Дали ще сте щастливи като семейство никой не може да отговори, време трябва.
Аз не бих се интересувала какво ще кажат роднините и приятелите, бих се притеснявала за главоболията около развода, и мъжът и, който няма да изчезне просто така след това. За детето - тук зависи на колко е и към кой родител има афинитет, и кой как ще го настрои.
Имала съм такъв казус, но като чета, този на автора е доста по-различен.

Бащата на психоанализата, (която е майка на всички съвременни психотерапии) - Зигмунд Фройд, е работил и положил основите на първата анализа точно поради тази причина.

Една връзка, за да е истинска, се основава на три компонента - общи преживявания (изживявания), общи ценности, общи отговорности. И трите показателя са важни. Ако няма общи преживявания (качествени разговори (различни от мусаката); качествен и достатъчен секс, общи интереси (поне един-два)), връзката ще е стабилна, но скучна, суха и рано или късно ще доведе до психоемоционални проблеми, обикновено при по-чувствителния в двойката най-напред. Ценностите и отговорностите до голяма степен се припокриват. Ако за една жена ценностите са да не я бият, да носят пари вкъщи и т.н., за друга ще бъдат да я подкрепят в развитието й, да не я задушават с изисквания и неоправдани ревности и т.н. (важи и за мъжете). Една жена може и да е жертва на насилие без да е докосната с пръст вкъщи (мъже също, даже все по-често). Друг може да е жертва, но да се осъзнава като светец (тук вече се работи дълго и напоително). Всеки човек е на различно ниво от своето развитие - лесно е да се съди някой от ниските нива  на Маслоу - храна, подслон, сън, сигурност и т.н. И тук няма криви и прави...просто хората са различни, светоусещат различно, имат различни потребности.

Човек е склонен да идеализира. Няма идеален партньор, независимо от пола му. Препоръчва се сериозните житейски решения да не се вземат под влияние на афект, страст и т.н. 10 години разлика оказват влияние във всяка двойка - нужни са честни разговори, компромиси - за съжаление много хора не изказват истинските си чувства и желания пред партньора, а когато го правят - го правят с агресия. Агресията, от своя страна, поражда само агресия у отсрещния (пасивна, активна...няма значение).

Практиката сочи, че при отношения на т.нар. триъгълници, човек трябва да си даде време, за да разбере истинските си желания. Единственото, което всички знаем със сигурност, е че когато някой погледне "настрани", причината никога не е само в него. В този ред на мисли бих се въздържала от всякакви спекулации относно чувствата и желанията на тримата участници, неетично, непрофесионално е. Всяко дадено мнение ще бъде пречупено през личния опит и житейски споразумения (неврози) на четящия, тоест субективно.

Адмирации към писалите тук, които са дали обективно мнение, без да рискуват да тласнат човека към вземането на решения, които ще определят голяма част (евентуално) от бъдещия му живот. От друга страна, който задава въпроси във форум, трябва и да е готов да чуе и отсее всякакви отговори, така че, младежо, успех!

Мечка Малинарка, точно сте конструирали основите на връзка. Но освен общи цели, е нужна взаимна емпатия. При някои двойки настъпва отчуждение, дори ненавист. Интимност и съжителство в лъжа са още по-вредни фактори, от безсексие. Някои партньори са стигнали до фаза отвращение.
Бихте ли им препоръчали семеен театър или компенсации, чрез изневери ?

Viviana91, смятам, че се разбира добре от думите ми "никога причината не е само в единия" и "хората са различни" какъв би бил отговорът на този въпрос. Нямам нужда от вашата валидизация.

В процеса на една терапия НЕ се препоръчва; терапията има за цел човек да научи нещо за себе си от самия себе си. Има страшно много причини партньорите да стигнат до отвращение - поне моят опит сочи, че едни от най-често срещаните са занемарила се (физически и/или духовно) жена (съответно с намалено или липсващо либидо) или мъж със сериозно ниска емоционална интелигентност (мечтата на голяма част от жените - да бъдат разбирани).

Емпатията е вчувстване, разбиране на емоциите на другия. Ако няма адекватна комуникация, емпатията ще е до време и основана обикновено на предположенията (което е субективно и често въобще не отогваря на потребностите и емоциите на другия) - "ама аз мислех, че ти...", "ама ти не каза какво искаш и аз помислих, че" и т.н. Мъжете например често реагират на скръбта с гняв, защото не са научени да "плачат" още от деца ("какъв мъж ще си, мамо! Стига рева!) ... Съответно партньорката мисли, че той е нападателен. А пък агресията ражда само агресия. От там недоразумения. Като няма и комуникация и...хоп! - отвращение в един момент.

Наличието на емпатия обаче не е предпоставка за любов. Аз изпитвам емпатия към почти всяко страдащо същество, но не съм влюбена или силно привързана към него...

Но да поясня - никъде не съм писала общи цели. Целта като дума е с твърде различна семантика от преживявания, ценности и отговорности и не бих искала някой да се подведе...

Надявам се да става ясно, че общовалидни положения в този голям шарен свят с не по-малко шарени хора - няма, въпреки относително успешните опити на психологията да систематизира...

На база думите, които използвате и недотам скритото чувство зад тях в мен остава усещането, че лично за вас изневярата е нещо страшно болезнено и осъдително и бих ви задала този въпрос, ако трябваше да подходя непрофесионално, затова ще се въздържа от задаването му.

Хубава вечер!

Хората са склонни да опростяват нещата - или така, или иначе, или черно или бяло. А в дълга връзка нещата не са прости...

"Всичко е много романтично, страстно и красиво."

комично е! :DDD

госпожицата, тази нещастната, защо не вземе да сподели на съпруга си тези терзания и евентуално да вземе някакво решение за живота си, а чака някой да я спаси и ощастливи

бързо ще ви мине романтиката, ако позволите тази глупост да продължи 

В случая с автора, няма реална изневяра, а разговори: на автора с жената. На жената с мъжа й. На жената с майка й. На майката с автора. На него пак с жената.
и т.н.
Говорим за една теоретична разработка, какво би или не би се случило, ако авторът се събере с тази жена. Няма обаче нищо реално.
Една такава теоретична конструкция кой знае как би се реализирала в реалността, и за мен краят няма да е добър за автора, защото жената го баламосва, за да си скрепи семейните отношения. Тя просто си играе на романтика и разнообразие. Понеже той не е влизал във форума от 24. ноември, може би вече се е осъзнал.