Пубертетът при момчетата - тема 10

Много хубава тема Ще Ви чета. 
Моето скоро стана на 7, та "имам време", докато се сблъскам с вашите "проблеми" : )) Но ми е скорпионче... с баща стрелец и майка козирог.......забава отвсякъде.

Да се отбележа в новата тема. Благодаря. Виждам сходни проблеми.
Темерутче си е. Но е моето. 😁 Все още ме гушка и целува по бузата. Не е по споделянето обаче. Ако задам конкретен въпрос може и да получа отговор.

Ваня Дерменджиева 696942, до много фактори е, според моето осъзнаване. Ето, ти можеш да сравниш двете си деца, които са възпитавани от теб, т.е. по еднакъв начин, с еднакви принципи, поведение  и ценностна система. Но плодовете са различни. Различни са не защото ти не си се постарала и не си възпитавала сина си еднакво, а защото всеки един от нас има различен характер, темперамент, природа.
И ако при някои деца историята с бате Наско функционира добре, то при друго дете може да не сработи, а може дори и да провокира обратен/ нежелан ефект.
Моето дете е голям интроверт,  което не е невъзпитание, а характер. Всеки един от нас се ражда с определени наклонности, таланти и заложби,  когато възпитаваме с внимание, то със сигурност, можем да ги разпознаем. Не е необходимо да се гледа зодията, въпреки, че положението на планетите могат да дадат също яснота. Не е обаче  само разположението на слънцето (което определя "зодията"). Важни са луната, асцендентът, ъглите и др. много фактори.

Моят винаги поздравява,отговаря мило особено на възрастни...Но има много силна връзка с баба и дядо и при възможност си ходи събота и неделя при тях на село.В къщи като имаме гости задължително поздравява и остава поне десетина минути и си говори с тях....За споделянето го оставям сам да прецени кога да си говорим,и го изслушваме без да го спираме,след това обсъждаме...Понякога може седмица да не казва нищо,и после за час да изтърси инфо без да поеме дъх.Единствено тренировки и мачове се коментират ежедневно

Тъй като имам син и дъщеря в тази интересна възраст смея да твърдя че при момчетата протича по-леко
Моя син най вече го мързи да учи, иначе не мога да го прибера от улиците, голямо ходене, покрай пандемията проходи на фитнес и забелязвам че развитието му тръгна значително по-бързо (социално, на знания ми е трудно да преценя дали изобщо се случва нещо)

Моето е много разбрано, почти винаги де , на 14 и малко е
Умно, но мързеливо е, но се примирих с второто
Иначе винаги е готово да помогне, на дете или възрастен на улицата, грижи се за нас като сме болни, абе късмет извадих с него
Откакто спрях да се карам за училище, съвсем са розови нещата при нас
Лошото е, че няма среда и не излиза никъде. Няма желание да излиза да се шляе, каза, че му е достътчно да ходи на училище и да контактува с деца, но уви в България образованието не е приоритет, както вече всички разбрахме

Жиеем в мини затворен комплекс, в който сме цялата родА - в съседната къща е сестра ми, в другата съседна са нашите, които са постоянно вкъщи, в третата и четвъртата съседна са братовчедите ми. Винаги има от къде да излезе, ако стане нещо и винаги има хора, които да помогнат при нужда.

Синковецът /15 г. - скорпион/, нямаме проблем с отношението към познатите по улицата. Винаги е усмихнат, поздравява, любезен - много пъти са ми го хвалили. Много се чудех, като го знам какъв темерут беше доскоро вкъщи, ама щом казват......

Относно разликата момчета - момичета. Имам дъщеря на 8 г. /водолейка - планирана хахаха/. Значи честно си признавам, тя е в пъти по-отговорна от брат си. Нея спокойно на тази възраст мога да я оставя вкъщи цял ден сама /не съм го правила, но съм сигурна, че мога/, да й направя неща за ядене, да й кажа в колко часа какво трябва да направи и да съм спокойна, че всичко ще е направено стриктно, точно както съм казала. При синковеца няма такова нещо - все забравил, все не разбрал, все не е кой знае какво, че се бил отнесъл, все, все, все има нещо.

И моят е от културните и от поздравяващите...
Снощи ми се фали, че като не учел изкарвал 4-ки, па да си представя ако се напънел кво щяло да става Та му казах да се понапъне, че класните им са от сл.седмица...и да не лежи на тая кълка

Ние вчера единодушно с ММ решихме да му отменим наказанието. Три седмици беше наказан да стои вкъщи. Обяснихме му, че от тук нататък нещата ще са така - от представянето му през седмицата ще зависи дали ще излиза в петък след училище и събота цял ден. Ако през седмицата не получавам забележки за това, че е бил без домашно, ако има хубави оценки - петък и събота си излиза, че и даже повече джобни ще му даваме да си се събират и да хапват някъде. Ако искат и вкъщи да идват, но когато ние сме там и не повече от двама. Ако ми писне Школото със забележка или кофти оценка - петък и събота остава вкъщи, пък ако ще да играе по цял ден и нищо да не пипа. Той да си решава и да си поема отговорността за решението. Първата седмица ни направи бойкот, но после се вразуми и последните две седмици и оценките оправи, и с домашните всичко е наред. Като изключим онази издънка с неканените гости през прозореца, друго всичко си е наред. Пък да видим до кога.
Вчера даже каза, че другата седмица ще започне книгата "Езикът на тялото", че му било интересно да прочете повече за това. И това ще видим колко ще се случи......

Моят син е на 10г.Усещам вече,че има голяма промяна.Отговорен е,страшно е умен,но за всичко трябва да го ръчкам,да обяснявам,да напомням.Няма ден в който да не търси нещо из къщата,което е безследно изчезнало.
Вчера го записах на едно състезание и ми направи страшен скандал,как ще се чувствал смотан,щото от неговия клас само момичета щяли да ходят.Пробвах с подкуп,но определено не е корумпиран.От както го пускаме сам на вън (от лятото),виждам че преди ако някой е можел да го манипулира,сега вече не потдава.Скоро бяхме болни с баща му и той беше изолиран сам и беше войник.Оправихме се и пак отпусна положението.
Като ви чета и се подготвям за драмите,които предстоят.
Темата  ми е изключително полезна.Бъдете здрави!

Много общи неща имат тийновете, явно
Вчера ми каза "няма да ми липсвааааш.... шегичка", когато разбра, че няма да се видим вечерта. Случвало се е да поздравявам непознати, а той същисано да ми прави забележка, защото съм могла да ги накарам да се чувстват неловко, но не му е неудобно той да се обръща в другата посока при среща с познати и да се прави, че не ги забелязва. А как говори по телефона... ужас. Няма "здрасти", "как си"... направо на въпроса, да не си губел времето.

А как сте при задаването на въпроси? При нас често се случва - пита нещо, тръгваме да обясняваме, ама се усещаме на втората минута, че вниманието е нула... вбесявам се, честно ви казвам.

И аз се успокоявам, че не е само моето такова като чета темата

По телефона втората му дума е "чао". Ама аз още не съм приключила, няма значение. Той си е казал каквото има и "чао". По вайбър най-добре ни върви комуникацията

Моят син е на 15, от три седмици е наказан "без техника" - прибран му е плейстейшъна и смартфона, ползва само един стар телефон с копчета, колкото да имаме връзка и един слабичък лаптоп, заради онлайн обучението. Честно казано има промяна към по-добро. В началото, понеже трудно се примири, че е наказан, направи такъв бойкот, че  успехът му се смъкна още повече. След това обаче разбра, че този път няма да му мине номера и се стегна. Започна да учи повече и дори иска да го изпитвам и проверявам. Не обичам да е наказан и отделен от приятелите си, но този път ни принуди. Стискайте палци да се вразуми. Другият плюс на това наказание е, че стана "по-добронамерен" към нас, започна да прекарва повече време с нас, започна да се съобразява какво и как говори.
Успех и здрави нерви на всички родители в този период.

Въпрос имам към родителите с големи тийнове, които имат сериозна приятелка/приятел. Доколко сте либерални към връзката на детето си, доколко допускате гаджето му в живота на семейството, оставане насаме, повече свобода... Какво категорично не бихте допуснали? Изобщо размисли и страсти по темата ще са ми интересни.
Ще задам въпроса си и в момичешката тийн тема.

Синковецът е на 15 г. и до момента имаше една "сериозна" връзка с продължителност 2 месеца Най-вероятно няма да съм от полза по темата, но знам със сигурност, че мнооого трудно, да не кажа почти невъзможно, момичета до остава да спи вкъщи дори и само за една нощ. А за повече пък и дума да не става. ММ е категорично против, най-малкото, защото живеем в еднофамилна къща, в която всички спални са ни на втория етаж. И първо ние няма да се чувстваме комфортно, като знаем, че в съседната стая има чужд човек /както ММ казва - не мога да отида до тоалетната през ноща по гащи/ и второ - сестра му, която е доста по-малка от него е в съседна на него стая и не бих искала да й давам подобен пример. Да не говорим какво би могла да чуе през нощта. Ако родителите на момичето, обаче нямат против, бих била ОК той да остава да преспива у тях.
Иначе да остава вкъщи през деня или някой път на вечеря - нямам против. Но след това да си се прибира у тях. Относно заминаване някъде сами двамата - след 18 г. Но, ако момичето има вила някъде и родителите й нямат нищо против, бих го пуснала с тях за няколко дни. Поне ще съм спокойна, че като родители на момиче, няма да допускат своеволия и прекалена свобода Не че аз бих допуснала де Но ние примерно не бихме я поканили на нашата вила с нас. Ама ние сме малко..... как да кажа - не сме много по гостите. Да не говорим, че в нашата къща външни хора не остават с приспиване, без значение дали са роднини или приятели.
И на мен ще ми е интересно да чуя други мнения