Силна привързаност при 4 годишно

Момичета, имам изключително сериозен проблем. Историята е следната: детето вече е на 4 години. Гледаме го двамата с мъжа ми, не е ходил на ясла. Родителите ми идват през 10 дни, имат си собствен апартамент и стоят 4- 5 дни като той сам не иска да ходи при тях от малък и нещо така и не се спогажда с баба си, която пък много го обича, но като, че ли й липсва подход. Миналата година го записахме на градина, като е ходил общо 12 дни и то с прекъсвания. Спряхме го заради ковид вълната през ноември (2020), после затвориха градините, дойде нова година и решихме да изчакаме първо да се ваксинираме ( аз съм в рискова група и много ме притеснява заразяването с ковид). Съответно адаптация не се получи тогава, много плачеше....в градината имат правило да не сд вземат децата на обяд и сякаш това дълго прекарване там много го съкруши. И така дойде новата учебна година и мислех, че вече по- голям, колкото и да му е мъчно, поне ще разбира. Страхотен рев, постоянно е приплаквал и е повтарял само "мама кога ще дойде", съгласиха се да го вземам на обяд. След 3 дни се разболя, стоя 10 дни вкъщи и пак го пуснахме. Като отидох да го взема ме извикаха с кабинета на директорката, която започна с думите "не мога да разбера как досега не сте си научила детето да е самостоятелно". Стана ми много болно, защото аз исках да прекарам повече време с него през тези му първи години, да го виждам как пораства, да му създам навиците аз, а не лелките в яслите....Но явно съм прекрачила границата и съм го привързала силно към себе си. В градината ми казаха, че такова нещо никога не са виждали и е крайно притеснително, че той не се успокоява и че те няма какво повече да направят за него. Това изключително много ме изплаши и веднага сд свързах с психолог, започнахме да го посещаваме като не го пускам сега на градина. Психологът обаче смята, че той е общителен, няма патологична привързаност и дори няма смисъл да ходим. Тук е нужно да разясня, че като ме вижда в полезрението си, той не стои залепен за мен, контактен е, играе с децата на площадката и дори ми казва да отида по- далече. Записах го и на една занималня, която позволява да направим плавно адаптиране- първо стоях с него, после го оставяме сам с педагога, без други деца или само с едно. Предстои да се включи е групичка с още няколко деца. И там твърдят, че всичко е в рамките на нормалното, заиграва се, комуникира. Но като разбере, че го водим там изпада с истерия, не дава да го облечем, крещи и бяга. Бяхме решили, за да свиква да го водим при майка ми и баща ми, там пак истерии до степен, че и майка ми започва да плаче и страда, че не я обичал и това ме натоварва допълнително. И това толкова го психира, че вчера не искаше да излезе с баща си, защото мислеше, че ще го води някъде. Аз не мога много да излизам сега, заради рискова ранна бременност и той стои затворен с мен. Казва, че иска така.
Единствения ми останал ход е да се обърнем.и към психиатър...