С времето останах без нито една приятелка и без никакви социални контакти

Още си млада има време и съм сигурна, че ще си намериш приятелки. Хубаво е да имаш социални контакти и да не се осланяш само на приятелят ти, така ставаш зависима от него. Аз също бих препоръчала форуми , групи по интереси, курсове, след време може и с някоя колежка от университета да се сближиш. И все пак има разлика от приятели до приятели. Повечето са за разговори по телефона, да излезнете някъде, малко са истински близки. Но пак е нещо.
В днешно време сякаш хората са променени и представата за приятелство също. По мое време (38 год съм), много излизахме, веселяхме се, ходихме си на гости, бяхме задружни. Но ако приятелството не се поддържа, умира. Имала съм много добри приятелки, била съм всеотдайна към тях, с те изведнъж изчезват. Аз се преместих в друг град, родих, сега съм за втори път майка и така. Имам няколко приятелки, които се броят на пръсти. Напоследък все нямаме време да се видим, по телефона рядко се чуваме и като цяло се разочаровах и от тях. Сякаш ме търсят само когато имат някаква изгода и на тях им е удобно. Под изгода имам предвид все те да си кажат драмата, аз да ги изслушам да им съчувствам, а мен не ме питат как съм. Аз съм единствената с малко дете и давам повече зор да се видим, че и в къщи ги каня. Странна работа. А някои от тях пък съвсем се изгубиха, след като им казах, че започвам да работя за себе си. Нито една до ден днешен не прояви интерес с какво точно ще се занимавам, нито ми пожелаха успех. Сега наскоро една приятелка ме потърси за помощ и после  новата година не ми честити.
Вече не очаквам нищо от никой и нищо не може да ме учуди. Но все пак е хубаво човек да общува с хора и да се разнообразява. Намери хора с които имате общи интереси, не се вглъбявай кой какъв , нека водещото в отношенията ви да бъдат общите ви интереси, а току виж се зароди чудесно приятелство .
Пожелавам ти през новата година да намериш поне едно истинско приятелство!

При контакт сме много различни и понякога се държим странно.
В началото на миналата вече година изненадващо моя приятелка ми каза, че ще започва нещо ново и иска да работи за себе си. Няма да напиша какво е работела, за да не стане прекалено издайническо, но никога не ми беше споделяла, че има други намерения, способности, идеи. Изведнъж ми съобщи, че трябва да се махне от работата си, за да започне "нещо друго, нещо свое". Сферата й опротивяла, хората, заети в тази сфрера, също не били свестни. Изненадана бях да чуя, че човек, свикнал да работи на договор, ще прави бизнес и ще се самоосигурява. Очаквах, сама да прецени дали да продължи със споделянето, но тя повече не каза. Аз пък не исках да се окажа в ситуация на разпитваща и любопитстваща и да получа досадни отговори: като стане, ще ти кажа, сега е рано да споделям. В такива ситуации се млъква доста смутено и разговорът не продължава наникъде. Вероятно и тя е била разочарована, че аз пък не питах и не пожелах да разбера подробности, че не съм проявила повече интерес. Ако е искала, щяла е да продължи. Единствено питах разни общи неща, - дали ситуацията (корона, локдауни, затваряне, циклене на бизнеси) е подходяща за стартиране, чувства ли се по-добре така... Тя ми каза: Кога, ако не сега? Животът тече, не мога повече да чакам....
Ми, добре.
Може пък да е започнала бизнес с маски или хладилни чанти за ваксини. Не исках да разпитвам, което не значи, че не ми беше интересно какво се е въртяло в главата й.

То си зависи от твоя характер.
И общуването е много важно..
За да не можеш да си намериш приятели помисли да не е нещо проблема от теб самата.