"Влюбването обаче е сравнително краткотрайно – не защото е някакъв измамен процес, а защото е изиграло ролята си"
За себе си съм стигнал до извод, че продължителността на влюбването не е даденост, а е обусловена от много обстоятелства свързани с личността / характера / привички и т.н. на партньорите. Именно поради това, в случай, че на 10 души се зададе въпрос "Колко време продължава влюбването ?" - ще се получат 11 различни отговора. Нещо повече. Мнението на автори от различни източници ( книги, статии) също не е единодушно, но досега мисля, не съм срещал мнение, че може да продължи вечно .
Защо това е така ?! (ще се постарая да съм кратък) Отговорът е свързан с науката ! Да, невероятно, но факт !
За да се чувстваме влюбени (еуфорично) - това означава, че химическата реакция възникваща в определен център от мозъка e със силен интензитет. Обратно - отслабването на въздействието, прави така, че чувството на еуфория ни напуска...
Следва въпросът - кое би могло да поддържа тази реакция в границите на "силен интензитет" - за да се чувстваме влюбени, респективно, кое я отслабва ?! Отговорът ..накратко е - самите ние - зависи от индивидуалността ни. (Intuitu personae)
И как така ?!
Кога чувството е най-силно - всеки би казал - е как кога - в началото ....Разбира се, че е тогава - защо - защото този, който изпитва силни чувства не познава другия - не знае неговите привички, положителни, отрицателни черти, характер, обкръжение и т.н. Започне ли да го опознава, то всяко едно несходство в поведение, изказ, навик и т.н. е предпоставка да окаже отрицателно / възпиращо / разрушително въздействие върху интензитета на химическата реакция в зависимост до каква степен това несъвпадение е важно за този, който чувства. Това е все едно да пълним една чаша с вода (химическата реакция влюбване) , но при наличие на несходства, които пораждат неудовлетворение - на дъното на чашата да се образува малка дупка, която постепенно да се разширява при появя на още несъвпадения, разочарования и т.н. И какво се получава - когато несъвпадения са толкова на брой / или с толкова силно въздействие, че изчерпват водата и тя не се задържа в чашата, то независимо, че химическата реакция продължава да съществува и да генерира чувството, то в същия момент бива неутрализирано от неудовлетворението. Ярък пример за това е, когато някой, който е влюбен и не се е виждал известно време с този, към когото изпитва чувство на влюбеност (но между тях има и много противоречия) , след като се срещне отново с него, веднага ще усети същия порив. И след няколко дни отново ......
Обратно. Дори и да има несходства между двама, но когато те не оказват толкова силно отрицателно въздействие върху единия, то чувството му на влюбеност ще бъде в такива граници, че да изпитва еуфория дълго време. Рядко, но се случва.
Ето защо, времетраенето на чувството на влюбеност се определя в различни периоди - 3, 6, 12 месеца, три години, ( но без да е проведено изследване в насоката по-горе - за броя и вида на несходствата). Разбира се, при определени предпоставки може да бъде и за много повече време, за цял живот - имам позната (сериозна професия, свързана с аналитична дейност и би разкрила неискреност лесно), с 20 годишен брак, която в разговор ми сподели, че мъжът й се отнася към нея - така както в началото на връзката им и й казва, че е влюбен, докато при нея, това чувство, макар и присъстващо в началото, вече не е налице. В противовес на това, другя моя позната наскоро ми каза - аз знам, че при мен е за 3 месеца, с който и да съм била ( т.е. тя си е създала предубеждение и не вярва, че друго може й се случи при следващо познанство).
И всеки, който е освободен от предразсъдък, че влюбването ще продължи при него ....то това е предпоставка той да изпитва това чувство за много по-дълъг период ......