Здравейте, мили хора. Извинявам се предварително, но не открих тема по този въпрос!
Ще разкажа от къде започна всичко, самото начало. С мъжа ми сме заедно от почти 6г. Работихме правихме ремонти на жилището му, което е в сесъдство с родителите му. Всичко беше наред до момента в който не забременях и не родих. Започна се едно идване пи 2-3 пъти на ден всеки ден със и без предупреждение. В 8:00 сутринта в 22:00 вечертя, изобщо без изобщо да се съобразяват. Аз започнах да се оплаквам всеки ден, той го приемаше но до време. Усещах че не се чувствам добре от цялото това нещо и му предложих да се изнесем, той беше категоричен, че няма да напусне жилището, ако трябва аз и бебето да излезем на квартира. Казах си ок ще изчакам да видим когато поговорим с тях какво ще се промени… ами нищо докато не стигнахме до там да се заключваме и станах страшни скандали. Обиди по мой адрес които аз не приех и се наложи да се изнесем на квартира. Изнесохме се, но сега ми се натяква по всяко едно време как едва ли не аз съм виновна, че сме на квартира, аз съм виновна да сме в това положение. До кога така. Вече съм много изтощена, прибира се от работа иска да има за хапване, ляга и телефончето. С детето да се занимава 5-10 мин и това. Нито го преоблича нито памперси сменя, не ме пита дали имам нужда от помощ. Готвя, чистя, гледам детето и каквото се сетите. Той, ТОЙ ХВЪРЛЯ БОКЛУКА. Не мен държавата ми плащала да гледма детето. Преди миеше поне банята, понеже този апартамент бил “мизерен” (защото не сме у тях) за това няма да помага.
Вече нямам сили, зверски изтощена и объркана, не знам какво да правя. Не мисля, че аз съм виновна защото искам да сме самостоятелни.
Много се извинявам за дългият и объркан пост.
Виж целия пост
Ще разкажа от къде започна всичко, самото начало. С мъжа ми сме заедно от почти 6г. Работихме правихме ремонти на жилището му, което е в сесъдство с родителите му. Всичко беше наред до момента в който не забременях и не родих. Започна се едно идване пи 2-3 пъти на ден всеки ден със и без предупреждение. В 8:00 сутринта в 22:00 вечертя, изобщо без изобщо да се съобразяват. Аз започнах да се оплаквам всеки ден, той го приемаше но до време. Усещах че не се чувствам добре от цялото това нещо и му предложих да се изнесем, той беше категоричен, че няма да напусне жилището, ако трябва аз и бебето да излезем на квартира. Казах си ок ще изчакам да видим когато поговорим с тях какво ще се промени… ами нищо докато не стигнахме до там да се заключваме и станах страшни скандали. Обиди по мой адрес които аз не приех и се наложи да се изнесем на квартира. Изнесохме се, но сега ми се натяква по всяко едно време как едва ли не аз съм виновна, че сме на квартира, аз съм виновна да сме в това положение. До кога така. Вече съм много изтощена, прибира се от работа иска да има за хапване, ляга и телефончето. С детето да се занимава 5-10 мин и това. Нито го преоблича нито памперси сменя, не ме пита дали имам нужда от помощ. Готвя, чистя, гледам детето и каквото се сетите. Той, ТОЙ ХВЪРЛЯ БОКЛУКА. Не мен държавата ми плащала да гледма детето. Преди миеше поне банята, понеже този апартамент бил “мизерен” (защото не сме у тях) за това няма да помага.
Вече нямам сили, зверски изтощена и объркана, не знам какво да правя. Не мисля, че аз съм виновна защото искам да сме самостоятелни.
Много се извинявам за дългият и объркан пост.
