Първа любов/ф

Деян. В детската градина. После в училище бяхме съседни номера и в час по трудово сядахме един до друг, понеже ни подреждаха да сядаме по ред на номерата. Към шести клас май беше се целунахме по устата, по детски. После разбрах че е спал с една кака и го разлюбих. Красавец беше, почина в катастрофа на 19 год.
Иначе, първата голяма беше на 16 години. Аз го харесах от пръв поглед, оказа се и той мен, запознаха ни и хубави годинки заедно си изкарахме.
Е, изневери ми после, ама, подробности.

Влюбих се в 4 клас. Стана така: Бяха ни направили обща снимка на класа и като я занесох в къщи, сестра ми, която е 5 години по-голяма, я погледна и възкликна за едно от момченцата: "Колко е сладичко това дете!" Погледнах и за първи път го забелязах, че наистина е много сладък! А седяхме на един чин, защото ни подреждаха по номера и номерата ни са съседни. Та, това ми беше първият миг, в който се влюбих. Цели 4 години бях влюбена в това момче, независимо че с годините то остана с една глава по-ниско от мен. Чак като отидох в друго училище сред 180 сантиметрови момчета, ми мина мерака за нисичко гадже. А с въпросното момче до ден днешен сме приятели и си имаме място в сърцата един за друг, но си е чисто платоническа любов, както си беше от самото начало.

Не броя за влюбване "бях на 11 и си харесах Петьо от горния клас". Та за първи път ми се случи, когато бях на 19. Той - по-възрастен и обвързан. И до днес поддържаме контакт. Уважавам го, защото е сред най-стойностните хора, които познавам. Отношенията ни винаги са били само платонични. Мога единствено да му благодаря, че ме е уважавал достатъчно, за да не прекрачи тази граница и да се възползва от чувствата ми. Всъщност никога не съм ги споделяла открито с него, но съм убедена, че беше наясно почти от самото начало. В последните няколко години от моя страна вече наистина е само приятелство, преди това дълго се надявах, че има шанс за нещо друго.

О, на 11 години вече работите са сериозни, така че ги броя и още как.
На 5 години се заобичахме с Тошко от детската градина.
След градината ме возеше на триколесното си колело и решихме, че ще се оженим, когато сме големи, т.е. на 12 години.
Не знам какво се случи с него, първи клас вече бях в друг град, но стане ли дума за първа любов, се сещам за тази детската, смешната.

Аз сега си спомних, имаше момче от съседния блок (не гадже). Много го харесвах, бях на 13. Гледах го през прозореца и до там. Минавах пред блока му, но не смеех да го заговоря. Та така детски му работи.

В пети клас някъде се влюбих в спасителя ни по време на един летен лагер. Преди 2 дни случайно минах край къщата му и видях некролог. Много тъжно ми стана за човека, моля извинете гадното ми включване по темата.

Най-първата: “Иванчо”, на 3 г. а аз на 4 г.
Син на колежка на майка ми и близка приятелка. До към 12 г възраст ходехме всяко лято заедно на море. На 10 г той си хареса друго момиче и аз се реших, че съм грозна и страдах доста.
После не се видяхме 35 г.
И се срещахме отново в .. Тиндър
Беше много сладко и си паднахме един по друг.
Даже се целувахме лудо посред нощ на една пейка в парка “Заимов”.
А на сутринта се разбрахме, че ще сме само приятели, защотои двамата не искахме  сериозна връзка в този период.
Сега само сърчица в соц мрежи си пращаме..)

В 4 кл си харесах едно момче Живко . Преместих се в др клас там в 5 кл си харесах адаша, но той само 1 г беше с нас. В 6 кл уж няколко момчета, ме харесаха и аз тях, но единият се постара Пламен се казваше... Странно той беше на една дата роден с Живко. Стараеше се, само по бузата ме целуна веднъж. До 8ми кл бяме заедно. После се пръснахме, аз така и не му казах. Дълги години ревях за него, дори и гадже да имах и не вървеше си мислех за Пламен. Интересно, винаги имаше такова име я Пламен, я Пламена в класа ми дори в колежа. Даже сега брата на съпруга ми е Пламен. Казах му по чата за преди, разбира се той не помни, за него е било игра и лъжа... Вече ме е махнал от фб, аз някога го надниквам как живее.

В детската градина имах сериозна връзка с Яворчо. Имахме план да избягаме в София с жигулата на баща му, да се оженим и да си родим 10 деца. Той дори беше гепил 2 лв от баба си за бензин, но баш когато ми се хвалеше с тях, другарката ни видя и разплете цялата история. Бабите ни доста се смяха на наш гръб. В последствие разлюбих Яворчо, защото в пристъп на ревност ми цепна устата с една тояга и изкарах акъла на другарките с кървящата устна и рев до небесата.

В 6 клас дойде ред на Андриан - много хубаво момче от моя клас, с прекрасна усмивка, винаги чист и спретнат. Носеше ми раницата, черпеше ме с бонбони от чичо му, който беше тираджия и ми даваше за вкъщи електронната си игра. Казваше ми, че съм сладка като бонбонче. Любовта ни продължи две години, докато се преместихме в различни училища.

Пламен, с когото не спяхме в детската градина и който оправяше леглото ми като войник.

Първи клас, Ивчо - много умно, леко пухкаво момченце. Бяхме много добри приятели и седяхме на един чин 3 години. По детски бях лудо влюбена в него и мислех, че чувствата ми са 100% споделени, защото си споделяхме всичко, говорехме си и бяхме много мили един с друг. После той отиде в друго училище и всичко замря.
20 години по-късно се намерихме в социалните мрежи. Той си беше абсолютно същият, с изключение на това, че вече не беше сладък дундьо, а атлетичен и строен младеж. Но ме заби с изказването: "уау, колко си хубава, Алиса, не те помня такава"... Чудех се да се радвам или да плача за дългогодишната си заблуда, че любовта ми е била споделена.

Росица, било някъде 2-ри 3-ти клас. Не любов, бяхме си дружинка. Момичетата не я харесваха щото не се интересуваше от момичешки глупости, играеше футбол, на фунийки и на комбойци, беше по-добра от Гойко Митич в прескачане на храсти с претъркулване, и имаше колело като мойто - школник. С нея имахме първата обща сметка, както бяхме и без брак направо сме си били съвременно семейство. Събирахме пари за тиксо да си правим шарки по колелетата. Купихме си, червено, от книжарницата, 1.80 струваше тясното, широкото беше много пари. Разбивал съм и носа и тя моя, просто всичко си деляхме
После отидох в града, голяма мъка, селянинът в мен плачеше.

Понеже питате за пеперудите в стомаха...
Имала съм други гаджета преди това, но пеперуди и голяма любов ме удариха на 21г. Тогава лятото успях да отида на стаж в  администрация в малък град. Та сложиха ме при една дама, която обаче изобщо не ми се зарадва и след една седмица ме прехвърли в друг отдел , в друга стая, където бяха още 5 души. А там... един мнооооого хубав, чист и спретнат батко. Като казвам "много хубав", точно това имам предвид, направо идеален. Аз, лапето му с лапе, с второкурстния си мозък реших да печеля уважение като сериозен професионалист, и, нали, нито поглед встрани, нито нищо - абе, въобще - като голям гьон се държах. Пък краката ми треперят, щот като го видя и ставах като Джим Кери в "Маската".
Ходех с голям мерак  и ми беше много мъка петъците, защото бяха последен работен ден. Изминаха въпросните 21 дни и си тръгнах, а той беше заминал на море.
Обаче аз - влюбена, само него виждам, само него искам. Явно ми е и личало и то много щом баба ми - сериозна жена, дългогодишен главен счетоводител - сама ми каза да го потърся. Та писах му аз в Скайп и се почна едно писанеееее - ехе, ум да ти зайде. Обаче аз срамежлива, не излизам никъде да не би да го видя (сега много ме е яд и виждам колко глупаво съм постъпвала), защото не знам как да се държа. Излязохме веднъж, в заведението беше брат му заедно с техни приятели, аз - като ударена с тухла в главата, седя, не мигам, не шавам. После неизменно отказвах излизания, щот нали съм "сериозна жена". Но в почивките му седях на прозореца  у дома, висок етаж, защото обикновено сядаха на една пейка точно под блока ни и тайно го гледах и ми умираше сърцето от любов. Ох, младост, ох, глупост!...
Започна семестъра и продължихме с писанията, но нито той дойде при мен както очаквах и което хем ми се искаше, хем се дърпах, нито аз при него, защото ме беше срам. Следващото лято уж да се видим и да излезем една лятна вечер - аз бях вече в съседен по-голям град на стаж отново, и не му повярвах, че ще дойде, много ми стана мъчно и изключих телефона. До ден днешен не съм сигурна дошъл ли е или не, но сутринта като включих телефона имаше повиквания и съобщения от него.
Та така завърши историята... На мен вече ми беше и неудобно от ситуацията с излизането, на него кой знае колко обидно ако се е разкарвал и вече и не влизах в Скайп.
Оттогава си извадих някои изводи и накратко се състоят в следното:
1. Ако един мъж иска една жена, ще я търси и през огън и вода ще влезе, за да е с нея.
2. Ако една жена иска един мъж, да бъде така добра да не се дърпа и да не се прави на каквато не е, защото никой не може да й прочете мислите, нито да й види чувствата, но затова пък много хубаво може да си извади заключения от действията й и те (заключенията) може хич да не й харесат. Не е важно да се харесаш на някого, защото си много трудолюбив и старателен в работата, обикновено хората си избират половинки да им е приятно с тях, да им е леко на душата, да се чувстват спокойни и сигурни.
3. И най-вече: да престана да се срамувам щом харесвам някого. Не е престъпление и не те унизява шом покажеш колко специален за теб е някой мъж.

На 14 -15 да съм била, не помня точно. Той беше братовчед на най-добрата ми приятелка, 5 години по-голям, въобще не му бях в полезрението Засичахме се няколко пъти покрай нея (тя знаеше за таз моя любов, ахаха), хвърчаха ми пеперуди в стомаха, но той се ожени много бързо, само година-две след като се запознахме.