книжка

  • 2 643
  • 18
Здравейте, обмислям да се запиша на курсове, но страшно много ме е страх от шофирането. Някой имал ли е подобни страхове, как го превъзмогнахте? Също и с знаците, много сложни ми се виждат😃...
Виж целия пост
# 1
Кой те кара да правиш нещо от което те е страх? Защо искаш книжка?

Аз ако имах време и пари ще изкарам всички категории.
Виж целия пост
# 2
Кой те кара да правиш нещо от което те е страх? Защо искаш книжка?

Аз ако имах време и пари ще изкарам всички категории.


Защото съм в малко населено място, и за да заведа детето на лекар ми трябва кола. Колата я имам, но книжка и страх ме спират.
Виж целия пост
# 3
Запиши курса, изкарай книжка, ще свикнеш. Няма от първият ден да те пратят да караш детето на лекар с колата, първо ще те учат да тръгваш и спираш.
Виж целия пост
# 4
Ако имаш желание, ще се научиш. Хора с основно образование взимат изпита…
Виж целия пост
# 5
Щом си от малък град, давай без страх. Много по-лесно е, няма голямо движение. Научи знаците, прочети правилника, реши няколко пъти листовките.
Виж целия пост
# 6
Ако сте в малък град ще свикнете по-бързо. Не се отказвайте, не бързайте. Така или иначе има време от курсовете, кормуването до изпита и самостоятелното шофиране. Аз се учих за първи път и получих права е чужбина на 39 години. Учителката, с която кормувах, ми каза, че с времето шофирането ще стане за мен като готвенето. Така и се получи. Научих се да карам и на сняг и лед. Успех и вярвайте е себе си.
Виж целия пост
# 7
Изкарах книжка преди 20 години, но по стечение на обстоятелствата изобщо не карах до преди 5 години, когато просто трябваше, тъй като детето порасна и трябва да го водя напред-назад. Взехме автоматик, която е в пъти по-лесно да се кара и, въпреки че ми беше много притеснено в началото, лека-полека се свиква. Първо на по-малки разстояния, после повече и така....  В момента и до магазина ходя с колата...хахаха, т.е. става голямо удобство. И най-важното - пести време!
Виж целия пост
# 8
Запиши се, ще свикнеш. Аз като се записах мислих, че ще съм разсеян шофьор понеже съм си много расеяна по принцип, но явно като си знаех това и съм много съсредоточена в шофирането. Вече правя механично нещата, скорости, мигачи и т.н. Много обичам да шофирам и шофирането ти дава сякаш допълнително свобода на действие! Само за твоя и на всички други безопасността научи правилата и знаците. Желая ти успех и не се страхувай! Да пишеш като вземеш книжка Sunglasses
Виж целия пост
# 9
И аз имам книжка от 20 сет години, но не шофирам. Обмислям обаче и аз опреснителен курс и кола автоматик.
Виж целия пост
# 10
И аз съм същата работа, имам книжка от 100 години, но не карам. Беше ми голямо напрежение шофирането и го зарязах.
Сега мисля да започна отначало, с мъжа ми и само на автоматик. Съединителят също допринасяше за стреса при мен, така че ще си го спестя.
Виж целия пост
# 11
Преди 2 часа беше изпита ми по кормуване пред ДАИ. След като се справих и го взех, няма такова щастие и кеф. От години се люшкам по градския транспорт до работа, защото живея в друг град от столицата и много отдавна исках тази книжка, но все нямах време да запиша курсовете. Разбирам и страха ти, мен също ме е страх. За листовките трябва много четене и решаване, но удобството да можеш да разчиташ на себе си - несравнимо. С времето всеки човек се научава, имаш ли желание - дай си време.
Виж целия пост
# 12
Страхът от шофиране се преодолява с шофиране, друг вариант няма. Почнах моите курсове с огромен ентусиазъм, който ми рухнаха още на първия час като ме пуснаха градско и естествено нищо не можах да направя. Добре че съм си инат и не се отказах. С всеки изминал час задобрявах, взех изпита от първия път само с 2 незначителни грешки, настъпана линия и че се замотах с тръгването в стеснен участък на пътя с паркирали коли. Най-големият ми страх обаче дойде след като си купих лична кола и трябваше да излизам сама с нея. Аз не съм в малък град, трафикът тук е ужасен и изпитвах панически атаки всеки път преди да седна зад волана - треперех, потях се, прилошаваше ми, сиваше ме стомаха. Е, да ама и тук ината изигра ключова роля. Една нова година баш в последния работен ден се наложи да закарам родители на доктор в най страшното задръстване с моята кола. И тогава се отчупих, треперах, треперах и изведнъж се успокоих. Дори сега се чувствам доста по в безопасност когато аз съм зад волана, защото се доверявам на преценката и реакциите си. Освен това и се научих да владея автомобила до съвършенство. Никой не се е родил научен, а в този живот трябва да се изправяме пред страховете си, няма как инак да продължим напред.
Виж целия пост
# 13
Здравейте, обмислям да се запиша на курсове, но страшно много ме е страх от шофирането. Някой имал ли е подобни страхове, как го превъзмогнахте? Също и с знаците, много сложни ми се виждат😃...
Страх те е от неизвестното, не от шофирането.
Базовите знаци са десетина, учиш ги за три минути.
Правилникът се учи много лесно с листовките - виждаш въпроса, търсиш в правилника и четеш - обяснено е всичко. Така хем с обяснения, хем с картинки ти се визуализира ситуацията и е лесно за запомняне.

Вече, както ги усещаш нещата в последствие. Но тръгнеш ли на страх, а не с любопитство - изчакай си времето.
Виж целия пост
# 14
Най-важното подбери добре инструктора. Ако те стресира отначало ще бъде по-трудно. Първият ми инструктор ми крещеше и даже успех да се блъсна с учебната кола Grinning Grinning Grinning Изобщо не исках да се качвам да карам... 10 години по-късно по неволя се наложи да изкарам книжка. Внимателно проучих инструкторите и попаднах на много внимателен и обясняващ. Сега си карам спокойно и без притеснение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия