Искам да бъде всичко като преди

  • 1 759
  • 16
Здравейте!
Не съм сигурна депресия ли е какво е, но ми писна. Ето я и моята история.
На 28 години съм, майка на прекрасно момченце вече на 1,2 месеца. Бебенцето беше желано и от двамата. С ММ живеехме заедно, имаме история и отпреди това. Заедно сме около 3 години и половина.
Проблемът започна още през втория триместър на бременността, когато почнах да ставам апатична, чувствителна, но там играеха роля хормоните. Родих сина си в 8мия месец, преждевременно раждане. За щастие и двамата бяхме добре. Не се появи веднага тази несравнима майчина любов за която всички говорят, но те в началото не ми го даваха, защото беше в кувиоз. Изписаха ме 3 дена преди него, после си прибрахме и него. В началото ни беше трудно, но и двамата с ММ се редувахме за хранене и всичко или го правехме заедно. Минаха първите месеци и всичко си беше супер. Малкият имаше някакъв режим, аз ходех на терапия с психолог, защото се чувствах психически не особено добре. Забравих да спомена, че си купихме и апартамент и правехме ремонт през това време.
Братът на ММ живее с нас и се възполвахме вечер бебето като спи да му го оставяме и излизахме. Много бях щастлива.
Минаха няколко месеца преместихме се в новия апартамент и всичко беше уж прекрасно до началото на есента/зимата. Бебето порасна, почнаха да го мъчат зъби, да спи по-малко, да иска повече игра, да има характер. Съответно това отнемаше повече от времето за себе си и за ММ. Домашните задължения край нямат разбира се. Спряхме да излизаме толкова често, даже почти изобщо. Аз станах една мрачна, тъжна, вечно намръщена и недоволна. Изнервям се от най-малкото, дразни ме цялото сиво и еднообразно ежедневие, което имаме. Спря да ми пука как изглеждам, започнах да ям какви ли не буклици, което разбира се се отрази на тялото ми. Не е фрапиращо, но винаги съм била във форма, дори след раждането.
ММ работи хоум офис и ми помага за всичко. За детето, за домакинството, винаги мога да изляза с приятелка, на маникюр, на фризьор или каквото реша. Да, ама го правя рядко.
Пандемията също оказа голямо влияение. Изкарахме ковид ноември месец, ММ беше в болницата. Тогава се зарекох, че оздравеем ли ще се променя. Да, ама не - сякаш още по-зле станах. Започнах да тъжа много по отминалия си живот, когато бях свободна и бяхме свободни да правим каквото си искаме и когато си искаме. Не ми се пътува с детето, само като се сетя за всичкия багаж дето трябва да помъкнем и ми призлява. Дори излизането за обикновена разходка ме напряга, защото оправям един човек и за себе си време или не остава или желание нямам. За нищо не съм мотивирана, ставам сутрин и правя всичко като робот. Понякой път ми се иска да не бяхме бързали толкова с бебето. Много си обичам детенцето, грижа се за него, занимавам се, уча го, но ми е писнало много от това прословуто майчинство. Помощ от баби имаме рядко, защото не живеят в нашия град. Разчитаме основно на брата на ММ.
Цялата тази ситуация създава напрежение между мен и ММ, преди празниците имахме големи скандали, даже му казах, че ще го оставя. Нещо, което не искам, разбира се.
Сещам се как бяхме преди и почвам да плача. Чувствам се сякаш някой ми е изтръгнал щастието от сърцето и никога няма да се върне. От позитивен, весел, щастлив и социален човек се превърнах в пенсионер скучен и сив с неспиращи задължения на възрастен. И гледайки напред не виждам края.
Виновна се чувствам, че имам такива мисли при условие, че имам дете душичка и то желано, но наистина си обичам детенцето въпреки всичко.
Извинявам се за дългия пост, но искам отново да бъда човекът, който бях!
Виж целия пост
# 1
Никога повече няма да бъдеш същия човек, защото вече си станала майка.
Свиквай.
Виж целия пост
# 2
Познато ми е. Даже, ако не бъркам, стана точно когато започнаха да избиват зъбите при сина ми.
Лаишкото ми мнение е, че е депресия. Предлагам ти да сведеш домашните задължения до минимум. Прави повече разходки с детето - синът ми навън спеше добре и за мен това беше времето ми за тишина. Тръгни на спорт - изключително много помага.
Всичко това няма да подейства като магическа пръчка, но ще ти стане много по-леко.
Виж целия пост
# 3
С депресия си.
Но и сама трябва да си преосмислиш битието . И, да, никога няма да е същото, но можеш да преместиш гледната си точка.
Виж целия пост
# 4
Продължавай с лечението, че идват кошмарните две.
Даже не дочетох до края, много изнервящо мрънкане.
Виж целия пост
# 5
На мен ми прилича на следродилна депресия. Сигурно срещите с психолога могат да ти помогнат. Не ги спирай.
Честно казано те разбирам от една страна. Аз съм колкото теб, н29 направих този месец. Мислила съм доста на темата с децата и не се решавам, защото ме е страх от всичко, което изреди. Че просто няма да е същото. И аз съм социална, поддържана жена, с много приятели, спортувам и тн. Не си представям как ще трябва да съобразя ежедневието си с бебе, как няма да имам свободно време, как всичко ще се върти около бебето. Сигурно е нормално да имаме такива мисли. Споделям го за да виидш, че не си само ти така.
Виж целия пост
# 6
За това някой раждат в по ранна възраст 22г,23г.. Децата порастват до 27г, 28г са най хубавите години от живота им  и си позволяват всичко което поискат защото децата им са порастнали..
Виж целия пост
# 7
Изследвай си щитовидната жлеза.
Някои жени получават проблеми по време и след раждане, симптомите са подобни.

На психолог пак си ходи, не пречи просто да провериш и тази опция.
Виж целия пост
# 8
За това някой раждат в по ранна възраст 22г,23г.. Децата порастват до 27г, 28г са най хубавите години от живота им  и си позволяват всичко което поискат защото децата им са порастнали..
Е, много пораснали децата .. на 5. Няма що, с предстояща радост първи клас. Grinning
А някои раждат след 35, когато емоционално, психически и всякак са съзряли за родителство и сбогуване със стария си живот. 
Свърши егоизма, депресия или не ... сигурно е тежко.
Виж целия пост
# 9
Нищо не е за винаги. Аз не бих търсила начин да правя нещата като преди , а да правя нещата по нов начин. Т.е. спорта във фитнеса може да се замени със семеен спорт и то различни варианти в различни етапи - разходки в парка, планината с бебето в носилка, каране на колело със съотв. ремарке за бебето, има спец. спортни колички и могат да се карат ролери и да се бута количката, плуване за бебе и вие в басеина ...
Излизания може да се заменят с излизания по друг начин , например с други интересни семейства с деца. Даже много идеи може да дойдат при тези излизания.
Аз бих внимавала и с хоум офиса. 
Всеки има повод да се чувства зле по някога. Хубаво е че опитва да намира изходи и варианти Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Все някога ще ти мине. Децата не са вечно бебета, порастват и става доста по-лесно и интересно гледането. Не е нужно да мъкнете 100 кила багаж, ако ходите някъде с детето. Давай го по-лежерно. Simple Smile Всички сме минали през това в някаква степен - животът никога не е истински безгрижен след първото дете.
Виж целия пост
# 11
Напълно нормално се чувстваш, но мислиш че си единствена, защото в инстаграм гледаме секси слаби майки на по 2-3 деца да се фръцкат по ваканции, къщата блести, децата чисти и спретнати, таткото ухилен и пълен с енергия...
Инстаграм вреди на психиката и подтиска нормалните хора!
Като добавим и пандемията, коята вече втора година ни краде свободата и правото да взимаме решения за живота си или разболява близки ни тревожи всекидневно е нормално да си паднала духом.
Срещаш ли се с приятелки? Но такива с деца на възрастта на твоето, за да имате общи тревоги и като видиш, че при другите може би е и по-зле ще се успокоявате взаимно.
И за капак е зима- подтискащ сезон предразполагащ депресии и мрачни мисли.
Майчинството е труден, самотен и натоварващ психиката период.
Радвай се на детенцето, докато е мъничко, защото тези невинни първи години бързо отлитат и скоро ще те завърти работа-намусен ученик, който постоянно те пита къде му е това, къде е онова.
Виж целия пост
# 12
На мен пандемията не ми е отнела никаква свобода, та съвсем не го мисля това. Само дето си пътуваме из Бг и до Гърция, а не навън. Но децата от много малки пътуват (преди Ковид), малкото на 5 месеца беше на Златни пясъци, на  7 м. беше в Гърция, а на година и половина - в Турция. Отделно много ходи с нас по уикенди на хотел.

Помня веднъж трябва да е била на 1-2 години някъде, много дива, бяхме в Трявна. Седнахме в едно заведение и най-неочаквано детето заспа. Голям кеф! Завихме я с една жилетчица и 3 часа си седяхме и си говорихме и хапвахме на спокойствие. Та децата не пречат и да си общувате помежду си, а и е по-весело с тях.
Виж целия пост
# 13
Не са окей тия мисли според мен . Хем тъгуваш по свободата си , че чак до плач се стига , хем си щастлива с детето си . Много раздвоени чувства . Когато човек решава да стане родител трябва да му е ясно , че свободата вече е друга , пак я има , но не по всяко време . Една малка душичка сега е целия ти свят и споделяш всичко с нея . Няма нищо , което да носи по-голямо щастие от това да си с детето си , да се смеете заедно , да споделяте задълженията , свободното време , почивките , виждането с приятели . Стегни се и се радвай на това , което имаш.
Виж целия пост
# 14
Аз пък си мисля, че забременявайки и раждайки детето не си била наясно какво ти предстои. Може би си си мислила, че това е като детска игра.
Просто не си била готова да си майка. Връщане назад няма, ами свиквай!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия