Пазарът на недвижими имоти в България. Какво се случва реално. - Тема 59

Благодаря за новата тема.
Не е лошо в нея да има линк към предишната.
А в последната - линк към тази.
За обезщетенията - ами ще плащат. Като са взели законно притежаваните имоти на хората - ще връщат. Явно не им е стигало пипето на тогавашните да си узаконят парковете и градинките както трябва. Ама си мислеха, че са вечни.
1947г.,по Коледа за часове отнемаха имоти на индустриалци. После ги връщаха бавно почти 10 г. ни отне. Хубаво ли му е било на дядо ми да му отнемат къща, хотел, ресторант и фабрика, градени още от неговия дядо? Да му отнемат и трудовия стаж за пенсия, жена му да се разболее от левкемия.
Тогава отнемаха реална собственост. После върнаха нещо изпочупено и т.н. приватизационни бонове. Мижи да те лажем беше ситуацията.

E в подчертаното е важното - национализирани са/включени в ТКЗС-то са земеделски земи от всякакъв вид, след това градът се е разрастнал, на мястото на земеделските земи са построени блокове/кооперации/улици/магазини/градинки и т.н., т.е. вече нямаме земеделски земи, а урбанизирана територия.
Но законът за земеделските земи беше написан от опитни юристи (адвокати най-вече), хора с имоти отпреди 9.IX., които знаеха как да напишат направят "връщане в реални граници" за земеделски земи, които вече не са земеделски. И за управляващите през онези 45 години е вярно - мислеха, че са вечни, няма обжалвания, не е нужно да се мъчат с формалности да "оформят" урбанизирането и регулацията.
А следващите, които дойдоха - там вече сме свидетели как се прави промяна на предназначението. И как с кошаревски свидетели се вади акт за собственост и се възстановяват земи, които никога не са били на тези хора. Нееднократно е писано и коментирано на много места, как в землището на населено място Х с крайна площ на това землище са подадени заявления и документи за собственост, надвишаващи често с много площта на землището.
И случайни хора, които не са били наистина собственици на земи, и хора по институциите бая захлебиха от тази практика.

Не пиша за ТКЗСтата. На мястото на Южния парк винаги е имало градски  земи и имоти.  В т.н. Горен Лозенец бяха лозя и вили  на доста софиянци, квартал се водеше. Имало е и къщи с постоянно живеещи семейства. Отделен въпрос е, че бяха допотопни, схлупени,  но собствени.
От околовръстното нагоре беше стопанството.
Но такова е било времето....

Аха, ама после плюете вади и ливади и новите квартали, че са неуредени, нали? А те са именно такива, защото се връщат ниви в реални граници, които обаче вече са в рамките на града.
Има една поговорка - кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.

Сигурно си права за Лозенец, но този проблем не е само в Лозенец.
Повечето южни квартали (например, махала Красно село в землището на с. Бояна), източните (знаеш проблема с междублоковите пространства и градинки в Младост, пак например), Дружба (нали не смяташ, че новите строежи в Дружба са на общински терени), западните, все същият проблем - възстановени в реални граници парчета урбанизирана земя (междублокови пространства и празни парцели), които са били вкарани в ТКЗС-то като земеделска, каквито са били и в онзи момент в началото на 50-те години на 20 век.

Специално за Младост се носят легенди как се вади документ за собственост на бивша нива/ливада без никакво документално доказателство, само с трима ясно какви свидетели ...и след това услужливо поземлената комисия или друга администрация придвижва документите за възстановяване ...  

И ето какво пише в нет-а
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Чл. 10. […] (7) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1993 г., бр. 45 от 1995 г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 1995 г. на КС на РБ, бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., обявено за противоконституционно с Решение № 20 от 1996 г. на КС на РБ, бр. 103 от 1996 г., изм., бр. 98 от 1997 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации  и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.

И какво произтича от този член - всички бивши земеделски земи, които са вече в границите на населените места, се възстановяват в реални граници (като парцели в града/селото). Единствените изключения от това правило са - построени сгради с изрядна документация или започнати строежи към 1991 г. Парковете, междублоковите пространства, градинките строежи ли са/сгради ли са? Не, не са. Даже в парковете има ограничения/забрани да се строи.

Моето лично мнение, което съм изразявала не веднъж, е че тези бивши земеделски земи, които вече са в границите на населените места (урбанизирани територии) не е редно да се възстановяват в реални граници. Собствениците на бившите земеделски земи е трябвало да бъдат обезщетени подобаващо към момента на възстановяването на собствеността. Не с измислените компенсаторки и не по измислени цени, разбира се. Ако тези бивши земеделски земи в границите на населените места не бяха възстановени в реални граници, нямаше да има строежи в градинките, презастрояване и т.н. И това щеше да бъде много по-добре за бившите собственици от това да им върнат в реални граници междублоково пространство/градинка, отколкото да им върнат този парцел, но да не могат да строят нищо в него. Тогава и градоустройството, и правата на собствениците щяха да бъдат защитени. Пак казвам - лично мнение.

Лучников, Джеров и други адвокати от ВНС бяха тези, които написаха текстовете на закона, често водени от лични частни интереси - свои, на родата си, на близки и познати.

Специално съм болднала 2 поредни поправки в този член, обявени за противоконституционни. Реших да хвърля поглед на решенията на КС. И ето какво излезе - с второто решение от 1995 г. се отменя следната редакция

"освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността".
Така с въпросното решение на Конституционния съд се отива към възстановяване на собственост върху паркове, градинки, улична регулация и т.н.

И мотивите въобще на КС са, че 45 години държавата/общините не са имали право да строят изобщо върху (бившите) земеделски земи, защото не са били техни. Ерго, комунистите са знаели, че 45 г. по-късно собствеността ще бъде възстановена. Сори, ама звучат абсурдно тези мотиви.

Основен принцип на демокрацията е законите да защищават общото благо (на мнозинството, на обществото като цяло), без да се допуска накърняване на правата на малцинството (в случая на частните собственици). Моята теза е не да им кажат на тези собственици - Сори, пито-платено!, а да бяха обезщетени подобаващо за земеделските земи, които вече не са земеделски. Собствениците щяха да си получат подобаващото обезщетение (в пари или в друг парцел-общинска или държавна собственост), а обществото - всички живущи в населеното място щяха да си имат градинки и паркове.

Заради юридическите абсурди на този закон се стига до следващи юридически абсурди, като например с мораториум за строеж в Южен парк.

мандаринка,много дълъг ти е текста и затова не го четох. Как да се защити общото благо и частните интереси едновременно след цели 45 години,когато са се сменили две поколения,че и три?! Ако ти си собственик,(по-точно дядо ти) на парче земя на жълтите павета,с какво и как да те обезщети държавата и обществото,но без да ощетява някой друг?

Разходите при покупка на апартамент са високи, на мен за малко жилище с паркинг нотариуса ми взе над 1500 лв, брокерите ми взеха 2600 и уж малко са взели 2% и данък на общината за покупката платих 2000 лв та общо над 6000 и това при ниска цена на малък апартамент и уж нормални комисионни, а сега какви са цените и за по голям може би ще са над 10 000 лв разходи

Т.е. според Вас е уместно, нормално и разумно да се отнемат имотите на хората и след това, като допълнителна подигравка, вместо да им се възстановят - да им се хвърля като на кучета някакък кокал в качество на "компенсация"?

aniqa,ако подлежащият на реституция имот е на гола поляна (парк) пак добре - може да се върне на собственика (наследниците му),но как да стане ако върху тази земя е изградена къща/блок/завод?

Не знам защо смятате, че адекватното обезщетение е "хвърляне на кокал на кучета"?
Ето какво казва Конституцията (сега действащата, не тази по времето, когато са вкарвани земеделските земи в ТКЗС-тата, а след това одържавени на практика).

Чл. 17 (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Равностойното обезщетение не е подигравка, а пазарен механизъм, който е справедлив спрямо двете страни - обезщетяваните собственици и обществото като цяло.

Тези, които не можаха да си реституират собствеността по една или друга причина - върху нивата им има построени блокове, фабриката е съборена, и т.н., и т.н., получиха компенсаторки. И да, компенсаторките бяха несправедливи и не бяха равностойно обезщетение. Но такъв е бил и този закон (за земеделските земи), и другият за реституцията на другите обекти. Така пък тези, получили компенсаторки, са прецакани, за сметка на тези, получили земите си в реални граници. Реално и моето семейство е от прецаканите - няма как да си заградиш няколко мижави декара в двора на Кремиковци или под доменните пещи. Прецакани са и собствениците на нивите/ливадите, върху които са построени кръгови, прави и криви улици и булеварди, спирките и тротоарите. Защото са получили или компенсаторки, или някакви общински земи далече от реалното място.

И като говорим за хвърляне на кокал на кучета, същите тези потребители рИват и искат общината да разшири булевардите, да им направи улици в МанЛи и Кръстова вада. Ами пак се минава през същия механизъм - справедливо и равностойно обезщетение (в пари или в земя или друг обект).

Като оставим настрана всички извращения и кражби, за мен връщането в реални граници е най-справедливото. Обаче трябваше да се предвиди опция за адекватно обезщетение по пазарни цени в случай (изброени изключения), че такова връщане е нецелесъобразно и против интересите на обществото. Като подобно обезщетение трябваше да бъде или с адекватен терен или с пари по пазарна оценка по избор на обезщетения. И под адекватен терен разбирам не нива, а парцел в същата зона на града.

Интересна гледна точка.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentar … il_evro_za_vseki/

Като оставим настрана факта, че това не са собствениците на отнетите имоти, а техните наследници, нека да отбележим, че те не мислят да възстановят ливадите и керпичените къщурки на бабите и дядовците си, а вече сънуват как препродават имота на строителни и инвестиционни фирми за строеж на поредните квартали с наблъскани един в друг блокове.
Ами ако не им се даде разрешително за строеж и останат само със сънищата си?

 И какво от това? Ако тези имоти не бяха отнети щяха да си останат в семействата и днес да са пак атрактивни за строеж имоти, а не ливади. А да не им се дава разрешение не може, ако отговарят на някакви условия.