Бърнаут

С такова впечатление ли те оставих?

да. така го разбрах.

Значи добре съм се изразявала.

Princess Rosе, бих потърсила ново място.
Забелязала съм подобни случаи като твоя много пъти - дълго време на една работа, която не носи вече удовлетворение или не предоставя развитие. Човекът се решава да напусне и да намери нещо ново. Обаче новото не оправдава очакванията.

Аз не бих се върнала на старото, защото няма смисъл.

Есме, имах един ТЛ, който ни караше на всеки мейл да го слагаме на копие. Имаше си rule и всички мейли от нас отиваха в конкретна папка с името на всеки. И аз мислех, че не ги чете, но тоя ненормалник наистина ги четеше. И особено мен, защото ме беше нарочил, понеже мразя да ме микромениджмънт-ват.

е не. този яко си е прекарвал времето. да четеш такива глупости и то редовно и то от толкова много хора ... трябва да нямаш никакъв друг живот и това да ти се струва мега. Ужас. Горкия.

То си беше така. Следеше кой колко мейли праща на ден. Следеше разни проблемни случки с клиенти, когато има даден проблем и той дълго време не е решен (не по наша вина), но се пишеха едни дълги мейли кое как и той си четеше човека... наистина нямаше живот.

ми той за да се забавлява с дълги мейли му направете един темплейт и вътре само попълвате туй онуй.

Аз също държа да бъда на копие на много мейли. Чета ги. Това ми дава видимост към проекти, в които не участвам пряко, но е важно, ако нещо тръгне да се счупва, да се хване навреме. Случвало се е доста пъти.

Когато държа връзка с клиента пряко всички мейли от тима автоматично идват при мен - входящи и изходящи, че съм брала срам как 2м никой не  е отговорил на клиент, а клиентите пък много обичат да искат "малки" допълнения,  които ако могат да минат за без пари е добре за тях

Темата вече е леко стара, но не спира да е актуална. Не знам дали съм клинично бърнаутнала, защото от преди съм свикнала на високи обороти и явно критериите са ми разбъркани.

Няколко пъти съм чела темата и историите на различните потребителки, но някак не се асоциирах с нито една. При нас всички знаят, че съм на ръба на силите си, постоянно напускат хора, а вместо да ми се даде почивка, виждайки раздразнението ми, те по- скоро се опитват преди да сдам багажа, да изкопчат максималното от мен. Имам много извънредни часове и съм огън в последно време - всяка реплика ми е за това.
Последното е да направя един проект. Правят си устата. Всеки един кол с ръководството ме разтреперва. Да съм била показвала на новите и нови колеги някакви врътки, всичко имаме разписано, да съм била направила това и онова. Питам - почивка, пари - не. Дай да направим това, да измислим онова, да оптимизирам цели процеси, за да може другите просто да консимират. Започвам да изпитвам омраза и агресия към тия хора.
Както и да е - просто почивката е мираж и ако изляза в отпуск, после всичко се е натрупало и ми предизвиква огромен стрес.

Не знам защо измъкването ми се струва толкова трудно - нямам енергия за нищо и сякаш докато съм там, съм постоянно всмукана в една черна дупка без място за мърдане. Като параграф 22. Само ако усетят някакво дръпване, се започва офанзива с колове, допълнителни дребни задачки, някои от колегите даже си позволяват да ми звънят на личния телефон или да ми пишат по вайбър, че ми били пратили мейл сутринта... А голяма част от моите задачи са с крайни срокове и изискват работа по тях. Без някой непрестанно да ме тормози за нещо.
 
Много хора ми казват - подай предизвестие и си търси през това време. Аз вече 8-ми ден седя на формата и "submit", но наскоро имах важен личен ангажимент (не интервю) и бях на неформален кол. Извиних се, написах, че дропвам и отговорих по телефона за личното си. И започнаха да ми пиукат, да ми звънкат да ме джойнват наново... За някого може да е дребно, но за мен предвид обстановката е някакъв ужас и усещам как ми се разтреперва под лъжичката. Описвам, за да илюстрирам защо не мога да си представя, докато съм на работа, да си търся нова.

Можеш и още как, доста по-добре от това да напуснеш и да търсиш. Докато си на работа можеш на спокойствие да изчакаш и да огледаш за нова работа, попитай и познати.

Това, което описваш не е непознато, хората на които се разчита ги търсят и натоварват, понякога няма разбиране.

Съветвам те все пак да проведеш още един разговор с мениджъра ти за това, че работата ти идва доста в повече. Няма какво да изгубиш от това. Вероятно е поне в кратък период, 1-2 месеца това да промени нещо. След това може и времената да бъдат по-леко.
В по-лошата ситуация, ако нищо не се промени - стискаш зъби и търсиш нещо по-добро.

Кечър, от другата тема знам, че поне от половин година и отгоре говориш за напускане. Обаче някакви действия предприемаш ли?
Нали беше намалила темпото, какво стана?
Ти наистина се въртиш в кръг и търсиш някакво магично решение на въпроса. Но такова няма. Ще трябва ти да си поемеш отговорност за промяна.

Мисля, че си много съвестен човек и освен, че те товарят много, ти и сама се юркаш всичко да ти е изпипано и в срок. Опитай да не се впрягаш толкова, така или иначе се оглеждаш за друго. Не казвам да го удариш през просото, но не влагай толкова емоции и когато и колкото можеш.

Кетчър, това е като връзка с токсичен човек. Докато не излезеш от нея, няма да разбереш, че има и друг възможен живот.
Клопката е, че сигурно си казваш, че си дала толкова много, че да няма накрая резултат. Всъщност, без да искам да те разочаровам, няма да има, след като досега не се е случило и е по-добре да влагаш енергия на чисто. Корпоративната среда е един изкуствен свят, изграден на принципите на всяка демагогия и секта, който всъщност не дава нищо и с риск да съм крайна, не създава нищо освен хамстери, които постоянно ги поддържат на въртележка. Често се влагат излишни усилия за нищо само и само да се създават "заетости". На никой няма да му пъка, ако (не дай си, боже) нещо ти се случи. За да разбереш това, обаче, трябва да имаш коректив и опит извън тази крайно болна среда.
Мисля, чв и друг път съм ти го писала, докато избираш да си там, поне съхрани себе си, но, според мен, си млада, за да не тв е страх да излезеш от този токсичен кръг. И не толкова, защото някъде другаде ще е по-различно, различната ще си ти - ще правиш нещата по щадящ теб начин и би имала повече шансове. Имай предвид, че на психическо ниво рискуваш да си увредиш здравето с това непрекъснато повтаряне, колко е тежко всичко.
Животът е твърде кратък, за да живееш този на някой друг. Никой няма да ти каже браво, че не си му се радвала. Клишета, но не ги говоря наизуст.

Прави сте всички, просто реших да споделя аз как се чувствам.
Хем искам да избягам (отдавна нямам никакви надежди за растеж там), но нямам никаква енергия и ме подлудява всеки път, като престана да си давам зор и да забавя темпото, буквално като рояци да ме нападат. И са излишни неща, казвам ви. Не че не си върша задачите, просто точно като токсичен човек, ти се дръпнеш, той те налазва. И нямам "спокойствието" да проведа дори един телефонен разговор като хората. Затова от немалко време си мисля, че най- правилното според моя начин на възприятия и какъв човек и работник съм, би бил просто да напусна, да вдишам малко чист въздух и да търся. Колебая се, но аналогията с токсичен човек е много точна - нищо сносно не можеш да направиш, докато си в контакт с него, колкото и да се опитваш да изплуваш.

Писах и за да си документирам начина, по който се усещам на този етап. Може да си го прочета и да ми послужи, както и на други хора. В един sub reddit попаднах точно на това оплакване - не можеш да ги дишаш вече, но нямаш енергия да станеш от леглото и да направиш нещо за себе си.
Аз чак така не съм,но наистина това, което не ми достига, е енергията.

Относно предложението за разговор- при мен не станаха така нещата. Много пъти съм говорила с мениджмънта - нищо. Казвам, че не мога повече така и вместо да ми се смъкнат задачи, за да не изтърват нещо от мен, ми се дават "проектчета" за оптимизиране. Вместо отпуска - ама сега не може, защото еди- кой си напусна.

Общо взето - търся начини да си пусна 2 месеца болничен с комисия. Казаха ми, че има възможност.