Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Стрес и напрежение след раждане

  • 1 620
  • 13
Здравейте,

Имам бебе на 40 дни, в началото след раждането бях все тъжна и плачех почти непрестанно, съответно това влияеше на бебчо и той беше доста неспокоен. Точно премина този "период" и се сблъсках с първото задавяне при хранене, при което той не дишаше за няколко секунди. От този момент всяко хранене е мъчение, постоянно съм под стрес, че ще се задави, не искам да оставам сама като го храня. Също така вече много трудно е спокоен при мен, като се разплаче дълго време не мога да го успокоя. Предполагам моите притеснения му влияят и по тази причина нищо не се получава. Бих се радвала да споделите имали ли сте подобни проблеми, ако да как сте ги решили. Бих искала да разбера къде бъркам и какво да правя, за да се получат нещата. Сякаш с моите може би глупави притеснения го стресирам и е изнервен, не спи и плаче.
Виж целия пост
# 1
Първите два месеца с мъжа ми бяхме толкова стресирани какво се случва, всичко наред ли е, знаем ли изобщо какво правим, че този период ни е мъгла и на двамата.
Ще се напаснете с бебето и ще отмине.
Виж целия пост
# 2
Храни го при първите признаци на глад, преди да се разплаче, може да има и колики. Това е бебе, давай го спокойно, сега спи през повечето време, ще свикнеш. Може да си вземеш нещо от аптеката за стреса, капки на доктор бах, сигурно е след родилна депресия. На колко години си?
Виж целия пост
# 3
Нормално е да се дави, всеки човек се дави. Моето също. Когато се задави, изправи бебето и му духни в лицето. По този начин го подсещаш, че трябва да диша.
Виж целия пост
# 4
Здравейте,

Имам бебе на 40 дни, в началото след раждането бях все тъжна и плачех почти непрестанно, съответно това влияеше на бебчо и той беше доста неспокоен. Точно премина този "период" и се сблъсках с първото задавяне при хранене, при което той не дишаше за няколко секунди. От този момент всяко хранене е мъчение, постоянно съм под стрес, че ще се задави, не искам да оставам сама като го храня. Също така вече много трудно е спокоен при мен, като се разплаче дълго време не мога да го успокоя. Предполагам моите притеснения му влияят и по тази причина нищо не се получава. Бих се радвала да споделите имали ли сте подобни проблеми, ако да как сте ги решили. Бих искала да разбера къде бъркам и какво да правя, за да се получат нещата. Сякаш с моите може би глупави притеснения го стресирам и е изнервен, не спи и плаче.

За мен си имате чиста следродилна депресия. Има толкова много майки, които преминават през това, но си мълчат. Може би е добре първо да обърнете внимание на себе си и после нещата и с бебето ще се нормализират.
Виж целия пост
# 5
Защо не оставите на някой бебето и да отидете някъде, ако има кой да го гледа за 1,2 дни. Даже е по-добре като е малко, че се гледа по-лесно.
Виж целия пост
# 6
Бебето не плаче заради вас, напротив, в мама е най-безопасно и сигурно за него. Търсете проблема в колики, режим на хранене, топло/студено, нещо, което би могло да предизвика дискомфорт. И според мен имате някаква форма на депресия. Потърсете помощ при психолог, има и онлайн консултации. Бъдете по-уверена в себе си. И моето бебе много пъти се е задавяло, случва се, минава. Говорете с лекаря на детето като сте на консултация, да ви обясни как да реагирате и да не се плашите така.
Виж целия пост
# 7
В началото всяка майка е неуверена с първото дете. Струва й се, че целият свят се е променил рязко и за нея си е така. Не се шашкай, всички са минали по този път. Ако има кой да присъства на храненията, нека да присъства, докато не си върнеш увереността. Не е лошо някой да те отменя понякога, за да се повъзстановиш и ще видиш, че ще се получат нещата.
Виж целия пост
# 8
За никое бебче няма нищо по- добро от МАМА😍
Знай,че ти си НАЙ- НАЙ необходимото и ценно за твоето мъниче. Ти просто си ВСИЧКО.
И не само сега, а ЗАВИНАГИ .
Бебето, не че не те иска след задавянето, а ТИ си уплашена и "си мислиш" че нещо се случва и няма да се справиш, то усеща уплашения ритъм на сърцето ти, и за това не спира да плаче.
Защото ти дефакто му показваш Несигурност, а не това от което то има нужда , утеха и най-вече много обич, нежност и СПОКОЙСГВИЕ..
Това сте всъщност ТИ  и ТО..❤
Една "невидима"връзка, неразривна, вечна и ГОЛЯМА ОБИЧ и всеотдайност..
Бебето, е твоето огледало..
Казвам го от личен опит..с първото(както при повечето мами) бях по- неспокойна и изнервена, още от бременността , с бащата естествено сме в нови роли, за капак и баби имаме около нас.
И от много съвети и "акъл" се карахме помежду си и т.н.
С второто е доста по- различно🙂😍
Живи и здрави, дай Боже ще видиш колко уверена и спокойна Мама ще бъдеш тогава 😉🙂
Но Сега е важно да се "събереш" и просто да слушаш инстинкта си и своята рожба..
Остави всичко останало на заден план, сега сте важни ТИ и То ❤
Най- важно е да бъдеш много спокойна.
И не си мисли, че има Проблем в теб или в твоето дете...
Всички МАЙКИ са преминали през този вълнуващ и "страшен" момент на опознаване и напасване с новия член на семейството 🙂
За колики: силно препоръчвам Санколик..на моето , второто дете(1.6 г. Сме вече) много добре му се отразиха.
И най- вече че са абсолютно на растителна основа.
Горещо препоръчвам да пробвате.
Както и Колииф..това ползвах и при двамата си сина аз и най- много ни помагаше, както и масаж на коремчето, кръгови движения по посока на часовниковата стрелка 🙂
Успех  и спокойствие за Теб, бебчето и цялото Ви семейство!.
В момента сте в НАЙ- Хубавото, но и НАЙ- трудното предизвикателство и етап на ЖИВОТА.
Но след като сте създали ❤ ЖИВОТ❤, значи можете ❤ВСИЧКО ❤
🙂
Виж целия пост
# 9
Защо не оставите на някой бебето и да отидете някъде, ако има кой да го гледа за 1,2 дни. Даже е по-добре като е малко, че се гледа по-лесно.
Честно казано не разбирам това оставяне на бебе на 1 месец за по 1-2-3 дни... Майката е целият свят в този момент.

Към авторката: Бебе е, не е извънземно. Stuck Out Tongue Winking Eye Ще плаче, ще се задавя, ще е нервно.
Вече са ти казали - виж за капки при колики, провери температурата (моето дете от бебе обича да й е хладно), може да прочетеш как се действа при задавяне, при температура, обриви, при падане (нищо, че още е малко) и т.н.
СПИ, когато бебето спи!!! Във времето, когато то спи - не чистиш, не готвиш, не миеш! СПИШ!
Включваш таткото в отглеждането и домакинството. Освен в кърменето, всичко друго си разделяте по равно. И да не чувам - ама той ходи на работа бла бла.
Предполагам живеете със свекъри, щом пишеш, че не искаш да си сама, докато храниш бебето. Игнорираш съветите им. Ти си майката - ти решаваш.
Намери си из парка някоя майка/майки, с които да се разхождате и споделяте. Ще видиш, че всички бебета се задавят, плачат и всички майки имат идентични притеснения. Simple Smile
Ако имаш възможност да си поговориш с психолог, също би било чудесно.
Виж целия пост
# 10
Аз също имах следородилна депресия и не потърсих помощ.Продължи около 5 месеца,като в началото беше много много зле.Няма да ти казвам какви работи съм си мислила.Аз също не знаех какво да правя с детето,направо ми се свиваше стомаха като ставаше сутрин.Доста време бях при родителите ми,защото се чувствах по-спокойна,когато бяха наоколо.Но вземи мерки за този стрес и напрежение.Дори и да не отидеш на лекар,най-малкото си вземи някакви хранителни добавки или нещо хомеопатично,защото с напредвана на времето това нещо не отшумява,а става още по-зле..
Виж целия пост
# 11
Не виждам нещо лошо в това да го остави малко , особено в такъв момент децата имат нужда цял живот от майка си, сега е бебе и като цяло спи повече, не трябва да бъде само майка, а да има и малко време и за себе си, много е важно.
Виж целия пост
# 12
Аз също бях с тежка следродилна депресия, само че сама извън Бг, нещо страшно преживях, идеше ми да се хвърля от балкона. Премина , но има моменти, когато се отключва.  Ако имате роднини наоколо, посещавайте ги , поне да придобивате увереност, да чувствате, че не сте сама. Тежко е, незнам дали всяка мама преминава през това, но е неприятно.
Виж целия пост
# 13
Опитайте се да не се вкарвате в излишни филми. Като се задави бързичко го обърнете по коремче и тупкайте,след което може да му духнете в личицето. Ще поплаче малко,защото и то се е изплашило
 Гушнете го и му говорете със спокоен тон. При нас в началото се случваше често, сега по-рядко. Неспокойно е малко бебе,което има колики,не се е нахранило или мама е нервна. Може да пускате релаксираща музика при хранене за Вас и бебчо. Аз съм го правила като е силно изнервен и помага.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия